1 و َماتَ صَمُوئِيلُ. فاجتَمَعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ مَعاً وَناحُوا عَلَيهِ. ثُمَّ دَفَنُوهُ فِي بَيتِهِ فِي مَدينَةِ الرّامَةِ. وَانتَقَلَ داوُدُ إلَى صَحراءِ فارانَ.

В това време Самуил умря. Целият Израел се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.

2 و َكانَ هُناكَ رَجُلٌ غَنِيٌّ جِدّاً يَسكُنُ فِي مَعُونَ. فَكانَتْ لَدَيهِ ثَلاثَةُ آلافِ رَأْسٍ مِنَ الغَنَمِ وَألفُ رَأْسٍ منَ الماعِزِ. وَكانَ يَذهَبُ إلَى الكَرمِلِ لِكَي يَجُزَّ صُوفَ غَنَمِهِ.

А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.

3 و َكانَ اسْمُ هَذا الرَّجُلِ نابالَ وَيَنتَمِي إلَى عائِلَةِ كالِبَ. وَكانَ مُتَزَوِّجاً مِنْ أبِيجايِلَ، وَهِيَ امْرأةٌ حَكِيمَةٌ وَجَميلَةٌ. أمّا نابالُ نَفسُهُ، فَكانَ سَيِّئَ الطَّبعِ وَقاسِياً.

Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът - опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род.

4 و َكانَ داوُدُ فِي البَرِّيَّةِ عِندَما سَمِعَ أنَّ نابالَ يَجُزُّ غَنَمَهُ.

Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,

5 ف َأرسَلَ داوُدُ عَشْرَةَ رِجالٍ لِيَتَحَدَّثُوا إلَى نابالَ. وَأوصاهُمْ داوُدُ فَقالَ: «اذهَبُوا إلَى الكَرمِلِ. زُورُوا نابالَ وَاطمَئِنُّوا عَلَى أحْوالِهِ.»

изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:

6 و َطَلَبَ إلَيْهِمْ أنْ يُوصِلُوا هَذِهِ الرِّسالَةَ إلَى نابالَ: سَلامٌ لَكَ، وَسَلامٌ لأهلِ بَيتِكَ وَجَمِيعِ مُمتَلَكاتِكَ.

Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!

7 س َمِعْتُ أنَّكَ تَجُزُّ صُوفَ غَنَمِكَ. وَقَدْ كانَ رُعاتُكَ مَعَنا مُدَّةً منَ الزَّمَنِ، لَمْ نُسِئْ إلَيْهِمْ أثناءَها. فَلَمْ نَأْخُذْ شَيئاً مِنهُمْ عِندَما كانُوا فِي الكَرمِلِ.

Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

8 ا سألْ خُدّامَكَ إنْ أرَدْتَ، وَسَيُخبِرُونَكَ بِصِدقِ ما أقُولُ. فَأرجُو أنْ تُحسِنَ مُعامَلَةَ الفِتيانِ الَّذِينَ أُرسِلُهُمْ إلَيكَ. وَها نَحنُ نَأْتِي إلَيكَ فِي يَومِ خَيرٍ وَفَرَحٍ وَسَلامٍ، فَأرجُو أنْ تُعطِيَ رِجالِي ما تَجُودُ بِه نَفسُكَ. اعمَلْ هَذا المَعرُوفَ مَعِي أنا ابنَكَ وَخادِمَكَ داوُدَ.

Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.

9 ف َذَهَبَ رِجالُ داوُدَ إلَى نابالَ. وَأوصَلُوا رِسالَةَ داوُدَ إلَيهِ.

И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид - и млъкнаха.

10 ف َقالَ نابالُ: «مَنْ هُوَ داوُدُ هَذا؟ وَمَنْ يَكُونُ ابْنُ يَسَّى؟ كَثِيرُونَ هُمُ العَبِيدُ الهارِبُونَ مِنْ سَادَتِهِمْ هَذِهِ الأيّامَ!

Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.

11 ل َدَيَّ خُبزٌ وَماءٌ وَلَحمٌ. لَكنْ هَذَهِ مِنْ أجلِ عَبِيدِي الَّذِينَ يَجُزُّونَ غَنَمِي، وَلَنْ أُعطِيَها لِرِجالٍ لا أعرِفُهُمْ.»

Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?

12 ف َرَجِعَ رِجالُ داوُدَ، وَأخبَرُوهُ بكُلِّ ما قالَهُ نابالُ.

И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.

13 ف َقالَ داوُدُ: «تَقَلَّدُوا سُيُوفَكُمْ.» فَتَقَلَّدَ داوُدُ وَرِجالُهُ سُيُوفَهُمْ. فَذَهَبَ مَعَ داوُدَ نَحْوَ أربَعِ مِئَةِ رَجُلٍ، بَينَما بَقِيَ مِئَةُ رَجُلٍ مَعَ المُؤَنِ. أبِيجايِلُ تَمنعُ القتال

Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

14 و َتَحَدَّثَ أحَدُ خُدّامِ نابالَ إلَى أبِيجايِلَ، زَوجَةِ سَيِّدِهِ فَقالَ: «أرسَلَ داوُدُ رُسُلاً مِنَ الصَّحراءِ لِلِقاءِ سَيِّدِي، لَكِنَّ سَيِّدِي نابالَ رَدَّهُمْ بِفَظاظَةٍ.

А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.

15 ك انَ رِجالُ داوُدَ هَؤُلاءِ طَيِّبِينَ جِدّاً مَعَنا عِندَما خَرَجنا إلَى الحُقُولِ مَعَ المَواشِي. بَقُوا مَعَنا طَوالَ الوَقتِ دُونَ أنْ يُسِيئُوا إلَينا، أوْ يَأْخُذُوا شَيئاً مِنّا.

Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.

16 ح َرَسُونا لَيلاً وَنَهاراً. فَكانُوا مِثلَ سُورٍ حَولَنا عِندَما كُنّا نَرعَى الغَنَمَ بَينَهُمْ.

Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.

17 و َقَدْ أخطَأ سَيِّدِي فِي ما قالَهُ. وَإنِّي أتَوَقَّعُ أنْ يَأْتِيَ شَرٌّ عَلَى سَيِّدِي وَعَلَى كُلِّ عائِلَتِهِ بِسَبَبِ تَصَرُّفِهِ الشِّرِّير وَغَيرِ الحَكِيمِ. فَفَكِّرِي أنتِ بِما يُمكِنُ عَمَلُهُ لِمُعالَجَةِ الوَضعِ.»

Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.

18 ف َأسرَعَتْ أبِيجايِلُ وَجَمَعَتْ مِئَتَي رَغِيفٍ مِنَ الخُبزِ، وَوِعائينِ جِلدِيَّينِ مِنَ النَّبِيذِ، وَخَمسَةَ خِرافٍ مَطبُوخَةٍ، وَخَمسَةَ مَكاييلِ مِنَ الفَرِيكِ، وَسَلَّةً مِنَ الزَّبِيبِ، وَمِئَتَي كَعكَةٍ مِنَ التِّينِ المَكبُوسِ، وَحَمَّلَتْها عَلَى الدَّوابِ.

Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.

19 ث ُمَّ قالَتْ لِخُدّامِها: «اذهَبُوا، وَسَألحَقُ بِكُمْ.» فَعَلَتْ هَذا دُونَ أنْ تُخبِرَ زَوجَها.

Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.

20 و َرَكِبَتْ أبِيجايِلُ حِمارَها وَنَزَلَتْ إلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ الجَبَلِ. فَقابَلَتْ داوُدَ وَرِجالَهُ وَهُمْ خارِجُونَ مِنَ الاتِّجاهِ الآخَرِ.

И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

21 و َقالَ داوُدُ: «كانَ كُلُّ ما فَعَلْتُهُ مِنْ أجلِ نابالَ عَبَثاً. حَمَيتُ أملاكَهُ فِي البَرِّيَّةِ. وَحَرِصتُ عَلَى أنْ لا يَضِيعَ خَرُوفٌ واحِدٌ مِنْ خِرافِهِ. كُنتُ طَيِّباً مَعَهُ، فَلَمْ يُعامِلْنِي بِالمِثلِ.

