1 T hen Eliphaz the Temanite answered and said,

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 I f we assay to commune with thee, wilt thou be grieved? but who can withhold himself from speaking?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 B ehold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands.

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 T hy words have upholden him that was falling, and thou hast strengthened the feeble knees.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 B ut now it is come upon thee, and thou faintest; it toucheth thee, and thou art troubled.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 I s not this thy fear, thy confidence, thy hope, and the uprightness of thy ways?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 R emember, I pray thee, who ever perished, being innocent? or where were the righteous cut off?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 E ven as I have seen, they that plow iniquity, and sow wickedness, reap the same.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 B y the blast of God they perish, and by the breath of his nostrils are they consumed.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 T he roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 T he old lion perisheth for lack of prey, and the stout lion's whelps are scattered abroad.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 N ow a thing was secretly brought to me, and mine ear received a little thereof.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 I n thoughts from the visions of the night, when deep sleep falleth on men,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 F ear came upon me, and trembling, which made all my bones to shake.

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 T hen a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up:

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 I t stood still, but I could not discern the form thereof: an image was before mine eyes, there was silence, and I heard a voice, saying,

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 S hall mortal man be more just than God? shall a man be more pure than his maker?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 B ehold, he put no trust in his servants; and his angels he charged with folly:

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 H ow much less in them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, which are crushed before the moth?

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 T hey are destroyed from morning to evening: they perish for ever without any regarding it.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 D oth not their excellency which is in them go away? they die, even without wisdom.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.