1 І Йов далі вів мову свою та й сказав:

И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 О , коли б я був той, як за місяців давніх, як за днів тих, коли боронив мене Бог,

О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 к оли над головою моєю світився світильник Його, і при світлі його я ходив в темноті,

когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 я к був я за днів тих своєї погожої осени, коли Божа милість була над наметом моїм,

както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 к оли Всемогутній зо мною ще був, а навколо мене мої діти,

когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 к оли мої кроки купалися в маслі, а скеля оливні струмки біля мене лила!...

когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 К оли я виходив до брами при місті, і ставив на площі сидіння своє,

Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 я к тільки вбачали мене юнаки то ховались, а старші вставали й стояли,

Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 з верхники стримували свою мову та клали долоню на уста свої,

първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 х овався тоді голос володарів, а їхній язик приліпав їм був до піднебіння...

гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 Б о яке ухо чуло про мене, то звало блаженним мене, і яке око бачило, то свідкувало за мене,

ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 б о я рятував бідаря, що про поміч кричав, і сироту та безпомічного.

защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Б лагословення гинучого на мене приходило, а серце вдовиці чинив я співаючим!

Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 З одягавсь я у праведність, і вона зодягала мене, немов плащ та завій було право моє.

Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 О чима я був для сліпого, а кривому ногами я був.

Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

16 Б ідарям я був батьком, суперечку ж, якої не знав, я досліджував.

Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 Й я торощив злочинцеві щелепи, і виривав із зубів його схоплене.

Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 І я говорив: Умру я в своєму гнізді, і свої дні я помножу, немов той пісок:

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 д ля води був відкритий мій корень, а роса зоставалась на вітці моїй...

Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 М оя слава була при мені все нова, і в руці моїй лук мій відновлював силу.

Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 М ене слухалися й дожидали, і мовчали на раду мою.

Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 П о слові моїм уже не говорили, і падала мова моя на них краплями.

След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 І чекали мене, як дощу, і уста свої відкривали, немов на весінній той дощик...

очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 К оли я, бувало, сміявся до них, то не вірили, та світла обличчя мого не гасили.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

25 В ибирав я дорогу для них і сидів на чолі, і пробував, немов цар той у війську, коли тішить засмучених він!

Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.