1 Y aconteció que cuando Jesús entró en casa de uno de los principales de los fariseos un día de reposo para comer pan, ellos le estaban observando cuidadosamente.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

2 Y allí, frente a El, estaba un hombre hidrópico.

И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

3 Y dirigiéndose Jesús, a los intérpretes de la ley y a los fariseos, les habló diciendo: ¿Es lícito sanar en el día de reposo, o no ?

И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

4 P ero ellos guardaron silencio. Y El, tomándolo de la mano, lo sanó y lo despidió.

А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 Y a ellos les dijo: ¿A quién de vosotros se le cae un hijo o un buey en un hoyo en día de reposo, y no lo saca inmediatamente ?

И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

6 Y no pudieron responderle a esto. Lección sobre la humildad

И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

7 Y comenzó a referir una parábola a los invitados, cuando advirtió cómo escogían los lugares de honor a la mesa, diciéndoles:

А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

8 C uando seas invitado por alguno a un banquete de bodas, no tomes el lugar de honor, no sea que él haya invitado a otro más distinguido que tú,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

9 y viniendo el que te invitó a ti y a él, te diga: “Dale el lugar a éste”; y entonces, avergonzado, tengas que irte al último lugar.

и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

10 S ino que cuando seas invitado, ve y siéntate en el último lugar, para que cuando llegue el que te invitó, te diga: “Amigo, ven más adelante ”; entonces serás honrado delante de todos los que se sientan a la mesa contigo.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

11 P orque todo el que se ensalce, será humillado; y el que se humille será ensalzado.

Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 Y dijo también al que le había convidado: Cuando ofrezcas una comida o una cena, no llames a tus amigos, ni a tus hermanos, ni a tus parientes, ni a tus vecinos ricos, no sea que ellos a su vez también te conviden y tengas ya tu recompensa.

Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

13 A ntes bien, cuando ofrezcas un banquete, llama a pobres, mancos, cojos, ciegos,

А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 y serás bienaventurado, ya que ellos no tienen para recompensarte; pues tú serás recompensado en la resurrección de los justos. Parábola de la gran cena

и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

15 C uando uno de los que estaban sentados con El a la mesa oyó esto, le dijo: ¡Bienaventurado todo el que coma pan en el reino de Dios!

И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 P ero El le dijo: Cierto hombre dio una gran cena, e invitó a muchos;

А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 y a la hora de la cena envió a su siervo a decir a los que habían sido invitados: “Venid, porque ya todo está preparado.”

И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

18 Y todos a una comenzaron a excusarse. El primero le dijo: “He comprado un terreno y necesito ir a verlo; te ruego que me excuses.”

А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Y otro dijo: “He comprado cinco yuntas de bueyes y voy a probarlos; te ruego que me excuses.”

Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

20 T ambién otro dijo: “Me he casado, y por eso no puedo ir.”

А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

21 C uando el siervo regresó, informó de todo esto a su señor. Entonces, enojado el dueño de la casa, dijo a su siervo: “Sal enseguida por las calles y callejones de la ciudad, y trae acá a los pobres, los mancos, los ciegos y los cojos.”

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 Y el siervo dijo: “Señor, se ha hecho lo que ordenaste, y todavía hay lugar.”

Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

23 E ntonces el señor dijo al siervo: “Sal a los caminos y por los cercados, y oblíga los a entrar para que se llene mi casa.

И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 “ Porque os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron invitados probará mi cena.” El costo del discipulado

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

25 G randes multitudes le acompañaban; y El, volviéndose, les dijo:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

26 S i alguno viene a mí, y no aborrece a su padre y madre, a su mujer e hijos, a sus hermanos y hermanas, y aun hasta su propia vida, no puede ser mi discípulo.

Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 E l que no carga su cruz y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 P orque, ¿quién de vosotros, deseando edificar una torre, no se sienta primero y calcula el costo, para ver si tiene lo suficiente para terminarla?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

29 N o sea que cuando haya echado los cimientos y no pueda terminar, todos los que lo vean comiencen a burlarse de él,

Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 d iciendo: “Este hombre comenzó a edificar y no pudo terminar.”

Този човек почна да гради, но не можа да довърши.

31 ¿ O qué rey, cuando sale al encuentro de otro rey para la batalla, no se sienta primero y delibera si con diez mil hombres es bastante fuerte como para enfrentarse al que viene contra él con veinte mil ?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

32 Y si no, cuando el otro todavía está lejos, le envía una delegación y pide condiciones de paz.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 A sí pues, cualquiera de vosotros que no renuncie a todas sus posesiones, no puede ser mi discípulo.

И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

34 P or tanto, buena es la sal, pero si también la sal ha perdido su sabor, ¿con qué será sazonada ?

Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 N o es útil ni para la tierra ni para el muladar; la arrojan fuera. El que tenga oídos para oír, que oiga.

Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.