1 ب َعْدَ ذَلِكَ، طَلَبَ داوُدُ النُّصْحَ مِنَ اللهِ وَقالَ: «أَأَذْهَبُ إلَى أيٍّ مِنْ مُدُنِ بَنِي يَهُوَّذا؟» فقالَ لهُ اللهُ: «نَعَمْ.» فَسألَ داود: «إلَى أينَ أذْهَبُ؟» فَأجابَ: «إلَى حَبرُونَ.»

След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.

2 ف انْتَقَلَ داوُدُ مَعَ زَوجَتَيهِ إلَى حَبْرُونَ. وَزَوْجَتاهُ هُما أخِينوعَمُ مِنْ يزْرَعِيلَ، وَأبيجائيلُ أرْمَلَةُ نابالَ مِنَ الكرملِ.

И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

3 ك َذَلِكَ أحْضَرَ داوُدُ رِجالَهُ وعائِلاتِهِم. وسَكَنُوا في حَبْرُونَ وَالْمُدُنِ المُجاوِرَةِ. داوُدُ يشكُرُ بني يابيش

Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.

4 و جاءَ بَنو يَهُوَّذا إلَى حَبْرُونَ ومَسَحوا داوُدَ بِالزَّيتِ لِيَكونَ مَلِكَ يَهُوَّذا. ثُمَّ قالوا لَهُ: «دَفَنَ بَنو يابِيشَ جَلْعادَ شاوُلَ.»

Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.

5 ف أرْسَلَ داوُدُ رُسُلاً إلَى بني يابِيشَ جَلْعادَ، فقالوا لَهُم: «بارَكَكُمُ اللهُ لأنَّكُم أظْهَرْتمُ أمانَةً لمَولاكُمْ شاولَ، فَدَفَنْتُمْ بَقايا جُثَّتِهِ.

Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.

6 ل ِيُنعِمِ اللهُ عَلَيكُمْ بِحَسَبِ مَحَبَّتِهِ وَأمانَتِهِ. وَأنا سأكونُ لَطيفاً وَمُحْسِناً إلَيكُمْ.

Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.

7 ف َكونوا الآن أقْوِياءَ وشُجْعانَ. مَولاكُمْ شاوُلُ قَدْ ماتَ. لَكِنَّ بَنِي يَهُوَّذا مَسَحُونِي لأكونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ.» إيشْبُوشَثُ يُصْبحُ مَلِكاً

И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар. Война между Юдея и Израел

8 و َكان أبْنَيْرُ بنُ نَيْرُ قائِدَ جَيْشِ شاولَ. وَأخَذَ أبْنَيْرُ إيشْبُوشَثَ بْنَ شاوُلَ إلَى مَحْنايِمَ،

Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,

9 و جعلَهُ مَلِكَ جِلْعادَ وَأشيرَ ويزرعيلَ وَأفرايمَ وبَنْيامِيْنَ وَإسْرائِيلَ كُلَّها.

и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израел

10 ك ان إيشْبُوشَثُ بنُ شاوُلَ قدْ بَلَغَ أربَعينَ عاماً عِندما تولّى الحُكْمَ في إسْرائِيلَ. وَحَكَمَ سنَتَينِ. لَكِنَّ عائِلاتِ يَهُوّذا تَبِعَتْ داوُدَ.

(Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израел и царува̀ две години); но Юдовият дом последва Давид.

11 و كانت حَبْرُونُ عاصمةَ داوُدَ المَلِكِ. وقد حَكَمَ عائِلاتِ يَهُوّذا طَوالَ سَبْعِ سِنينَ وَسِتَّةِ أشْهرٍ. المُبارَزَةُ المُميتَة

А времето, през което Давид царува̀ в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

12 و َغادَرَ أبْنَيْرُ بنُ نَيْرَ وضُبّاطُ إيشْبُوشَثَ بنِ شاول مَحْنايِمَ وذَهَبوا إلَى جِبْعُونَ.

