1 H ermanos míos, no os hagáis maestros muchos de vosotros, sabiendo que recibiremos un juicio más severo.

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

2 P orque todos ofendemos en muchas cosas. Si alguno no ofende en palabra, éste es varón perfecto, capaz también de refrenar todo el cuerpo.

Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3 H e aquí que ponemos freno en la boca de los caballos para que nos obedezcan, y dirigimos así todo su cuerpo.

Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

4 M irad también las naves; aunque son tan grandes, e impulsadas por fuertes vientos, son dirigidas con un timón muy pequeño por donde quiere el que las gobierna.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

5 A sí también la lengua es un miembro pequeño, pero se jacta de grandes cosas. ¡Mirad qué gran bosque se incendia con un pequeño fuego!

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

6 Y la lengua es un fuego, un mundo de iniquidad. La lengua está puesta entre nuestros miembros, y contamina todo el cuerpo, e inflama el curso de la existencia, siendo ella misma inflamada por el infierno.

А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

7 P orque toda naturaleza de bestias, de aves, de serpientes, y de seres del mar, se doma y ha sido domada por la naturaleza humana;

Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

8 p ero ningún hombre puede domar la lengua, que es un mal que no puede ser refrenado, llena de veneno mortífero.

но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

9 C on ella bendecimos a nuestro Señor y Padre, y con ella maldecimos a los hombres, que están hechos a semejanza de Dios.

С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

10 D e una misma boca proceden bendición y maldición. Hermanos míos, esto no debe ser así.

От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

11 ¿ Acaso alguna fuente echa por una misma abertura agua dulce y amarga?

Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

12 H ermanos míos, ¿puede acaso la higuera producir aceitunas, o la vid higos? Así también ninguna fuente puede dar agua salada y dulce. Dos clases de sabiduría

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

13 ¿ Quién es sabio y entendido entre vosotros? Muestre por la buena conducta sus obras en sabia mansedumbre.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 P ero si tenéis celos amargos y rivalidad en vuestro corazón, no os jactéis, ni mintáis contra la verdad;

Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 p orque esta sabiduría no es la que desciende de lo alto, sino terrenal, natural, diabólica.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

16 P orque donde hay celos y rivalidad, allí hay perturbación y toda obra perversa.

защото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 P ero la sabiduría que es de lo alto es primeramente pura, después pacífica, condescendiente, benigna, llena de misericordia y de buenos frutos, sin incertidumbre ni hipocresía.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 Y el fruto de justicia se siembra en paz para aquellos que hacen la paz.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.