1 Щ о ж скажемо? Позостанемся в гріху, щоб благодать примножилась? Зовсім ні!
Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 М и, що вмерли для гріха, як ще будемо жити в нім?
Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?
3 Ч и ви не знаєте, що ми всі, хто христився у Христа Ісуса, у смерть Його христилися?
Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?
4 О тож, ми поховані з Ним хрищенням у смерть, щоб, як воскрес Христос із мертвих славою Отця, так щоб і ми стали ходити в обновленні життя.
Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Б о коли ми з'єдналися подобою смерти Його, то з'єднаємось і подобою воскресення,
Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 з наючи те, що наш давній чоловік розп'ятий із Ним, щоб знищилось тіло гріховне, щоб не бути нам більше рабами гріха,
като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.
7 б о хто вмер, той звільнивсь від гріха!
Защото който е умрял, той е оправдан от греха.
8 А коли ми померли з Христом, то віруємо, що й жити з Ним будемо,
Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 з наючи, що Христос, воскреснувши з мертвих, уже більш не вмирає, смерть над Ним не панує вже більше!
като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 Б о що вмер Він, то один раз умер для гріха, а що живе, то для Бога живе.
Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.
11 Т ак само ж і ви вважайте себе за мертвих для гріха й за живих для Бога в Христі Ісусі, Господі нашім.
Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.
12 Т ож нехай не панує гріх у смертельному вашому тілі, щоб вам слухатись його пожадливостей,
И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.
13 і не віддавайте членів своїх гріхові за знаряддя неправедности, але віддавайте себе Богові, як ожилих із мертвих, а члени ваші Богові за знаряддя праведности.
Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
14 Б о хай гріх не панує над вами, ви бо не під Законом, а під благодаттю.
Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Истинската свобода
15 Щ о ж? Чи будемо грішити, бо ми не під Законом, а під благодаттю? Зовсім ні!
Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 Х іба ви не знаєте, що кому віддаєте себе за рабів на послух, то ви й раби того, кого слухаєтесь, або гріха на смерть, або послуху на праведність?
Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 Т ож дяка Богові, що ви, бувши рабами гріха, від серця послухались того роду науки, якому ви себе віддали.
Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден,
18 А звільнившися від гріха, стали рабами праведности.
и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 Г оворю я по-людському, через неміч вашого тіла. Бо як ви віддавали були члени ваші за рабів нечистості й беззаконню на беззаконня, так тепер віддайте члени ваші за рабів праведности на освячення.
(По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предавахте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.
20 Б о коли були ви рабами гріха, то були вільні від праведности.
Защото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.
21 Я кий же плід ви мали тоді? Такі речі, що ними соромитесь тепер, бо кінець їх то смерть.
Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.
22 А тепер, звільнившися від гріха й ставши рабами Богові, маєте плід ваш на освячення, а кінець життя вічне.
Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот.
23 Б о заплата за гріх смерть, а дар Божий вічне життя в Христі Ісусі, Господі нашім!
Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.