И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

13 ك َذَلِكَ ذَهَبَ إليها كُلٌ مِنْ يُوآبَ بنِ صُرُوِيَّةَ وضُبّاطُ داوُدَ. وهُناكَ التَقَوْا جَمِيعاً عِنْدَ بِرْكَةِ جِبْعُونَ. جَلَسَتْ مَجْموعَةُ أبْنَيْر عِنْدَ أحَدِ جانِبيِّ البِرْكَةِ، ومَجْموعَةُ يوآبَ عِنْدَ الجانِبِ الآخَرِ.

Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите - от другата страна на водоема.

14 ف َقالَ أبْنِيْرُ ليوآبَ: «فَلْيِنْهَضِ الجُنودُ الشَّبّانُ ولْيَتَبارزوا هُنا.» قالَ يوآبُ: «نَعَمْ، فَلْنَتَبارَزْ.»

Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.

15 ف َنَهَضَ الجُنودُ الشُّبّانُ، فَكانُوا يَعُدُّونَهُمْ وَهُمْ يَمُرُّونَ. فَكانُوا اثْنَي عَشَرَ رَجُلاً مِنْ قَبيلَةِ بَنْيامِيْنَ لِيُقاتِلوا مِنْ أجلِ إيشْبُوشَثَ بْنِ شاول، وَاثْنَي عَشَرَ رَجُلاً مِنْ رِجالِ داوُدَ.

И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.

16 ف َأمْسَكَ كُلُّ واحِدٍ بِرأْسَ خَصْمِهِ، وَطَعَنهُ بِسَيفِهِ في جَنْبِهِ، فَسَقَطُوا جَمِيعاً! فَدُعِي المكانُ «حَقلَ السّكاكينِ.» وهْوَ يَقَعُ في جِبْعُونَ. أبْنِيْرُ يَقْتُلُ عسائيل

Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим, което е в Гаваон.

17 و َتَحَوَّلَتْ تِلْكَ المُبارَزَةُ إلَى مَعْرَكَةٍ عَنيفَةٍ. وهَزَمَ ضُبّاطُ داوُدَ أبْنَيْرَ وبَنِي إسْرائِيلَ في ذَلِكَ اليَومِ.

В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израелевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

18 و َكانَ لِصُرُوِيَّةَ ثلاثَةُ أبْناءٍ هُمْ يُوآبُ وَأَبِيشايُ وَعَسائِيلُ. وَكانَ عَسائِيلُ سَريعاً فِي الرَّكضِ كَما لو كانَ غزالاً بَرِّيًّا.

И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо като полска сърна.

19 ف َرَكَضَ عَسائِيلُ وَراءَ أبْنَيْرَ وَراحَ يُطارِدُهُ غَيرَ مُنشَغِلٍ بِشَيءٍ آخَرَ.

Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.

20 ف َنَظَرَ أبْنَيْرُ إلَى الوَراءِ وسألَ: «أَهذا أنْتَ يا عَسائِيلُ؟» فَقالَ عَسائِيلُ: «نَعَمْ، هَذا أنا.»

А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

21 و َلَمْ يكن أبْنِيْرُ يُريدُ أنْ يُؤذِيَ عَسائيلَ، فقال لهُ: «كُفَّ عن مُلاحَقَتي، وَاذْهَبْ وراءَ أحَدِ الجُنودِ الشُّبّانِ. يُمْكِنُكَ أنْ تَأخُذَ ثِيابَهُ وسِلاحَهُ لِنَفْسِكَ بِسُهولَةٍ.» لَكِنَّ عَسائِيلَ رَفَضَ أنْ يَكُفَّ عَنْ مُلاحَقَتِهِ.

Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

22 و عاد أبْنَيْرُ يقولُ لَهُ: «كُفَّ عَنْ مُطارَدَتي وَإلّا اضْطُرِرْتُ إلَى قَتلِكَ. حينَها لَنْ أقْدِرَ عَلَى النَّظَرِ فِي وَجْهِ أَخيكَ يُوآبَ بَعْدَ اليوْمِ.»

Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?

