1 О це слово, що було до Єремії від Господа, говорячи:

Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза:

2 У стань, і зійди до дому ганчара, і там почуєш слова Мої.

Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми.

3 І зійшов я до дому ганчара, аж ось він робить працю на кружалі.

Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

4 І в руках ганчара попсулась посудина, яку він із глини робив. І він знову зробив з неї іншу посудину, як сподобалося ганчареві зробити.

И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.

5 І було мені слово Господнє, говорячи:

Тогава Господнето слово дойде към мен и каза:

6 Ч и не міг би зробити й Я вам, як ганчар цей, о доме Ізраїлів? каже Господь. Ось як глина в руці ганчара, так в руці Моїй, доме Ізраїля, й ви!

Доме Израелев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? - казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израелев, в Моята ръка.

7 Я часом кажу про народ та про царство, щоб вирвати його, і щоб розбити та вигубити,

Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя,

8 т а коли цей народ, що про нього казав Я, повернеться від свого зла, то пожалую Я щодо того зла, яке думав чинити йому.

ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

9 А часом кажу про народ та про царство, щоб його збудувати та щоб посадити,

А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя,

10 т а як він зробить зле в Моїх очах, щоб не слухатися Мого голосу, то пожалую щодо того добра, про яке говорив, що вчиню Я його.

ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.

11 А тепер скажи до юдея й до мешканців Єрусалиму, говорячи: Так говорить Господь: Ось готую лихе проти вас, і задумую задум на вас, верніться ж ви кожен з дороги своєї лихої, і поліпшіть дороги свої й свої вчинки!

И така, сега иди, говори на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и намислям замисли против вас; и така, върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките и делата си.

12 Т а вони відказали: Пропало! бо ми будем ходити за своїми думками, і кожен робитиме згідно з упертістю серця свого.

А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.

13 Т ому так промовляє Господь: Поспитайте но ви між народами, чи хто чув, як оце? Страшну річ учинила та діва Ізраїлева!

Затова така казва Господ: Попитайте сега между народите кой е чул такива неща; Израелевата девица е извършила нещо много ужасно.

14 Х іба сніг Лівану зійде зо скелі на полі? Чи висохнуть води чужі та холодні, текучі?

Ще се вдигне ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалеч?

15 Б о про Мене забув Мій народ: вони кадять марноті, а та робить їм так, що вони на дорогах своїх спотикаються, на давніх путях, щоб ходити стежками, по дорозі невбитій,

Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове; и те са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път,

16 щ об свій Край учинити страхіттям, посміховищем вічним... Кожен, хто буде проходити ним, остовпіє та буде хитати головою своєю...

за да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, така че всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.

17 М ов вітер зо сходу, розвію Я їх перед ворогом; потилицю, а не обличчя Я їм покажу у день їхнього горя!

Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; в деня на нещастието им ще им покажа гръб, а не лице.

18 І сказали вони: Ходіть, і обміркуємо заміри на Єремію, бо не згинув Закон у священика, і рада в премудрого, а слово в пророка. Ходіть, і удармо його язиком його власним, і не зважаймо на жодні слова його!

Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Йеремия; защото няма да се изгуби закон от свещеник, нито съвет от мъдър, нито слово от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание нито на една от думите му.

19 П ослухай мене, о мій Господи, і почуй голос моїх супротивників!

Внимавай в мене, Господи, и чуй гласа на онези, които се препират с мене.

20 Х іба замість доброго злим надолужено буде? Бо яму копають вони для моєї душі... Згадай же, що перед обличчям Твоїм я стояв, щоб добре про них говорити, щоб гнів Твій від них відвернути!

Ще бъде ли въздадено зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоята ярост.

21 Т ому їхніх синів віддай голодові, і міццю меча викинь їх з Краю, і бодай жінки їхні дітей погубили та вдовами стали, а їхні чоловіки хай смертю повбивані будуть, юнаки їхні хай будуть побиті мечем на війні!

Затова предай децата им на глад и ги подложи на силата на меча; нека жените им станат бездетни и вдовици, нека мъжете им бъдат поразени от смърт и нека младежите им паднат от меч в бой.

22 Н ехай чується крик з їхніх домів, бо орду Ти зненацька спровадиш на них, бо яму копали вони, щоб схопити мене, і для ніг моїх пастки поставили...

Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях; защото изкопаха яма, за да ме хванат, и скриха примки за краката ми.

23 А Ти, Господи, знаєш увесь їхній замір на мене на смерть, не прости їм провин, а гріха їхнього із-перед обличчя Свого не зітри, і хай перед Тобою спіткнуться вони, зроби поміж ними оце під час гніву Свого!

А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; да не простиш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си; а да рухнат пред Тебе; Ти подействай против тях по време на гнева Си.