1 E ntonces respondió Elifaz temanita, y dijo:

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 S i intentamos hablarte, te será molesto; Pero ¿quién podrá contener las palabras?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 H e aquí, tú instruías a muchos, Y fortalecías las manos débiles;

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 A l que tropezaba lo enderezaban tus palabras, Y reforzabas las rodillas que decaían.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 M as ahora que el mal ha venido sobre ti, te desalientas; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 ¿ No es tu temor de Dios tu confianza? ¿No es tu esperanza la integridad de tus caminos?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 R ecapacita ahora; ¿qué inocente jamás ha perecido? ¿Y dónde han sido destruidos los rectos?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 S egún todo lo que yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 P erecen bajo el soplo de Dios, Y por el furor de su ira son consumidos.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 L os rugidos del león, y los bramidos del rugiente, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 E l león viejo perece por falta de presa, Y los hijos de la leona se dispersan.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 A hora bien, me fue dicha una palabra en secreto, Y mi oído ha percibido algo de ello.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 E n cavilaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 M e sobrevino un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos;

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 Y al pasar un espíritu por delante de mí, Hizo que se erizara el pelo de mi cuerpo.

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 P aróse delante de mis ojos una figura, Cuyo rostro yo no conocí, Y tras un silencio, oí que susurraba:

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 ¿ Será justo un hombre delante de Dios? ¿Será puro un varón frente a su Hacedor?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 H e aquí, en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles;

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 ¡ Cuánto más en los que habitan en casas de barro, Cuyos cimientos están en el polvo, Y que serán quebrantados antes que la polilla!

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 D e la mañana a la tarde son destruidos, Y se pierden para siempre, sin haber quien repare en ello.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 L a estaca de su tienda ¿no es arrancada con ellos mismos? Y mueren sin haber adquirido sabiduría.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.