1 ف ِي ذَلِكَ اليَوْمِ رَنَّمَتْ دَبُورَةُ وَباراقُ بْنُ أبِينُوعَمَ:

В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

2 « لأجلِ اسْتِعْدادِ بَني إسْرائِيلَ لِلمَعْرَكَةِ، وَتَطَوَّعِ الشَّعبِ لِلذَّهابِ إلَى الحَرْبِ، احْمَدُوا اللهَ!

Затова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

3 « اسْمَعُوا، أيُّها المُلُوكُ! وَانْتَبِهُوا، أيُّها الحُكّامُ! سَأُرَنِّمُ للهِ ، سأُغَنِّي ألْحْاناً للهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ!

Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

4 « يا اللهُ ، عِنْدَما نَزَلْتَ مِنْ جِبالِ سَعِيرَ، عَنْدَما تَقَدَّمْتَ هُنا مِنْ أرْضِ أدُومَ، اهْتَزَّتِ الأرْضُ، وَالسَّماءُ سَكَبَتْ أمطارَها، حَقّاً أمطَرَتِ السُّحُبُ ماءً.

Господи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

5 ذ ابَتِ الجِبالُ أمامَ اللهِ ، حَتَّى جَبَلُ سِيناءَ ذابَ أمامَ اللهِ ، إلَهِ بَنِي إسْرائِيلَ.

Планините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

6 « فِي أيّامِ شَمْجَرَ بْنِ عَناةَ، فِي أيّامِ ياعِيلَ، تَوَقَّفَتِ القَوافِلُ، وَسَلَكَ المُسافِرُونَ طُرُقاً مُلْتَوِيَةً وَمُتَعَرِّجَةً.

В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 « تَراخَى الحُكّامُ فِي إسْرائِيلَ وَسَمُنُوا، إلَى أنْ قُمْتِ يا دَبُورَةُ، قُمْتِ كَأُمٍّ فِي إسْرائِيلَ.

Престанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

8 « اختارَ الشَّعبُ آلِهَةً جَدِيدَةً، فَاندَلَعَتِ الحَرْبُ عِنْدَ بَوّاباتِ المَدِينَةِ. هَلْ كانَ هُناكَ تُرْسٌ أوْ رُمحٌ بَينَ أربَعِينَ ألفِ رَجُلٍ فِي إسْرائِيلَ؟

Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

9 « قَلْبِي مَعَ قادَةِ إسْرائِيلَ، الَّذِينَ انضَمُّوا إلَى الشَّعبِ، وَلِلحَرْبِ تَطَوَّعُوا. احْمَدُوا اللهَ!

Сърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 « انْتَبِهُوا يا مَنْ تَرْكَبُونَ الحَميرَ البَيضاءَ، يا مَنْ تَجلِسُونَ عَلَى سُرُوجٍ ثَمِينَةٍ، وَيا مَنْ تَمشُونَ فِي الطَّرِيقِ،

Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

11 إ لَى صَوتِ مُوَزِّعِي المِياهِ بِينَ أمكِنَةِ السِّقايَةِ، يَتَكَلَّمُونَ عَنِ انتِصاراتِ اللهِ ، انتِصاراتِ جُنُودِ إسْرائِيلَ. حِينَ نَزَلَ جَيشُ اللهِ إلَى بَوّاباتِ المَدِينَةِ مُنتَصِراً.

Далеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

12 « اسْتَيقِظِي، اسْتَيقِظِي يا دَبُّورَةُ! اسْتَيقِظِي، اسْتَيقِظِي! وَرَنِّمِي تَرنِيمَةً. قُمْ يا باراقُ! يا ابْنَ أبِينُوعَمَ، وَخُذْ أسْراكَ!

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

13 « حِينَئِذٍ نَزَلَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ القِلَّةُ لِيُحارِبُوا الجُنُودَ الأقوِياءَ، نَزَلَ جَيشُ اللهِ مِنْ أجلِي لِيُقاتِلُوا المُحارِبِينَ.

Тогава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 « مِنْ أفْرايِمَ جاءَ السّاكِنُونَ فِي تِلالِ العَمالِقَةِ، وَتَبِعُوكَ، يا بَنْيامِيْنُ، مَعَ قَوْمِكَ. مِنْ ماكِيرَ نَزَلَ قادَةُ جُيُوشٍ لِلمَعْرَكَةِ. وَمَسْؤُولُونَ جاءُوا مِنْ زَبُولُونَ.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

15 ز ُعَماءُ مِنْ يَسّاكَرَ كانُوا مَعَ دَبُّورَةَ، فَدَعَمَ جَيشُ يَسّاكَرَ باراقَ، تَحْتَ إمْرَتِهِ أُرْسِلُوا إلَى الوادِي. «وَفِي بَنِي رَأُوبَيْنَ جُنُودٌ عِظامٌ، لَكِنَّهُمْ قَعَدُوا فِي بُيُوتِهِمْ يَفْعَلُونَ ما يُحِبُّونَ.

