1 С лед време свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш?

І сказала їй свекруха її Ноомі: Дочко моя, ось я пошукаю для тебе місця спочинку, що буде добре тобі.

2 В ооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана.

А тепер ось Боаз, наш родич, що була ти з його служницями, ось він цієї ночі буде віяти ячмінь на току.

3 И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие.

А ти вмийся, і намастися, і надягни на себе кращу одежу свою, та й зійди на тік. Але не показуйся на очі тому чоловікові, аж поки він не скінчить їсти та пити.

4 И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.

І станеться, коли він ляже, то ти зауваж те місце, де він лежить. І ти прийдеш, і відкриєш приніжжя його та й ляжеш, а він скаже тобі, що маєш робити.

5 А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.

А та відказала до неї: Усе, що ти кажеш мені, я зроблю.

6 И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което ѝ беше заръчала свекърва ѝ.

І зійшла вона на тік, і зробила все, як наказала їй свекруха її.

7 С лед като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него.

А Боаз з'їв та випив, та й стало весело йому на серці, і прийшов він покластися біля копиці. А вона тихо прийшла, і відкрила його приніжжя та й лягла.

8 П осред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.

І сталося опівночі, і затремтів той чоловік, та й звівся, аж ось жінка лежить у приніжжі його!

9 Т ой каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.

І він сказав: Хто ти? А вона відказала: Я невільниця твоя Рут. Простягни ж крило над своєю невільницею, бо ти мій родич.

10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати.

А він сказав: Благословенна ти в Господа, дочко моя! Твоя остання ласка до мене ліпша від першої, що не пішла ти за юнаками, чи вони бідні, чи вони багаті.

11 И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена.

А тепер, дочко моя, не бійся! Усе, що скажеш, я зроблю тобі, бо все місто народу мого знає, що ти жінка чеснотна!

12 В ярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен.

А тепер справді, що я родич, та є родич ще, ближчий від мене.

13 О стани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук.

Ночуй цю ніч, а ранком, якщо він викупить тебе добре, нехай викупить. А якщо він не схоче викупити тебе, то викуплю тебе я, як живий Господь! Лежи тут аж до ранку.

14 И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз ѝ заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.

І лежала вона у приніжжі його аж до ранку, і встала, перше ніж можна розпізнати один одного. А він сказав: Нехай не пізнають, що жінка приходила на тік.

15 К аза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.

І він сказав: Дай хустку, що на тобі, і подерж її. І держала вона її, а він відміряв шість мір ячменю, і поклав на неї, та й пішов до міста.

16 К ато стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут ѝ разказа всичко, което беше направил човекът.

А вона прийшла до своєї свекрухи. А та сказала: Як справа, дочко моя? А вона розповіла їй усе, що зробив їй той чоловік.

17 К аза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.

І сказала: Ці шість мір ячменю він дав мені, бо сказав: Не приходь порожньо до своєї свекрухи.

18 А Ноемин ѝ отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес.

А та сказала: Почекай, моя дочко, аж поки довідаєшся, як випаде справа, бо той чоловік не заспокоїться, доки не викінчить цієї справи сьогодні.