Ісая 47 ~ Исая 47

picture

1 З ійди й сядь у порох, о діво, дочко Вавилону! Сядь на землю, без трону, о дочко халдеїв! Бо кликати більше не будуть на тебе: тендитна та випещена!

Сниши се и седни в пръстта, девице, дъще вавилонска; седни на земята, а не на престол, дъще халдейска; защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.

2 В ізьми жорна й муки намели, намітку свою відхили, закачай но подолка та стегна відкрий, і бреди через ріки,

Хвани ръчната мелница и мели брашно! Махни булото си, вдигни полите си, открий краката си до коленете, мини реките.

3 і буде твій сором відкритий, і стид твій покажеться! Я помсту вчиню, і не буду щадити людини!

Голотата ти ще се види. Да! Срамотата ти ще се яви. Аз ще си отмъстя и няма да се примиря с никого.

4 Н аш Відкупитель, Господь Саваот Йому Ймення, Святий Ізраїлів.

Името на нашия Изкупител е Господ на Силите, Святият Израелев.

5 С иди мовчки й ввійди до темноти, о дочко халдеїв, бо кликати більше не будуть тебе: Пані царств!

Седи и мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъще, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.

6 Р озлютився Я на народ Свій, збезчестив спадщину Своєю, та й віддав їх у руку твою. Ти не виявила милосердя до них: ти над старцем учинила ярмо своє дуже тяжким,

Разгневих се на народа Си, оскверних наследството Си и ги предадох в ръката ти; но ти не им показа милост, ти си сложила тежкия си хомот върху стареца;

7 т а й сказала: Навіки я панею буду! І до серця собі не взяла тих речей, не подумала про свій кінець...

и си казала: Довека ще бъда господарка; и не си взела това присърце, нито си помнила сетнината му.

8 А тепер це послухай, розпещена, що безпечно сидиш, що говориш у серці своїм: Я, і більше ніхто! Не буду сидіти вдовою, і не знатиму страти дітей!

И така, сега чуй това, ти, сластолюбке, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм - и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная какво е да остана без деца -

9 Т а прийдуть на тебе несподівано те й те в один день, страта дітей та вдівство, вони в повній мірі на тебе спадуть при усій многоті твоїх чарів, при силі великій твоїх заклинань!...

и тези две неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден: загуба на деца и овдовяване; в пълна мяра ще те постигнат въпреки многото ти магьосничества и голямото изобилие на баянията ти.

10 Т и ж бо надію складала на злобу свою, говорила: Ніхто не побачить мене! Звела тебе мудрість твоя та знання твоє, і сказала ти в серці своїм: Я, і більше ніхто!

Понеже си била дръзка в нечестието си и си казала: Никой не ме вижда, - понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили и си казала в сърцето си: Аз съм - и освен мене няма друга, -

11 І прийде на тебе лихе, що відворожити його ти не зможеш, і на тебе нещастя впаде, що не зможеш його окупити, і прийде на тебе раптовно спустошення, про яке ти не знаєш...

затова ще дойде върху тебе зло, без да знаеш откъде се явява; и беда ще те нападне, без да можеш да я умилостивиш; ще дойде внезапно върху теб и опустошение, без да ти е било известно.

12 С тавай же з своїми закляттями та з безліччю чарів своїх, якими ти мучилася від юнацтва свого, може зможеш ти допомогти, може ти настрахаєш!

Приближи сега с баянията си и с многото си магьосничества, в които си се трудила от младостта си. Може би ще се ползваш! Може би ще уплашиш неприятеля!

13 З мучилась ти від великої кількости рад своїх, хай же стануть і хай допоможуть тобі ті, хто небо розрізує, хто до зір придивляється, хто провіщує кожного місяця, що має на тебе прийти!

Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и прорицателите по новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху теб!

14 О сь стали вони, мов солома: огонь їх попалить, не врятують своєї душі з руки полум'я, це не жар, щоб погріти себе, ані полум'я, щоб сидіти біля нього...

Ето, те ще бъдат като плява; огън ще ги изгори; няма да могат да се избавят от силата на пламъка, понеже той няма да бъде въглен да се стопли някой или огън, пред който да седне.

15 Т акими тобі стануть ті, що співпрацювала ти з ними, ворожбити твої від юнацтва твого, кожен буде блудити на свій бік, немає нікого, хто б тебе врятував!

Такива ще ти станат нещата, в които си се трудила; онези, които са търгували с теб от младостта ти, ще се разбягат всеки в своя си път; няма да има кой да те избави.