1 و َلَمّا بَلَغَ أبْرامُ التّاسِعَةَ وَالتِّسْعِينَ مِنْ عُمْرِهِ، ظَهَرَ لَهُ اللهُ. وَقالَ لَهُ: «أنا اللهُ الجَبّارُ. أطِعْنِي وَعِشْ حَياةً خالِيَةً مِنْ كُلِّ شائِبَةٍ.

Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви и му каза: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен и бъди непорочен.

2 ف َإنْ فَعَلْتَ هَذا، سَأقْطَعُ عَهْداً بَينِي وَبَينَكَ. وَسَأُعطِيكَ نَسلاً كَثِيراً جِدّاً.»

И ще сключа завета Си между Мен и теб и ще умножа потомството ти.

3 ف َسَجَدَ أبْرامُ. فَقالَ لَهُ اللهُ:

Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше:

4 « أمّا أنا، فَهَذا هُوَ عَهْدِي مَعَكَ: سَتَكُونُ أصلَ شُعُوبٍ كَثِيرَةٍ.

Ето, Моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи.

5 و َلَنْ يَكُونَ اسْمُكَ فِيما بَعْدُ أبْرامَ، بَلْ إبْراهِيمَ. فَقَدْ جَعَلْتُكَ أباً لِشُعُوبٍ كَثِيرَةٍ.

Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи.

6 س َأُكَثِّرُ نَسلَكَ، حَتِّى إنِّي سَأجْعَلُ شُعُوباً كَثِيرَةً تَخرُجُ مِنْكَ. وَسَيَخرُجُ مِنْكَ مُلُوكٌ.

Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.

7 و َسَأقْطَعُ عَهْداً أبَدِيّاً بَينِي وَبَينَكَ وَبَينَ نَسلِكَ مِنْ بَعْدِكَ عَلَى مَدَى الأجْيالِ. فَأنا أتَعَهَّدُ بِأنْ أكُونَ إلَهاً لَكَ وَلِنَسلِكَ مِنْ بَعْدِكَ.

И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след тебе.

8 و َسَأُعْطِيكَ وَنَسلَكَ مِنْ بَعْدِكَ الأرْضَ الَّتِي تَتَغَرَّبُ فِيها الآنَ، أرْضَ كَنْعانَ كُلَّها. سَأُعْطِيها لَكَ وَلَهُمْ مَقْتَنَىً أبَدِيّاً. وَسَأكُونُ لَهُمْ إلَهاً.»

На теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9 ث ُمَّ قالَ اللهُ لإبْراهِيمَ: «أمّا أنْتَ فاحفَظْ عَهْدِي، أنْتَ وَكُلُّ نَسلِكَ عَلَى مَدَى الأجْيالِ.

Бог каза още на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10 و َهَذا هُوَ عَهْدِي الَّذِي يَنْبَغِي أنْ تَحفَظُوهُ. هَذا هُوَ العَهْدُ بَينِي وَبَينَكَ وَبَينَ نَسلِكَ مِنْ بَعْدِكَ: عَلَى كُلِّ ذَكَرٍ بَينَكُمْ أنْ يُختَنَ.

Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11 ا ختِنُوا لَحْمَ غُرلَتِكُمْ. هَذِهِ هِيَ العَلامَةُ الَّتِي تَقْبَلُونَها لِلعَهْدِ بَينِي وَبَينَكُمْ.

Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мен и вас.

12 ع َلَى كُلِّ ذَكَرٍ ابْنِ ثَمانِيَةِ أيّامٍ أنْ يُخْتَتَنَ عَلَى مَدَى أجْيالِكُمْ. كَما يَنْبَغِي أنْ يُخْتَتَنَ الخَدَمُ الَّذِينَ يُولَدُونَ فِي بَيتِكَ. كَذَلِكَ لِيُخْتَتَنْ كُلُّ مَنِ اشْتَرَيتُمُوهُ بِالمالِ عَبْداً مِنْ أيِّ أجْنَبِيٍّ، حَتَّى وَإنْ لَمْ يَكُنْ مِنْ نَسلِكَ.

Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва - както роденото в дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13 ف َلْيُخْتَتَنْ حَتَّى العَبْدُ المَولُودُ فِي بَيتِكَ أوِ العَبْدُ الَّذِي اشْتَرَيتَهُ بِمالِكَ. وَهَكَذا يَحْمِلُ جَسَدُكَ عَلامَةَ عَهْدِيَ الأبَدِيِّ.

Непременно трябва да се обрязва и роденият в дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.

