1 و َبَعدَ ذَلِكَ، ذَهَبَ مُوسَى وَهارُونُ وَتَكَلَّما إلَى فِرعَوْنَ وَقالُوا لَهُ: «هَكَذا يَقُولُ يهوه إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹أطلِقْ شَعبِي لِيَحتَفِلُوا بِعِيدٍ لِي فِي الصَّحْراءِ.›»

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 و َلَكِنَّ فِرعَوْنَ قالَ: «مَنْ هُوَ يهوه هَذا حَتَّى أُطِيعَهُ وَأُطلِقَ الشَّعبَ؟ أنا لا أعرِفُ يهوه هَذا، وَلَنْ أُطلِقَهُمْ.»

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 ف َقالا لَهُ: «إلَهُ العِبْرانِيِّينَ تَجَلَّى لَنا، فَدَعْنا نَذهَبْ فِي رِحلَةٍ ثَلاثَةَ أيّامٍ فِي البَرِّيَّةِ كَي نُقَدِّمَ ذَبائِحَ لِيهوه إلَهِنا، كَي لا يَقْتُلَنا بِالأمْراضِ وَالحُرُوبِ.»

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 و َلَكِنَّ مَلِكَ مِصرَ قالَ لَهُمْ: «لِماذا، يا مُوسَى وَهارُونُ، تُعَطِّلانِ الشَّعبَ عَنِ القِيامِ بِعَمَلِهِ؟ ارْجِعا إلَى العَمَلِ.»

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 و َقالَ فِرعَوْنُ: «شَعبُ الأرْضِ كَثِيرُونَ، وَأنتُما تَعُوقانِهِمْ عَنِ القِيامِ بِأعمالِهِمْ.» مُعاقَبَةُ فِرعَوْنَ لِلشَّعب

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 و َفِي ذَلِكَ اليَومِ، أعطَى فِرعَوْنُ هَذا الأمرَ لِمُذَلِّلي الشَّعبِ وَالمُشْرِفِينَ عَلَيهِ، فَقالَ:

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 « لا تُعطُوا قَشّاً لِلشَّعبِ لِصُنعِ الطُّوبِ فِيما بَعْدُ كَما فِي السّابِقِ، بَلْ لِيَجُولُوا وَيَجمَعُوا القَشَّ بِأنفُسِهِمْ.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 ب َلِ افرِضُوا عَلَيهِمْ تَقدِيمَ كَمِّيَّةِ الطُّوبِ ذاتِها الَّتِي كانُوا يَصنَعُونَها سابِقاً. لا تُقَلِّلُوا الكَمِّيَّةَ، لِأنَّهُمْ كَسالَى، لِذَلِكَ فَهُمْ يَتَذَمَّرُونَ وَيَقُولُونَ: ‹اسْمَحْ لَنا أنْ نَذهَبَ وَنُقَدِّمَ ذَبائِحَ لإلَهِنا.›

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 ك َثِّرُوا العَمَلَ عَلَى الشَّعبِ فَيَنشَغِلُوا عَنِ الاسْتِماعِ إلَى الكَلامِ الفارِغِ وَالخادِعِ.»

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 ف َخَرَجَ مُذَلِّلو الشَّعبِ وَالمُشرِفُونَ عَلَيهِ وَقالُوا لِلشَّعبِ: «هَكَذا يَقُولُ فِرعَوْنُ: ‹لَنْ أُعطِيَكُمْ قَشّاً.›

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 ف اذهَبُوا وَاجْمَعُوا القَشَّ مِنْ أيِّ مَكانٍ تَجِدُونَهُ. لَكِنَّ كَمِّيَّةَ الطُّوبِ المَطلُوبَةَ لَنْ تَنقُصَ أبَداً.»

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 ف انتَشَرَ الشَّعبُ فِي أنحاءِ مِصرَ لِيَجمَعُوا القَشَّ.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 و َكانَ المُذَلِّلونَ يَستَعجِلُونَهُمْ وَيَقُولُونَ: «أنْجِزُوا العَمَلَ اليَومِيَّ المَطلُوبَ، كَما كُنتُمْ حِينَ كانَ القَشُّ يُعطَى لَكُمْ.»

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 ل َكِنَّ المُشرِفِينَ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِينَ عَيَّنَهُمْ رِجالُ فِرعَوْنَ عَلَى الشَّعبِ، تَعَرَّضُوا للضَّرْبِ، وَسُئِلوا: «لِماذا لَمْ تُكمِلُوا حِصَّتَكُمْ مِنَ الطُّوبِ كَما كُنتُمْ تَعمَلُونَ فِي الماضِي؟»

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 ف َذَهَبَ المُشرِفُونَ إلَى فِرعَوْنَ وَاشتَكُوا أمامَهُ وَقالُوا: «لِماذا تُعامِلُ عَبِيدَكَ هَكَذا؟

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 ف َمَعْ أنَّ القَشَّ لا يُعطَى لِخُدّامِكَ، إلّا أنَّ المُذَلِّلينَ يَستَمِرُّونَ فِي طَلَبِ المِقدارِ ذاتِهِ مِنَ الطُّوبِ. ها نَحنُ خُدّامَكَ نُضْرَبُ، وَأنتَ تَظلِمُ شَعبَكَ.»

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 ف َأجابَ فِرعَوْنُ: «إنَّكُمْ كَسالَى، وَلِهَذا قُلْتُمْ: ‹لِنَذهَبْ وَنُقَدِّمْ ذَبائِحَ للهِ.›

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 و َالآنَ عُودُوا إلَى العَمَلِ. القَشُّ لَنْ يُعطَى لَكُمْ، وَيَنبَغِي أنْ تُنْتِجُوا المِقدارَ ذاتَهُ مِنَ الطُّوبِ.»

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 و َرَأى المُشرِفُونَ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ أنَّهُمْ فِي مُشكِلَةٍ وَضِيقٍ حِينَ قِيلَ لَهُمْ: «لا تُقَلِّلُوا مِنْ مِقدارِ الطُّوبِ، بَلْ تُنتِجُونَ كُلَّ يَومٍ ما كُنتُمْ تُنتِجُونَهُ قَبلاً.»

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 و َوَجَدَ المُشرِفُونَ مُوسَى وَهارُونَ فِي انتِظارِهِمْ حِينَ خَرَجُوا مِنْ عِندِ فِرعَوْنَ.

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 ف َقالُوا لَهُما: «فَلْيَنظُرِ اللهُ إلَيكُما وَيُعاقِبْكُما لِأنَّكُما جَعَلْتُمانا مَبْغُوضِينَ لَدَى فِرعَوْنَ وَخُدّامِهِ، وَقَدْ وَضَعتُما سَيفاً فِي يَدِهِمْ لِيَقتُلُونا.» مُوسَى يَرفعُ شَكواه

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 و َعادَ مُوسَى إلَى اللهِ ، وَقالَ: «يا رَبُّ، لِماذا سَبَّبْتَ هَذِهِ الكارِثَةَ لِهَذا الشَّعبِ؟ لِماذا أرسَلْتَنِي؟

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 ف َمُنذُ أتَيتُ إلَى فِرعَوْنَ لِأتَكَلَّمَ بِاسْمِكَ، ساءَتْ أُمُورُ هَذا الشَّعبِ. كَما أنَّكَ لَمْ تُنقِذْ شَعبَكَ!»

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?