1 О коло Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим
І зібрались до Нього фарисеї та деякі з книжників, які прибули із Єрусалиму,
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
і побачили, що деякі з учнів Його їли хліб руками нечистими, цебто невмитими.
3 ( Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
Бо фарисеї й усі юдеї, зберігаючи передання старших, не їдять, як старанно не вимиють рук;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват - измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
а вернувшися з ринку, вони ні їдять, поки не вмиються. Багато є й іншого, що вони прийняли, щоб додержувати: миття чаш, і глеків, і мідяного посуду.
5 И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
І запитали Його фарисеї та книжники: Чому учні Твої не живуть за переданням старших, але хліб споживають руками нечистими?
6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен.
А Він їм відказав: Добре пророкував про вас, лицемірів, Ісая, як написано: Оці люди устами шанують Мене, серце ж їхнє далеко від Мене...
7 О баче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди."
Та однак надаремне шанують Мене, бо навчають наук людських заповідей.
8 В ие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.
Занехаявши заповідь Божу, передань людських ви тримаєтесь: обмиваєте глеки та чаші, і багато такого подібного й іншого робите ви.
9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
І сказав Він до них: Спритно відкидаєте ви заповідь Божу, аби зберегти своє передання.
10 З ащото Моисей каза: "Почитай баща си и майка си", и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви."
Бо Мойсей наказав: Шануй батька свого та матір свою, та: Хто злорічить на батька чи матір, нехай смертю помре.
11 Н о вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
А ви кажете: Коли скаже хто батьку чи матері: Корван, чи дар Богові те, чим би ти скористатись від мене хотів,
12 в ие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
то вже вільно йому не робити нічого для батька чи матері,
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това. Кое прави човека нечист
порушуючи Боже Слово вашим переданням, що його ви самі встановили. І багато такого ви іншого робите.
14 И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
І Він знову покликав народ і промовив до нього: Послухайте Мене всі, і зрозумійте!
15 Н яма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
Немає нічого назовні людини, що, увіходячи в неї, могло б опоганити її; що ж із неї виходить, те людину опоганює.
16 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.
Коли має хто вуха, щоб слухати, нехай слухає!
17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
А коли від народу ввійшов Він до дому, тоді учні Його запиталися в Нього про притчу.
18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
І Він їм відказав: Чи ж і ви розуміння не маєте? Хіба ж не розумієте ви, що все те, що входить іззовні в людину, не може опоганити її?
19 З ащото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. ( Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)
Бо не входить до серця йому, але до живота, і виходить назовні, очищуючи всяку їжу.
20 К аза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
А далі сказав Він: Що з людини виходить, те людину опоганює.
21 З ащото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
Бо зсередини, із людського серця виходять лихі думки, розпуста, крадіж, душогубства,
22 п релюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
перелюби, здирства, лукавства, підступ, безстидства, завидющеє око, богозневага, гордощі, безум.
23 В сички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. Вярата на една езичница
Усе зле це виходить зсередини, і людину опоганює!
24 И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие.
І встав Він, і звідти пішов у землю тирську й сидонську. І, ввійшовши до дому, Він хотів, щоб ніхто не довідавсь, та не міг утаїтись.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
Негайно бо жінка одна, якої дочка мала духа нечистого, прочула про Нього, і прийшла, та й припала до ніг Йому.
26 ( Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ.
А ця жінка грекиня була, родом сирофінікіянка. Вона стала благати Його, щоб із дочки її демона вигнав.
27 А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.
А Він їй сказав: Дай, щоб перше наїлися діти, не годиться бо хліб забирати в дітей, і кинути щенятам!
28 А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.
А вона Йому в відповідь каже: Так, Господи! Але навіть щенята їдять під столом від дитячих кришок...
29 И Той ѝ каза: За тази дума - иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
І Він їй сказав: За слово оце йди собі, демон вийшов із твоєї дочки!
30 И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл. Изцеление на глухонемия
А коли вона в дім свій вернулась, то знайшла, що дочка на постелі лежала, а демон вийшов із неї.
31 С лед като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие.
І вийшов Він знов із країв тирських і сидонських, і подався шляхом на Сидон над море Галілейське, через околиці Десятимістя.
32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него.
І приводять до Нього глухого немову, і благають Його, щоб руку на нього поклав.
33 И сус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;
І взяв Він його від народу самого, і вклав пальці Свої йому в вуха, і, сплюнувши, доторкнувся його язика.
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се.
І, на небо споглянувши, Він зідхнув і промовив до нього: Еффата; цебто: Відкрийся!
35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
І відкрилися вуха йому, і путо його язика розв'язалось негайно, і він став говорити виразно!
36 И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
А Він їм звелів, щоб нікому цього не розповідали. Та що більше наказував їм, то ще більш розголошували.
37 з ащото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
І дуже всі дивувалися та говорили: Він добре все робить: глухим дає чути, а німим говорити!