А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.

22 ف َأنا أُقسِمُ أنِّي سَأقتُلُ كُلَّ فَردٍ فِي عائِلَةِ نابالَ قَبلَ حُلُولِ صَباحِ الغَدِ.»

Така да направи Бог на Давидовите неприятели - да! - и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.

23 ف ِي تِلكَ اللَّحظَةِ وَصَلَتْ أبِيجايِلُ. فَأسرَعَتْ بِالنُّزُولِ عَنْ حِمارِها، وَانحَنَتْ أمامَ داوُدَ وَوَجهُها إلَى الأرْضِ.

Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.

24 و َوَقَعَتْ أبِيجايِلُ عِندَ قَدَمَيهِ وَقالَتْ: «أعطِنِي فُرصَةً لِأتَكَلَّمَ مَعكَ يا مَولايَ. اسمَعْ ما سَأقُولُهُ لَكَ، وَاعتَبِرِ الذَّنبَ فِي ما حَدَثَ ذَنبِي أنا.

И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.

25 ل ا تَلتَفِتْ إلَى ما فَعَلَهُ هَذا الرَّجُلُ التّافِهُ، نابالُ. فاسْمُهُ يَعنِي ‹أحْمَقَ!› وَهَذا يَتَناسَبُ مَعَهُ حَقّاً. أمّا أنا فَلَمْ أرَ رِجالَكَ الَّذِينَ أرسَلْتَهُمْ.

Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

26 و َها قَدْ مَنَعَكَ اللهُ يا مَولايَ مِنْ قَتلِ الأبرِياءِ وَمنَ الانْتِقامِ لِنَفْسِكَ. وَأنا أتَمَنَّى باللهِ الحَيِّ، وَبِحَياتِكَ، أنْ يَصِيْرَ أعداؤُكَ وَكُلُّ مَنْ يُرِيدُ بِكَ أذَىً كَنابالَ.

Сега, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.

27 « ها قَدْ أحضَرْتُ أنا أمَتَكَ لَكَ هَدِيَّةً يا سَيِّدِي، فَأعطِها لِرِجالِكَ.

А сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

28 و َاغفِرْ لِي ذَنبِي. وَأنا أعرِفُ أنَّ اللهَ سَيُرَسِّخُ عائِلَتَكَ لِأنَّكَ تُحارِبُ حُرُوبَهُ. وَلَنْ يَجِدَ النّاسُ ما يَلُومُونَكَ عَلَيهِ ما دُمتَ حَيّاً.

Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

29 ف َإنْ طارَدَكَ شَخصٌ لِيَقتُلَكَ، فَإنَّ حَياتَكَ يا مَولايَ مَحْفوظَةٌ تَحْتَ عِنايَةِ إلَهِكَ. أمّا حَياةُ عَدُوِّكَ فَسَيَرمِيها كَما يُرمَى حَجَرٌ مِنْ مِقلاعٍ.

И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.

30 و َعَدَكَ اللهُ بِأشْياءَ كَثِيرَةٍ حَسَنَةٍ، وَسَيحَفَظُ وُعُودَهُ لَكَ. وَسَيَجعَلُكَ رَئِيساً عَلَى إسْرائِيلَ.

А когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израел,

31 ف َلا تُحزِنْ نَفسَكَ يا مَولايَ، وَلا تُتعِبْ ضَمِيرَكَ بِسَفكِ دَمٍ لا مُبَرِّرَ لَهُ، وَلا هُوَ دِفاعٌ عَنِ نَفسَكِ. وَإنِّي لأرجُو أنْ تَذكُرَنِي حِينَ يُبارِكُكَ اللهُ يا مَولايَ.»

тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.

32 ف َأجابَ داوُدُ أبِيجايِلَ: «أشْكُرُ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، لِأنَّهُ أرسَلَكِ لِلِقائِي.

Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.

33 م ُبارَكَةٌ أنتِ وَمُبارَكَةٌ رَجاحَةُ عَقلِكِ. فَقَدْ مَنَعْتِنِي اليَومَ مِنْ أنْ أقتُلَ لِأُحَقِّقَ مُرادِيَ.

