1 ف َأجابَ مُوسَى: «وَماذا إنْ لَمْ يُصَدِّقُونِي أوْ يَستَمِعُوا إلَيَّ؟ فَسَيَقُولُونَ: ‹لَمْ يَظهَرْ لَكَ يهوه حَقّاً.›»

А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил Господ.

2 ف َقالَ لَهُ اللهُ: «ماذا فِي يَدِكَ؟» فَقالَ مُوسَى: «عَصاً.»

Тогава Господ го попита: Какво е това в ръката ти? А той отговори: Жезъл.

3 ف َقالَ: «ألقِ بِها إلَى الأرْضِ.» فَألْقاها، فَصارَتْ ثُعْباناً! فَهَرَبَ مُوسَى مِنهُ.

Господ каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и стана на змия; и Моисей побегна от нея.

4 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مُدَّ يَدَكَ وَامسِكْهُ مِنْ ذَيلِهِ.» فَحِينَ مَدَّ يَدَهُ وَأمسَكَهُ تَحَوَّلَ ثانِيَةً إلَى عَصاً فِي يَدِهِ.

Но Господ каза на Моисей: Протегни ръката си и я хвани за опашката (и той протегна ръката си и я хвана, и тя стана на жезъл в ръката му);

5 ف َقالَ اللهُ: «هَذا لِكَي يُصَدِّقُوا أنَّ اللهَ إلَهَ آبائِهِمْ، إلَهَ إبْراهِيمَ وَإلَهَ إسْحاقَ وَإلَهَ يَعقُوبَ، قَدْ ظَهَرَ لَكَ.»

направѝ това, за да повярват, че ти се е открил Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.

6 و َقالَ اللهُ لَهُ ثانِيَةً: «أدخِلْ يَدَكَ إلَى صَدْرِكَ.» فَأدخَلَ مُوسَى يَدَهُ إلَى صَدرِهِ. وَحِينَ أخرَجَها كانَتْ بَرْصاءَ كَلَونِ الثَّلجِ.

При това Господ му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг.

7 ف َقالَ اللهُ لَهُ: «أدخِلْ يَدَكَ ثانِيَةً إلَى صَدرِكَ.» فَأدخَلَ يَدَهُ إلَى صَدرِهِ ثانِيَةً. وَحِينَ أخرَجَها مِنْ صَدرِهِ عادَتْ كَباقِي جَسَدِهِ.

Тогава Господ каза: Пъхни си пак ръката в пазвата (и той пак си пъхна ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, беше станала пак като останалата му плът);

8 ف َقالَ اللهُ: «إنْ لَمْ يُصَدِّقُوكَ أوْ يَنتَبِهُوا لِلمُعجِزَةِ الأُولِى، فَسَيُصَدِّقُونَ المُعجِزَةَ الثّانِيَةَ.

и Господ продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение.

9 و َإنْ لَمْ يُصَدِّقُوا هاتَينِ المُعجِزَتَينِ وَلَمْ يَستَمِعُوا لَكَ، فَحِينَئِذٍ، خُذْ مِنْ ماءِ نَهرِ النِّيلِ وَاسكُبْهُ عَلَى اليابِسَةِ، فَيَصيرَ الماءُ دَماً عَلَى الأرْضِ.»

Но ако не повярват и на двете ти знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш от реката, ще се превърне в кръв на сушата.

10 و َقالَ مُوسَى للهِ: «اسْمَعْنِي أيُّها الرَّبُّ، أنا خادِمَكَ لا أُحسِنُ الكَلامَ، لا فِي الماضِي وَلا مُنذُ تَكَلَّمْتَ إلَيَّ. فَأنا بَطِيءُ الكَلامِ وَثَقِيلُ اللِّسانِ.»

А Моисей каза на Господа: Моля ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч.

11 ف َقالَ اللهُ لَهُ: «مَنِ الَّذِي يُعطِي لِلإنسانِ فَهْماً، أوْ يَجعَلُ الإنسانَ أخرَسَ أوْ أصَمَّ أوْ أعرَجَ أوْ أعمَى؟ ألَيسَ أنا، اللهَ ؟

Но Господ му отговори: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?

12 و َالآنَ اذْهَبْ. سَأكُونُ مَعَ فَمِكَ وَسَأُعَلِّمُكَ ماذا تَقُولُ.»

И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.

13 و َلَكِنَّ مُوسَى قالَ: «أرجُوكَ يا رَبُّ أنْ تُرْسِلَ شَخصاً آخَرَ.»

Тогава Моисей каза: Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен.

14 ح ِينَئِذٍ، غَضِبَ اللهُ مِنْ مُوسَى، وَقالَ لَهُ: «ألَيسَ هارُونُ الَّلاوِيُّ أخاكَ؟ أعلَمُ أنَّهُ يُحْسِنُ الكَلامَ، وَهُوَ سَيَأتِي لِلِقائِكَ، وَحِينَ يَراكَ سَيَفرَحُ مِنْ كُلِّ قَلبِهِ.

И гневът Господен пламна против Моисей и Господ каза: Нали имаш брат, левиеца Аарон? Зная, че той може да говори добре. Виж, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва сърдечно.

15 ت َستَطِيعُ أنْ تَتَكَلَّمَ إلَيهِ بِكُلِّ ما تُرِيدُهُ أنْ يَقُولَ. سَأكُونُ مَعَ فَمِكَ وَفَمِهِ، وَسَأُعَلِّمُكَ ماذا تَفعَلُ.

Ти му говорѝ и вложѝ думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча какво трябва да правите.