И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

16 ف َلِماذا اسْتَنَدْتُمْ عَلَى الحَظائِرِ؟ ألِسَماعِ أنْغامِ النّايِ الَّتِي تُعْزَفُ لِلغَنَمِ؟ هَكَذا قَعَدَ الجُنُودُ العِظامُ مِنْ قَبِيلَةِ رَأُوبَيْنَ عَنِ الحَرْبِ مُحْتارِينَ فِي قُلُوبِهِمْ.

Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

17 و َقَعَدَ بَنُو جِلْعادَ فِي بُيُوتِهِمْ عَلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنْ نَهْرِ الأُرْدُنِّ. وَقَبيلَةُ دانَ، لِماذا بَقِيَتْ عِنْدَ السُّفُنِ؟ عِنْدَ ساحِلِ البَحْرِ بَقِيَتْ، وَخَيَّمَتْ قُرْبَ مَرافِئِهِ.

Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

18 « أمّا بَنُو زَبُولُونَ وَنَفْتالِي فَخاطَرُوا بِحَياتِهِمْ، عَلَى جَوانِبِ التِّلالِ المُرْتَفِعَةِ.

Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

19 ج اءَ المُلُوكُ، وَقاتَلُوا، مُلُوكُ كَنْعانَ قاتَلُوا عِنْدَ تَعْنَكَ قُرْبَ جَداوِلِ مَجِدُّو، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَحْمِلُوا مَعَهُمْ غَنائِمَ فِضَّةٍ.

Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

20 م ِنَ السَّماءِ، حارَبَتِ النُّجُومُ مِنْ مَساراتِها سِيسَرا.

От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 ج َرَفَهُمْ نَهْرُ قِيشُونَ، ذَلِكَ النَّهْرُ القَدِيمُ. فَدُوسِي يا نَفسِي بِعِزٍّ.

Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

22 د َقَّتْ حَوافِرُ الخُيُولِ الأرْضَ، وَهِيَ تَهْرُبُ مُسْرِعَةً.

Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

23 « قالَ مَلاكُ اللهِ ، ‹العَنُوا مِيرُوزَ. شَدِّدُوا اللَّعْناتِ عَلَى سُكّانِها، العَنُوهُمْ لِأنَّهُمْ لِمْ يَأْتُوا لِنُصْرَةِ اللهِ ، لِنُصْرَةِ اللهِ ضِدَّ المُحارِبِينَ.›

Кълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

24 م ُبُارَكَةٌ ياعِيلُ بَينَ النِّساءِ، ياعِيلُ، زَوْجَةُ حابِرَ القِينِيِّ، مُبُارَكَةٌ هِيَ بَينَ النِّساءِ فِي الخِيامِ.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

25 ط َلَبَ سِيسَرا ماءً، فَأعطَتْهُ حَلِيباً، جَلَبَتْ لَهُ قِشْدَةً فِي إناءٍ يَلِيقُ بِالأشرافِ.

Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

26 م َدَّتْ يُسْراها إلَى وَتَدِ خَيمَةٍ، وَمَدَّتْ يَمِينَها إلَى مِطرَقَةِ العامِلِ. ضَرَبَتْ سِيسَرا، فَسَحَقَتْ رَأسَهُ. حَطَّمَتْ رَأسَهُ وَاخْتَرَقَتْهُ.

Ръката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

27 ا نْهارَ عِنْدَ قَدَمَيها. سَقَطَ وَانْطَرَحَ عَلَى وَجهِهِ. انهارَ عِنْدَ قَدَمَيها، وَهُناكَ سَقَطَ مَيِّتاً!

В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

28 « تَطَلَّعَتْ أُمُّ سِيسَرا مِنَ النَّافِذَةِ، بَكَتْ وَهِيَ تَتَطَلَّعُ مِنْ شَبَكِ النَّافِذَةِ. فَلِماذا تَأخَّرَتْ مَركَبَتُهُ كَثِيراً فِي الوَصُولِ؟ لِماذا تَأخَّرَتْ أصْواتُ مَركَبَتِهِ؟

Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 « فَتُجِيبُها أحكَمُ نِسائِها، بَلْ هِيَ تُحاوِلُ أنْ تُقْنِعَ نَفسَها:

Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

30 ‹ لابُدَّ أنَّهُمْ يَجْمَعُونَ الغَنائِمَ وَيُوَزِّعُونَها: امْرأةً أوِ اثْنَتَينِ لِكُلِّ مُحارِبٍ! ثِياباً مَصْبُوغَةً غَنِيمَةً لِسِيسَرا، ثِياباً مُطَرَّزَةً غَنِيمَةً، ثَوبَينِ مَصْبُوغَينِ مُطَرَّزَينِ لِعُنْقِ المُنتَصِرِ.›

Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

31 « لِيَبِدْ هَكَذا كُلُّ أعدائِكَ يا اللهُ! وَلَيَكُنْ مُحِبُّوكَ كَالشَّمسِ فِي قُوَّتِها.» وَهَكَذا اسْتَراحَتِ الأرْضُ مِنَ الحَربِ مُدَّةَ أربَعِينَ سَنَةً.

Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.