И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.

34 أ ُقْسِمُ باللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ الحَيِّ، لَولا أنَّكِ أسرَعتِ لِلِقائِي، لَما أشْرَقَتِ الشَّمْسُ عَلَى أحَدٍ مِنْ عائِلَةِ نابالَ. لَكِنَّ اللهَ مَنَعَنِي مِنْ أنْ أُؤذِيَكِ.»

Защото наистина, заклевам се в живота на Господа, Израелевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.

35 و َقَبِلَ داوُدُ هَدِيَّةَ أبِيجايِلَ وَقالَ لَها: «اذهَبِي مَعَ السَّلامَةِ. لَقَدْ فَعَلْتُ كَما طَلَبتِ. وَها أنا أُعِيدُكِ راضِيَةً.» مَوتُ نابال

Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.

36 ف َرَجِعَتْ أبِيجايِلُ إلَى نابالَ. وَكانَتْ فِي بَيتِهِ وَلِيمَةٌ كَوَلِيمَةِ المَلِكِ. وَسَكِرَ وَانتَشَى. فَلَمْ تُخبِرْهُ أبِيجايِلُ بِشَيءٍ حَتَّى صَباحِ اليَومِ التّالِي.

А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.

37 و َفِي الصَّباحِ التّالِي، كانَ نابالُ صاحِياً، فَأخبَرَتْهُ زَوجَتُهُ بِكُلِّ شَيءٍ. فَأُصِيبَ بِنَوبَةٍ قَلبِيَّةٍ وَتَصَلَّبَ كَصَخرَةٍ.

Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.

38 و َبَعدَ عَشْرَةِ أيّامٍ أصابَهُ اللهُ بِنَوبَةٍ أُخْرَى، فَماتَ.

И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.

39 ف َلَمّا سَمِعَ داوُدُ أنَّ نابالَ ماتَ، قالَ: «مُبارَكٌ اللهُ. فَقَدْ أهانَنِي نابالُ، لَكِنَّ اللهَ دافَعَ عَنْ كَرامَتِي. مَنَعَنِي اللهُ مِنَ ارتِكابِ إساءَةٍ، وَجَعَلَ نابالَ يَدفَعُ ثَمَنَ الشَّرِّ الَّذِي فَعَلَهُ.» ثُمَّ أرسَلَ داوُدُ رِسالَةً إلَى أبِيجايِلَ طالِباً يَدَها للزَّواجِ.

А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

40 ف َذَهَبَ خُدّامُهُ إلَى الكَرمِلِ. وَقالُوا لَها: «أرسَلَنا داوُدُ لِنُحضِرَكِ إلَيهِ، فَهُوَ يَطلُبُكِ زَوجَةً لَهُ.»

И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

41 ف انحَنَتْ أبِيجايِلُ وَوَجهُها إلَى الأرْضِ. وَقالَتْ: «أنا مُستَعِدَّةٌ أنْ أكُونَ جارِيَةً لِسَيِّدِي داوُدَ، حَتَّى وَلَو لَمْ يَكُنْ لِي عَمَلٌ آخَرُ غَيرَ أنْ أغسِلَ أقْدامَ رِجالِهِ.»

А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.

42 و َأسرَعَتْ أِبيجايِلُ بِالرُّكُوبِ عَلَى حِمارٍ، وَأخَذَتْ خَمساً مِنْ خادِماتِها مَعَها. فَتَبِعنَ رُسُلَ داوُدَ، وَتَزَوَّجَتْ أبِيجايِلُ مِنْ داوُدَ.

Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.

43 و َتَزَوَّجَ دَاوُدُ أيضاً أخِينُوعَمَ مِنْ يَزرَعِيلَ، فَكانَتِ الاثْنَتانِ زَوجَتَينِ لِداوُدَ.

Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.

44 و َكانَ شاوُلَ قَدْ أعْطَى ابنَتَهُ مِيكالَ – زَوجَةَ داوُدَ – لِرَجُلٍ اسْمُهُ فَلْطِي بْنُ لايِشَ مِنْ مَدِينَةِ جَلِّيمَ.

А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.