14 أ مّا الَّذِي يَرْفُضُ أنْ يَخْتِنَ غُرلَتَهُ، فَسَيُقْطَعُ مِنْ شَعبِهِ. فَهَذا قَدْ كَسَرَ عَهْدِي.» إسْحاقُ: ابْنُ الوَعْد

А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, този човек ще бъде погубен измежду своя народ, защото е нарушил завета Ми.

15 و َقالَ اللهُ لإبْراهِيمَ: «وَأمّا زَوْجَتُكَ سارايُ، فَلَنْ تُدْعَى سارايُ فِيما بَعْدُ، إذْ سَيَكُونُ اسْمُها سارَةَ.

После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая, а Сара да бъде името ѝ.

16 و َأنا سَأُبارِكُها. وَسَأُعِطِيكَ ابْناً مِنْها. وَسَأُبارِكُها، وَسَتُصْبِحُ أُمّاً لِشُعُوبٍ كَثِيرَةٍ. وَسَيَخرُجُ مُلُوكٌ مِنْها.»

Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17 ف أنْكَبَّ إبْراهِيمُ عَلَى وَجْهِهِ، وَضَحِكَ، وَقالَ فِي نَفْسِهِ: «أيُولَدُ ابْنٌ لِرَجُلٍ فِي المِئَةِ مِنْ عُمْرِهِ؟ أمْ يُمْكِنُ لِسارَةَ ذاتِ التِّسْعِينَ سَنَةً أنْ تُنْجِبَ؟»

Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18 ث ُمَّ قالَ إبْراهِيمُ للهِ: «أرْجُو أنْ تُنْعِمَ عَلَى إسْماعِيلَ بِرِضاكَ.»

Авраам каза на Бога: Исмаил да бъде благословен от Тебе.

19 ف َقالَ اللهُ: «لا بَلْ سارَةُ سَتُنْجِبُ لَكَ وَلَداً، وَأنْتَ سَتُسَمِّيهِ إسْحاقَ. وَسَأحفَظُ عَهْدِي مَعَهُ وَمَعَ نَسلِهِ مِنْ بَعْدِهِ عَهْداً أبَدِيّاً.

Но Бог отговори: Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20 « أمّا دُعاؤكَ مِنْ أجلِ إسْماعِيلَ، فَقَدْ سَمِعْتُهُ. فَسَأُبارِكُهُ، وَسَأُعْطِيهِ أبْناءً كَثِيرِينَ. وَسَيَكُونُ أباً لاثْنَي عَشَرَ رَئِيساً. وَسَأجْعَلُهُ شَعباً عَظِيماً.

И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него и ще го направя велик народ.

21 أ مّا عَهْدِي فَسَأقْطَعُهُ مَعَ إسْحاقَ الَّذِي سَتُنْجِبُهُ سارَةُ لَكَ فِي مِثلِ هَذا الوَقْتِ مِنَ السَّنَةِ القادِمَةِ.»

Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.

22 و َبَعْدَ أنْ أنْهَى اللهُ كَلامَهُ مَعَ إبْراهِيمَ، اختَفَى عَنْ نَظَرِهِ.

А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него.

23 ث ُمَّ أخَذَ إبْراهِيمُ ابْنَهُ إسْماعِيلَ وَكُلَّ العَبِيدِ المَولُودِينَ فِي بَيتِهِ وَالَّذِينَ اشْتَراهُمْ بِمالِهِ – أخَذَ كُلَّ ذَكَرٍ فِي بَيتِهِ، وَخَتَنَهُمْ جَميعاً فِي ذَلِكَ اليَوْمِ نَفْسِهِ، كَما أمَرَهُ اللهُ.

В същия ден Авраам повика сина си Исмаил, всички родени в дома му и всички роби, купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

24 و َكانَ إبْراهِيمُ فِي التّاسِعَةِ وَالتِّسْعِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِندَما خُتِنَ فِي لَحْمِ غُرلَتِهِ.

Авраам беше на деветдесет и девет години, когато се обряза краекожието на плътта му;

25 و َكانَ ابْنُهُ إسْماعِيلُ فِي الثّالِثَةَ عَشْرَةَ مِنْ عُمْرِهِ عِندَما خُتِنَ فِي لَحمِ غُرلَتِهِ.

а синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

26 ف ِي ذَلِكَ اليَوْمِ نَفْسِهِ خُتِنَ إبْراهِيمُ وَابْنُهُ إسْماعِيلُ.

В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.

27 و َخُتِنَ مَعَهُ جَميعُ الذُّكُورِ الَّذِينَ فِي بَيتِهِ، سَواءٌ الَّذِينَ وُلِدُوا عَبِيداً فِي بَيتِهِ، أمِ الَّذِينَ اشْتَراهُمْ بِمالٍ مِنْ أجنَبِيٍّ.

И всички мъже от дома му - както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.