23 ل َكِنَّ عَسائِيلَ رَفَضَ أنْ يَتَوَقَّفَ عَنْ مُطارَدَةِ أبْنِيْرَ. فَاسْتَخدمَ أبْنِيْرُ الطَّرَفَ الخَلْفِيَّ مِنْ رُمْحِهِ وغَرَزَهُ في أمْعاءِ عَسائِيلَ. فانْغَرَزَ الرّمْحُ كثيراً حَتَّى خَرَجَ مِنْ ظَهْرِهِ. فَماتَ فِي مَكانِهِ. يُوآب وَأبِيشاي يُطارِدانِ أبْنَيْر كانَتْ جُثَّةُ عَسائِيلَ مُلقاةً عَلَى الأرْضِ. فَكانَ الرِّجالُ الرّاكِضينَ في ذَلِكَ الاتِّجاهِ يَتَوَقَّفُونَ لِيَنْظُروا إلَيها.

Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.

24 أ مَّا يُوآبُ وَأبِيشايُ فَمَضَيا في مُطارَدَتِهما لأبْنِيْرَ. كانَتِ الشَّمْسُ عَلَى وَشْكِ المَغِيْبِ عِنْدَما وَصَلُوا إلَى تلَّة أمَّةِ. وَتَقَعُ تلَّةُ أمَّةَ قُبالَةَ جِيحٍ فِي الطَّريقِ المُؤَديَةِ إلَى صَحْراءِ جِبْعُونَ.

А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

25 و َهُناكَ اجْتَمَعَ رِجالُ عائِلاتِ بَنْيامِيْن من حولِ أبْنِيْرَ عِنْدَ قِمَّةِ التَّلَّةِ.

Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

26 ف َصَرَخَ أبْنِيْرُ ليوآبَ وقالَ: «أينبَغِي أنْ نَتَحارَبَ ويَقْتُلَ أحَدُنا الآخَرَ بِلا تَوَقُّفٍ؟ أنْتَ تَعلَمُ أنَّ هذا لَنْ يؤدّي إلّا إلَى الحُزْنِ. قُلْ لِلنّاسِ أنْ يَكُفُّوا عَنْ مُطارَدَةِ إخْوَتِهِمْ.»

Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?

27 ث ُمَّ قالَ يوآبُ: «أُقْسِمُ باللهِ الحَيِّ، لَوْ لَمْ تَقُلْ هَذا، لكانَ النّاسُ ما يَزالونَ يُطارِدونَ إخْوَتَهُم عِنْدَ الصَّباحِ.»

А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.

28 و َنَفَخَ يوآبُ بالبوقِ، فَتَوَقَّفَ الشَّعبُ الذي مَعَهُ عن مُلاحَقَةِ رِجال إسْرائِيل. وَلَمْ يعودوا يَتَحارَبون.

И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израел, нито се биеха вече.

29 م َشَى أبْنِيْرُ مَعَ رِجالِهِ طَوالَ الَّليل عَبْرَ وادِي الأُرْدُن. وَعَبَروا نَهْرَ الأُرْدُن، ومَشَوْا النَّهارَ كُلَّهُ حَتَّى وَصَلُوا إلَى مَحَنايِمَ.

Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.

30 و َتوقَّفَ يُوآبُ عَنْ مُطارَدَةِ أبْنَيْرَ وَرَجِعَ. وَلَمّا جَمَعَ رِجالَهُ، وَجَدَ أنَّ تِسْعَةَ عَشَرَ ضابِطاً مِنْ ضُبّاطِ داوُدَ مفقودونَ بِمَنْ فيهِمْ عَسائِيلُ.

А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

31 ل َكِنَّ ضُبّاطَ داوُدَ كانوا قَدْ قَتَلوا ثَلاثَ مِئَةٍ وَسِتِّينَ مِنْ رِجالِ أبْنَيْرَ مِنْ عائِلاتِ بَنْيامِيْنَ.

Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.

32 و َأخَذَ ضُبّاطُ داوُدَ عَسائِيلَ ودفنوهُ في مَقْبَرَةِ وَالدِهِ في بَيْتَ لَحْمَ. وَمَشَى يُوآبُ مَعَ رِجالِهِ طَوالَ اللَّيل. وطَلَعَتِ الشَّمْسُ مَعَ وُصُولِهِمْ إلَى حَبْرُونَ.

И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.