1 F or we know that if our earthly house of this tabernacle were dissolved, we have a building of God, an house not made with hands, eternal in the heavens.
Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 F or in this we groan, earnestly desiring to be clothed upon with our house which is from heaven:
Понеже в този дом и стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
3 I f so be that being clothed we shall not be found naked.
стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
4 F or we that are in this tabernacle do groan, being burdened: not for that we would be unclothed, but clothed upon, that mortality might be swallowed up of life.
Защото ние, които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.
5 N ow he that hath wrought us for the selfsame thing is God, who also hath given unto us the earnest of the Spirit.
А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог на това.
6 T herefore we are always confident, knowing that, whilst we are at home in the body, we are absent from the Lord:
И така, като всякога добиваме дръзновение и като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа
7 ( For we walk by faith, not by sight:)
(защото с вярване ходим, а не с виждане),
8 W e are confident, I say, and willing rather to be absent from the body, and to be present with the Lord.
ние имаме дръзновение и предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
9 W herefore we labour, that, whether present or absent, we may be accepted of him.
Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
10 F or we must all appear before the judgment seat of Christ; that every one may receive the things done in his body, according to that he hath done, whether it be good or bad.
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло. Помирението с Бога чрез Христос
11 K nowing therefore the terror of the Lord, we persuade men; but we are made manifest unto God; and I trust also are made manifest in your consciences.
И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
12 F or we commend not ourselves again unto you, but give you occasion to glory on our behalf, that ye may have somewhat to answer them which glory in appearance, and not in heart.
С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
13 F or whether we be beside ourselves, it is to God: or whether we be sober, it is for your cause.
Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
14 F or the love of Christ constraineth us; because we thus judge, that if one died for all, then were all dead:
Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;
15 A nd that he died for all, that they which live should not henceforth live unto themselves, but unto him which died for them, and rose again.
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
16 W herefore henceforth know we no man after the flesh: yea, though we have known Christ after the flesh, yet now henceforth know we him no more.
Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.
17 T herefore if any man be in Christ, he is a new creature: old things are passed away; behold, all things are become new.
Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
18 A nd all things are of God, who hath reconciled us to himself by Jesus Christ, and hath given to us the ministry of reconciliation;
А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
19 T o wit, that God was in Christ, reconciling the world unto himself, not imputing their trespasses unto them; and hath committed unto us the word of reconciliation.
т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.
20 N ow then we are ambassadors for Christ, as though God did beseech you by us: we pray you in Christ's stead, be ye reconciled to God.
И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
21 F or he hath made him to be sin for us, who knew no sin; that we might be made the righteousness of God in him.
Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.