1 О тож, святі брати, учасники небесного покликання, уважайте на Апостола й Первосвященика нашого ісповідання, Ісуса,

Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

2 щ о вірний Тому, Хто настановив Його, як був і Мойсей у всім домі Його,

Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

3 б о гідний Він вищої слави понад Мойсея, поскільки будівничий має більшу честь, аніж дім.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

4 У сякий бо дім хтось будує, а Той, хто все збудував, то Бог.

Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

5 І Мойсей вірний був у всім домі Його, як слуга, на свідоцтво того, що сказати повинно було.

И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

6 Х ристос же, як Син, у Його домі. А дім Його ми, коли тільки відвагу й похвалу надії додержимо певними аж до кінця.

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

7 Т ому то, як каже Дух Святий: Сьогодні, як голос Його ви почуєте,

Затова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

8 н е робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань, за дня випробовування на пустині,

не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

9 д е Мене випробовували отці ваші, Мене випробовували, і бачили працю Мою сорок років.

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 Ч ерез це Я розгнівався був на той рід і сказав: Постійно вони блудять серцем, вони не пізнали доріг Моїх,

Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

11 т ому Я присягнув був у гніві Своїм, що вони до Мого відпочинку не ввійдуть!

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

12 С тережіться, брати, щоб у комусь із вас не було злого серця невірства, що воно відступало б від Бога Живого!

Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 А ле кожного дня заохочуйте один одного, доки зветься Сьогодні, щоб запеклим не став котрий з вас через підступ гріха.

но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 Б о ми стали учасниками Христа, коли тільки почате життя ми затримаємо певним аж до кінця,

Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

15 а ж поки говориться: Сьогодні, як голос Його ви почуєте, не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань!

докато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

16 К отрі бо, почувши, розгнівали Бога? Чи не всі, хто з Єгипту вийшов з Мойсеєм?

Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

17 Н а кого ж Він гнівався був сорок років? Хіба не на тих, хто згрішив, що їхні кості в пустині полягли?

А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 П роти кого Він був присягався, що не ввійдуть вони до Його відпочинку, як не проти неслухняних?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

19 І ми бачимо, що вони не змогли ввійти за невірство.

И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.