1 І відповів теманянин Еліфаз та й сказав:

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 К оли спробувать слово до тебе, чи мука не буде ще більша? Та хто стримати зможе слова?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 Т аж ти багатьох був навчав, а руки ослаблі зміцняв,

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 т ого, хто спотикавсь, підіймали слова твої, а коліна тремткі ти зміцняв!

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 А тепер, як нещастя на тебе найшло, то ти змучився, тебе досягло воно і ти налякався...

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 Х іба не була богобійність твоя за надію твою, за твоє сподівання невинність доріг твоїх?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 П ригадай но, чи гинув невинний, і де праведні вигублені?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 Я к я бачив таких, що орали були беззаконня, та сіяли кривду, то й жали її:

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 в они гинуть від подиху Божого, і від духу гнівного Його погибають!

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 Л евине ричання й рик лютого лева минає, і левчукам вилущаються зуби.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Г ине лев, як немає здобичі, і левенята левиці втікають.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 І закрадається слово до мене, і моє ухо почуло ось дещо від нього.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 у роздумуваннях над нічними видіннями, коли міцний сон обіймає людей,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 с піткав мене жах та тремтіння, і багато костей моїх він струсонув,

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 і дух перейшов по обличчі моїм, стало дуба волосся на тілі моїм...

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 В ін стояв, але я не пізнав його вигляду, образ навпроти очей моїх був, і тихий голос почув я:

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 Х іба праведніша людина за Бога, хіба чоловік за свойого Творця є чистіший?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Т аж рабам Своїм Він не йме віри, і накладає вину й на Своїх Анголів!

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 Щ о ж тоді мешканці глиняних хат, що в поросі їхня основа? Як міль, вони будуть розчавлені!

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 В они товчені зранку до вечора, і без помочі гинуть назавжди...

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 С лава їхня минається з ними, вони помирають не в мудрості!...

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.