1 О баче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.

А я постановив у собі те, щоб до вас не прийти знов у смутку.

2 З ащото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

Бо коли я засмучую вас, то хто той, хто потішить мене, як не той, кого я засмутив?

3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

І це саме писав я до вас, щоб, прийшовши, я смутку не мав би від тих, що від них мені тішитися належало, про всіх вас бувши певний, що радість моя то радість усіх вас!

4 З ащото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.

Бо з великого горя та з туги сердечної я написав вам з рясними слізьми не на те, щоб були ви засмучені, але щоб пізнали любов, що в мене її пребагато до вас!

5 Н о ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.

А як хто засмутив, не мене засмутив, а почасти щоб не пригнітити і всіх вас.

6 З а такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

Досить такому карання того, що від багатьох,

7 т ака че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

через те навпаки, краще простити й потішити, щоб смуток великий його не пожер.

8 З атова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Через те вас благаю: зміцніть до нього любов!

9 П онеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.

Бо на це я й писав, щоб пізнати ваш досвід, чи в усім ви слухняні.

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,

А кому ви прощаєте що, тому й я; бо й я, як простив що кому, то кому я простив, зробив те через вас від Особи Христа,

11 д а не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли. Успехът на проповедта за Исус Христос

щоб нас сатана не перехитрував, відомі бо нам його задуми!

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,

А коли я прийшов до Троади звіщати Христову Євангелію, і були двері для мене відчинені в Господі,

13 д ухът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

не мав я спокою для духа свого, бо я не знайшов був свого брата Тита; але, попрощавшися з ними, я пішов в Македонію.

14 Н о благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

А Богові подяка, що Він постійно чинить нас переможцями в Христі, і запашність знання про Себе через нас виявляє на всякому місці!

15 З ащото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

Ми бо для Бога Христова запашність серед тих, хто спасається, і тих, які гинуть,

16 Н а едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите - животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело ?

для одних бо смертельна запашність на смерть, а для других запашність життєва в життя. І хто здатен на це?

17 Н ие сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.

Бо ми не такі, як багато-хто, що Боже Слово фальшують, але ми провіщаємо, як із щирости, як від Бога, перед Богом, у Христі!