1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Отож, святі брати, учасники небесного покликання, уважайте на Апостола й Первосвященика нашого ісповідання, Ісуса,

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

що вірний Тому, Хто настановив Його, як був і Мойсей у всім домі Його,

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

бо гідний Він вищої слави понад Мойсея, поскільки будівничий має більшу честь, аніж дім.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

Усякий бо дім хтось будує, а Той, хто все збудував, то Бог.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

І Мойсей вірний був у всім домі Його, як слуга, на свідоцтво того, що сказати повинно було.

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

Христос же, як Син, у Його домі. А дім Його ми, коли тільки відвагу й похвалу надії додержимо певними аж до кінця.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

Тому то, як каже Дух Святий: Сьогодні, як голос Його ви почуєте,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань, за дня випробовування на пустині,

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

де Мене випробовували отці ваші, Мене випробовували, і бачили працю Мою сорок років.

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

Через це Я розгнівався був на той рід і сказав: Постійно вони блудять серцем, вони не пізнали доріг Моїх,

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

тому Я присягнув був у гніві Своїм, що вони до Мого відпочинку не ввійдуть!

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

Стережіться, брати, щоб у комусь із вас не було злого серця невірства, що воно відступало б від Бога Живого!

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Але кожного дня заохочуйте один одного, доки зветься Сьогодні, щоб запеклим не став котрий з вас через підступ гріха.

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

Бо ми стали учасниками Христа, коли тільки почате життя ми затримаємо певним аж до кінця,

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

аж поки говориться: Сьогодні, як голос Його ви почуєте, не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань!

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

Котрі бо, почувши, розгнівали Бога? Чи не всі, хто з Єгипту вийшов з Мойсеєм?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

На кого ж Він гнівався був сорок років? Хіба не на тих, хто згрішив, що їхні кості в пустині полягли?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

Проти кого Він був присягався, що не ввійдуть вони до Його відпочинку, як не проти неслухняних?

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

І ми бачимо, що вони не змогли ввійти за невірство.