1 І пішов Рехав'ам до Сихему, бо до Сихему зійшовся ввесь Ізраїль, щоб настановити його царем.

Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

2 І сталося, як почув це Єровоам, Неватів син, він був в Єгипті, куди втік від царя Соломона, то вернувся Єровоам з Єгипту.

А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 І послали й покликали його. І прийшов Єровоам та ввесь Ізраїль, і вони говорили до Рехав'ама, кажучи:

защото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израел дойдоха и говориха на Ровоам:

4 Т вій батько вчинив був тяжким наше ярмо, а ти полегши жорстоку роботу батька свого та тяжке його ярмо, що наклав він був на нас, і ми будемо служити тобі.

Баща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 А він відказав їм: Ідіть ще на три дні, і верніться до мене. І пішов той народ.

А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

6 І радився цар Рехав'ам зо старшими, що стояли перед обличчям його батька Соломона, коли він був живий, говорячи: Як ви радите відповісти цьому народові?

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

7 І вони говорили йому, кажучи: Якщо ти будеш добрим для цього народу, і зробиш за волею їх, і говоритимеш їм добрі слова, то вони будуть тобі рабами по всі дні.

Те му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

8 Т а він відкинув пораду старших, що радили йому, і радився з молодиками, що виросли разом із ним, що стояли перед ним.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 І сказав він до них: Що ви радите, і що відповімо цьому народові, який говорив мені, кажучи: Полегши ярмо, яке твій батько наклав був на нас.

Каза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 І говорили з ним ті молодики, що виросли з ним, кажучи: Так скажеш тому народові, що промовляв до тебе, говорячи: Твій батько вчинив був тяжким наше ярмо, а ти дай полегшу нам. Отак скажеш до них: Мій мізинець грубший за стегна мого батька!

И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш - така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 А тепер: мій батько наклав був на вас тяжке ярмо, а я добавлю до вашого ярма! Батько мій карав вас бичами, а я битиму скорпіонами...

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

12 І прийшов Єровоам та ввесь народ до Рехав'ама третього дня, як цар говорив, кажучи: Верніться до мене третього дня.

Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.

13 І цар жорстоко відповів їм. І відкинув цар Рехав'ам пораду старших,

Царят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините

14 і говорив до них за порадою тих молодиків, кажучи: Мій батько вчинив був тяжким ваше ярмо, а я добавлю до нього! Батько мій карав вас бичами, а я скорпіонами!...

и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.

15 І не послухався цар народу, бо це спричинене було від Бога, щоб справдити Господеві слово Своє, яке Він говорив був через шілонянина Ахійю, Неватового сина.

Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

16 І побачив увесь Ізраїль, що цар не послухався їх, і народ відповів цареві, кажучи: Яка нам частина в Давиді? І спадщини нема нам у сині Єссея! Усі до наметів своїх, о Ізраїлю! Познай тепер дім свій, Давиде! І пішов увесь Ізраїль до наметів своїх...

А като видя целият Израел, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израелю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израел си отиде в шатрите.

17 А Ізраїлеві сини, що сиділи в Юдиних містах, то над ними зацарював Рехав'ам.

А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 І послав цар Рехав'ам Гадорама, що був над даниною, та Ізраїлеві сини закидали його камінням, і він помер. А цар Рехав'ам поспішив сісти на колесницю та втекти до Єрусалиму...

Тогава цар Ровоам прати при другите израелтяни Адорам, който беше над набора; но израелтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.

19 І відпав Ізраїль від Давидового дому, і так є аж до цього дня.

Така Израел въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.