1 أ نتَ مَلْجَأِي يا اللهُ ، فَلا تَخذِلْنِي أبَداً. نَجِّنِي بِبِرِّكَ.

(По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

2 أ مِلْ إلَيَّ أذُنَكَ، وَأسرِعْ إلَى مَعُونَتِي! كُنْ لِي صَخرَةً وَمَلجأً، وَكَقَلْعَةٍ مُحَصَّنَةٍ احمِنِي.

Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3 ف َأنتَ صَخرَتِي وَحِصْنِي. لِذا اهدِنِي وَقُدْنِي مِنْ أجلِ اسْمِكَ.

Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

4 ا نشِلْنِي مِنَ الفَخِّ الَّذِي نَصَبُوهُ لِي، لِأنِّي عَلَيكَ أعتَمِدُ.

Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

5 أ سْتَوْدِعُ رُوحِي بَينَ يَدَيكَ، فَافدِنِي يا إلَهَ الحَقِّ.

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

6 أ رفُضْ مَنْ يَخدِمُونَ أوثاناً باطِلَةً. أمّا أنا فَعَلَى اللهِ أتَّكِلُ.

Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

7 أ بتَهِجُ وَأرقُصُ فَرَحاً بِمَحَبَّتِكَ وَلُطْفِكَ! إذِ التَفَتَّ إلَى مُعاناتِي وَأدرَكْتَ ضِيقِي.

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

8 ل َمْ تَترُكْنِي فِي قَبضَةِ عَدُوِّي، بَلْ أطلَقْتَنِي حُرّاً.

и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

9 أ نا فِي ضِيقٍ يا اللهُ ، فَارحَمْنِي! مُتَضايِقٌ جِدّاً حَتَّى إنَّ عَينَيَّ ذَبُلَتا. حَلقِي وَبَطْنِي يُؤلِمانِنِي.

Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

10 ا لحُزْنُ يُنهِي حَياتِي، وَفِي التَّنَهُّدِ تَضِيعُ سَنَواتِي. هُمُومِي تَنهَشُ قُوَّتِي، وَعِظامِي تَذْوِي.

Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

11 أ عدائِي يَحتَقِرُونَنِي، كَذَلِكَ جِيرانِي. يَخافُ مِنِّي أقرِبائِي. يَرَوْنَنِي فِي الطَّرِيقِ فَيَتَجَنَّبُونَنِي.

На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 ن َسِيَنِي النّاسُ كَمَيِّتٍ، أوْ كَآنِيَةٍ مَكْسُورَةٍ.

Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

13 س َمِعْتُ الفَظائِعَ الَّتِي يُرَدِّدُها النّاسُ حَولِي، عِندَما يَتَشاوَرُونَ وَيَتَآمَرُونَ ضِدِّي، مُخَطِّطِينَ لِنَزْعِ حَياتِي.

защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

14 أ مّا أنا يا اللهُ ، فَعَلَيكَ أتَّكِلُ. قُلْتُ: «أنتَ إلَهِي.»

Но аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

15 ح َياتِي وَمُسْتَقْبَلِي بَينَ يَدَيكَ. فَخَلِّصْنِي مِنْ أعدائِيَ، وَمِنَ الَّذِينَ يَضطَهِدُونَنِي.

В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

16 ا رْضَ عَلَى عَبْدِكَ، وَفِي رَحمَتِكَ خَلِّصْنِي.

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

17 ا ستَغَثْتُ يا اللهُ بِكَ. وَلِهَذا لَنْ يَخِيبَ رَجائِي. أمّا الأشْرارُ فَسَيَخْزَوْنَ، وَفِي الهاوِيَةِ يَصْمُتُونَ.

Господи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

18 ل ِتَخْرَسِ الألسِنَةُ الكاذِبَةُ وَالنّاسُ المُتَكَبِّرُونَ، الحاقِدُونَ الَّذِينَ بِكِبْرِياءٍ وَاحْتِقارٍ يَتَكَلَّمُونَ عَلَى الإنسانِ الصّالِحِ.

Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 ل َكِنَّكَ تدَّخِرُ بَرَكاتٍ عَظِيمَةً لِلَّذِينَ يَتَّقُونَكَ. وَتَفعَلُ الكَثِيرَ لَلمُتَّكِلِينَ عَلَيكَ مِنَ البَشَرِ.

Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

20 ت ُدخِلُهُمْ إلَى مَحْضَرِكَ، وَتُخفِيهِمْ عَنْ الَّذِينَ يُضْمِرُونَ لَهُمُ الأذَى. تُخَبِّئُهُمْ فِي سِتْرِكَ مِنْ هَجَماتِ مُبغِضِيهِمْ وَألْسِنَتِهِمْ.

Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

21 أ ُبارِكُ اللهَ لِأنَّهُ أرانِي رَحمَةً عَجِيبَةً، وَأنا مُقَيَّدٌ كَمَدِينَةٍ تَحتَ الحِصارِ.

Благословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

22 ق ُلْتُ فِي خَوْفِي: «إنِّي أُبْعِدْتُ عَنْ مَحْضَرِكَ» غَيرَ أنَّكَ سَمِعْتَ تَضَرُّعاتِي، حِينَ اسْتَغَثْتُ بِكَ!

А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

23 أ حِبُّوا اللهَ يا أتباعَهُ المُخلِصِينَ! فَهُوَ يَحمِي الأُمَناءَ، وَيُجازِي المُتَكَبِّرِينَ ما يَستَحِقُّونَهُ، وَأكثَرَ!

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

24 ف َتَقَوُّوا وَتَشَجَّعُوا يا كُلَّ مَنْ يَتَرَقَّبُ مَعُونَةَ اللهِ!

Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.