1 Т огава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

А ось чоловік Божий прийшов за Господнім словом із Юди до Бет-Елу. А Єровоам стояв при жертівнику, щоб кадити.

2 И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб.

І кликнув чоловік Божий при жертівнику за словом Господнім і сказав: Жертівнику, жертівнику, так сказав Господь: Ось у Давидовому домі народиться син, Йосія ім'я йому, і він на тобі принесе в жертву священиків пагірків, що на тобі кадять, і кості людські спаляться на тобі.

3 И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори Господ: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

І дасть він того дня чудо, говорячи: Оце те чудо, про яке говорив Господь: Ось цей жертівник розпадеться, і висиплеться попіл, що на ньому!...

4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.

І сталося, як цар почув слова цього Божого чоловіка, що кликав до жертівника в Бет-Елі, то Єровоам простяг руку свою від жертівника, говорячи: Схопіть його! І всохла рука йому, яку він простяг до нього, і він не міг вернути її до себе...

5 С ъщо и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господнето слово.

А жертівник розпався, і попіл висипався з жертівника, за тим чудом, що дав Божий чоловік за словом Господнім...

6 Т огава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на Господа, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това.

А цар відповів і сказав до Божого чоловіка: Умилостив лице Господа, Бога твого, і помолися за мене, і нехай вернеться рука моя до мене! І чоловік Божий умилостивив Господнє лице, і царська рука вернулася до нього, і була, як перед тим...

7 Т огава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък.

І сказав цар до Божого чоловіка: Увійди зо мною до дому й попоїж, і я дам тобі дара!

8 Н о Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

А чоловік Божий сказав до царя: Якщо ти даси мені пів дому свого, не ввійду я з тобою, і не їстиму хліба, і не питиму води в цьому місці!...

9 з ащото това ми беше заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл.

Бо так наказано мені за словом Господнім, говорячи: Ти не їстимеш хліба, і не питимеш води, і не вернешся дорогою, якою пішов!

10 Т ака той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.

І пішов він іншою дорогою, і не вернувся тією дорогою, що нею прийшов був до Бет-Елу.

11 А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.

А один старий пророк сидів у Бет-Елі. І прийшли його сини, і розповіли йому про ввесь чин, що зробив Божий чоловік сьогодні в Бет-Елі, про ті слова, що він говорив до царя, і оповіли їх своєму батькові.

12 Б аща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.

І промовив до них їхній батько: Де ж та дорога, якою він пішов? А його сини бачили ту дорогу, якою пішов Божий чоловік, що прийшов був з Юди.

13 И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,

І сказав він до синів своїх: Осідлайте мені осла! І вони осідлали йому осла, і він сів на нього.

14 о тиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.

І поїхав він за Божим чоловіком, і знайшов його, як сидів під дубом. І сказав він до нього: Чи ти той Божий чоловік, що прийшов із Юди? А той відказав: Я.

15 Т огава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.

І сказав він до нього: Іди зо мною до дому та з'їж хліба!

16 А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място,

А той відказав: Не можу вернутися з тобою та ввійти з тобою, і не їстиму хліба, і не питиму води з тобою в цьому місці!

17 з ащото ми бе казано чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл.

Бо було мені сказано за словом Господнім: Не їстимеш хліба й не питимеш там води, і не вернешся тією дорогою, якою ти йшов!

18 А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говорѝ чрез Господнето слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.

А той відказав йому: І я пророк, як ти! А Ангол говорив мені за Господнім словом, кажучи: Заверни його з собою до дому свого, і нехай він їсть хліб і нехай п'є воду. Він же говорив йому неправду!

19 И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.

І він вернувся з ним, і їв хліб у його домі та пив воду...

20 А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,

І сталося, як сиділи вони при столі, то було Господнє слово до пророка, що вернув його.

21 и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори Господ: Понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,

І він кликнув до Божого чоловіка, що прийшов із Юди, говорячи: Так сказав Господь: Тому, що був ти неслухняний Господнім наказам, і не додержував тієї заповіді, що наказав тобі Господь, Бог твій,

22 а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти.

і ти вернувся, і їв хліб та пив воду в місці, про яке Він говорив тобі: Не їж хліба й не пий води, то не ввійде твій труп до гробу батьків твоїх!...

23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.

І сталося, як той поїв хліба та напився, то він осідлав йому осла, тому пророкові, що він вернув його.

24 С лед като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото.

І той подався, та спіткав його на дорозі лев, та й забив його. І був кинений труп його на дорозі, а осел стояв при ньому, а той лев стояв при трупі...

25 И , ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.

Аж ось приходять люди, і побачили того трупа, киненого на дорозі, та лева, що стояв при трупі. І вони прийшли й говорили в тім місті, де сидів старий пророк.

26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово. Затова Господ го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което Господ му говорѝ.

І почув про це той пророк, що вернув його з дороги, та й сказав: Це той Божий чоловік, що був неслухняний Господнім наказам, і Господь дав його левові, і він роздер його та вбив його за Господнім словом, що говорив йому.

27 Т огава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

І сказав він до синів своїх, говорячи: Осідлайте мені осла! І осідлали.

28 И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.

І поїхав він, і знайшов його трупа, киненого на дорозі, й осла та лева, що стояли при трупі, не з'їв той лев труп а й не роздер осла.

29 Т огава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

І підняв той пророк трупа Божого чоловіка, і поклав його на осла, та й вернув його. І ввійшов старий пророк до міста, щоб оплакати та поховати того.

30 Т ой положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой!

І поклав він його в своїм гробі, і плакали над ним: Ой, брате мій!

31 И като го погребаха, говорѝ на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости.

І сталося по його похороні, і сказав він до синів своїх, говорячи: Коли я помру, то поховаєте мене в гробі, що в ньому похований цей Божий чоловік. При костях його покладіть мої кості!

32 З ащото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом

Бо конче збудеться те слово, що він кликнув був за Господнім словом над тим жертівником, що в Бет-Елі, та над усіма жертівниковими місцями на пагірках, що в містах самарійських.

33 Н о дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

По цій пригоді Єровоам не зійшов зо своєї злої дороги, і настановляв священиків пагірків з усього народу, хто хотів, той призначався, і ставав священиком пагірків.

34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

І стала та річ гріхом для Єровоамового дому, і на вигублення, і на винищення з-над поверхні землі.