16 ه ُوَ سَيَتَكَلَّمُ إلَى النّاسِ نِيابَةً عَنْكَ. فَكَأنَّهُ فَمُكَ، وَكَأنَّكَ إلَهُهُ.

Вместо тебе нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще го ръководиш като Бог.

17 و َخُذْ هَذِهِ العَصا فِي يَدِكَ، فَبِواسِطَتِها سَتَصنَعُ المُعجِزاتِ.» عَودَةُ مُوسَى إلَى مِصر

И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията. Моисей се връща в Египет

18 و َرَجِعَ مُوسَى إلَى يَثْرُونَ حَمِيهِ، وَقالَ لَهُ: «اسْمَحْ لِي بِالرُّجُوعِ إلَى إخْوَتِي فِي مِصرَ لِأرَى إنْ كانُوا ما يَزالُونَ أحياءَ.» فَقالَ يَثْرُونُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ بِسَلامٍ.»

Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Йотор, и му каза: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, за да видя живи ли са още. И Йотор отвърна на Моисей: Иди с мир.

19 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى فِي مِدْيانَ: «ارجِعْ إلَى مِصرَ لِأنَّ كُلَّ الَّذِينَ كانُوا يُرِيدُونَ قَتلَكَ ماتُوا.»

А в Мадиам Господ каза на Моисей: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички твои врагове, които искаха живота ти.

20 ف َأخَذَ مُوسَى زَوجَتَهُ وَأولادَهُ وَأركَبَهُمْ عَلَى دَوَابٍ، وَرَجِعَ إلَى أرْضِ مِصرَ. وَأخَذَ عَصا اللهِ فِي يَدِهِ.

И така, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна да се върне в Египетската земя. Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

21 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «حِينَ تَرجِعُ إلَى مِصرَ، تَذَكَّرِ المُعجِزاتِ الَّتِي وَضَعْتُها فِي يَدِكَ، وَاصْنَعْها أمامَ فِرعَوْنَ. لَكِنِّي سَأجعَلُهُ يُعانِدُ حَتَّى لا يُطلِقَ الشَّعبَ.

Тогава Господ каза на Моисей: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред фараона всички чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа.

22 ق ُلْ لِفِرْعَونَ: ‹يَقُولُ اللهُ: إسْرائِيلُ ابْنِي البِكْرُ،›

А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израел Ми е син, първородният Ми;

23 و َأنا أقُولُ لَكَ: ‹أطلِقِ ابْنِيَ لِيَعبُدَنِي. وَإلّا فَإنّي سَأقتُلُ ابْنَكَ البِكْرَ.›» خِتانُ ابْنِ مُوسَى

и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти.

24 و َتَوَقَّفُوا لِلاسْتِراحَةِ فِي الطَّرِيقِ. فَالتَقَى اللهُ بِمُوسَى لِكَي يَقتُلَهُ.

А по пътя в една странноприемница Господ посрещна Моисей и искаше да го умъртви.

25 و َلَكِنَّ زَوجَتَهُ صَفُّورَةَ أخَذَتْ قِطْعَةَ صُوّانٍ حادَّةً وَخَتَنَتِ ابْنَها. ثُمَّ أخَذَتْ غُلفَةَ ابْنِها وَمَسَّتْ بِها قَدَمَيَّ مُوسَى، وَقالَتْ لَهُ: «أنْتَ زَوْجُ دَمٍ لِيَ!»

Тогава Сепфора взе кремък и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Моисей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец.

26 ف َشُفِيَ. وَكانَتْ صَفُّورَةُ قَدْ دَعَتْ مُوسَى «زَوْجَ دَمٍ» بِسَبَبِ الخِتانِ. مُوسَى وَهارُونُ فِي حَضْرَةِ الله

След това Господ се оттегли от него. Тогава тя каза поради обрязването: Ти си ми кървав младоженец.

27 و َفِي هَذِهِ الأثناءِ، تَكَلَّمَ اللهُ إلَى هارُونَ فَقالَ: «اذْهَبْ وَالتَقِ بِمُوسَى فِي الصَّحْراءِ.» فَذَهَبَ وَالتَقَى بِهِ فِي جَبَلِ اللهِ وَقَبَّلَهُ.

А Господ беше казал на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Моисей. И той тръгна, посрещна го в Божията планина и го целуна.

28 و َأخبَرَ مُوسَى هارُونَ بِكُلِّ ما قالَهُ اللهُ لَهُ وَبِكُلِّ المُعجِزاتِ الَّتِي أمَرَهُ بِعَمَلِها.

И Моисей извести на Аарон всички думи, с които Господ го беше изпратил, и всички знамения, за които му беше заръчал.

29 ف َذَهَبَ مُوسَى وَهارُونُ وَجَمَعا كُلَّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ.

Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на израелтяните;

30 و َأخبَرَ هارُونُ الشَّعبَ بِكُلِّ الأُمُورِ الَّتِي قالَها اللهُ لِمُوسَى، وَعَمِلَ المُعجِزاتِ أمامَ الشَّعبِ.

и Аарон каза всички думи, които Господ беше говорил на Моисей, и извърши знаменията пред народа.

31 ف َآمَنَ الشَّعبُ. وَحِينَ سَمِعُوا أنَّ اللهَ مُهْتَمٌّ بِبَنِي إسْرائِيلَ، وَأنَّهُ رَأى الذُّلَّ الَّذِي هُمْ فِيهِ، انحَنَوْا وَسَجَدُوا.

И народът повярва; а когато чуха, че Господ посетил израелтяните и че погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.