1 أ مّا يَعقُوبُ فَواصَلَ طَرِيقَهُ وَلاقَتْهُ مَلائِكَةُ اللهِ.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 ف َلَمّا رَآهُمْ يَعقُوبُ قالَ: «هَذا مُعَسْكَرُ اللهِ!» فَسَمَّى ذَلِكَ المَكانَ مَحَنايِمَ.

А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

3 ث ُمَّ أرْسَلَ يَعقُوبُ أمامَهُ رُسُلاً إلَى أخِيهِ عِيسُو فِي أرْضِ سَعِيرَ، فِي حُقُولِ أدُومَ.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

4 و َأوْصاهُمْ: «قُولُوا لِسَيِّدِي عِيسُو: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ يَعْقُوبُ، خادِمُكَ: تَغَرَّبْتُ عِنْدَ لابانَ، وَبَقِيتُ هُناكَ إلَى الآنِ.

и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

5 و َعِنْدِي بَقَرٌ وَحَمِيرٌ وَغَنَمٌ، وَخُدّامٌ وَخادِماتٌ. وَقَدْ أرْسَلْتُ لِأُخْبِرَكَ هَذا، لَعَلِّي أحظَى بِرِضاكَ.›»

придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 و َعادَ الرُّسُلُ إلَى يَعقُوبَ وَقالُوا: «لَقَدْ ذَهَبْنا إلَى أخِيكَ عِيسُو. وَهُوَ أيضاً قادِمٌ لِلِقائِكَ، وَمَعَهُ أرْبَعُ مِئَةِ رَجُلٍ.»

А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 ف َخافَ يَعقُوبُ وَتَضايَقَ جِدّاً. وَقَسَّمَ جَماعَتَهُ الَّذِينَ مَعَهُ وَالغَنَمَ وَالبَقَرَ وَالجِمالَ إلَى مَجمُوعَتَينِ.

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

8 إ ذْ قالَ فِي نَفْسِهِ: «إذا هَجَمَ عِيسُو عَلَى المَجمُوعَةِ الأُولَى وَأهلَكَها، سَتَنجُو الثّانِيَةُ.»

Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 ث ُمَّ صَلَّى يَعقُوبُ: «يا إلَهَ أبِي إبْراهِيمَ! وَيا إلَهَ إسْحاقَ أبِي! أنتَ قُلْتَ لِي، يا اللهُ: ‹عُدْ إلَى أهلِكَ وَإلَى عائِلَتِكَ، وَأنا سَأصْنَعُ مَعَكَ خَيراً.›

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 أ نا لَسْتُ جَدِيراً بِكُلِّ أعمالِ لُطفِكَ وَوَفائِكَ الَّتِي صَنَعْتَها مَعِي أنا، عَبْدَكَ. عِندَما عَبَرْتُ نَهْرَ الأُرْدُنِّ لِأوَّلِ مَرَّةٍ، لَمْ تَكُنْ لَدَيَّ إلّا عَصايَ، وَها أنا أعُودُ بِمُعَسْكَرَينِ.

не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

11 ف َخَلِّصْنِي مِنْ يَدِ أخِي عِيسُو. فَأنا أخشَى أنْ يَأْتِيَ وَيَقْتُلَنِي، وَأنْ يَقْتُلَ حَتَّى الأُمَّهاتِ مَعَ الأبْناءِ.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

12 أ نْتَ قُلْتَ: ‹سَأصْنَعُ مَعَكَ خَيراً، وَسَأجعَلُ نَسلَكَ بِعَدَدِ رَملِ البَحْرِ، الَّذِي لا يُحصَى لِكَثْرَتِهِ.›»

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 و َباتَ يَعقُوبُ تِلْكَ اللَّيلَةَ هُناكَ. ثُمَّ انتَقَى مِمّا حَصَلَ عَلَيهِ هَدِيَّةً لِأخِيهِ عِيسُو:

Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

14 م ِئَتَي عَنْزَةٍ، وَعِشْرِينَ تَيساً، وَمِئَتَي نَعجَةٍ، وَعِشْرِينَ كَبْشاً.

двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

15 ث َلاثِينَ ناقَةً مَعَ أولادِها، وَأرْبَعِينَ بَقَرَةً وَأرْبَعِينَ ثَوْراً، وَعِشْرِينَ أتاناً وَعَشْرَةَ حَمِيرٍ.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

16 و َوَضَعَ كُلَّ قَطِيعٍ وَحْدَهُ فِي عُهْدَةِ أحَدِ خُدّامِهِ. ثُمَّ قالَ لِخُدّامِهِ: «اسْبِقُونِي، وَاتْرُكُوا مَسافَةً بَينَ قَطِيعٍ وَقَطِيعٍ.»

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 و َأوْصَى يَعقُوبُ خادِمَهُ الأوَّلَ وَقالَ لَهُ: «عِندَما يُلاقِيكَ أخِي عِيسُو، وَيَسْألُكَ: ‹مَنْ سَيِّدُكَ! وَإلَى أينَ أنتَ ذاهِبٌ؟ وَلِمَنْ هَذِهِ الحَيواناتُ الَّتِي أمامَكَ؟›

На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

18 ف َقُلْ لَهُ: ‹إنَّها لِعَبْدِكَ يَعقُوبَ، وَهِيَ هَدِيَّةٌ مُرْسَلَةٌ إلَيكَ، يا سَيِّدِي عِيسُو. وَها هُوَ آتٍ خَلْفِي.›»

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

19 ث ُمَّ أوْصَى يَعقُوبُ خادِمَهُ الثّانِي ثُمَّ الثّالِثَ وَجَمِيعَ الخُدّامِ الَّذِينَ كانُوا يَتبَعُونَ القُطعانَ وَقالَ لَهُمْ: «قُولُوا الكَلامَ نَفْسَهُ لِعِيسُو عِندَما تَجِدُونَهُ.

Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

20 و َقُولُوا لَهُ: ‹ها هُوَ خادِمُكَ يَعقُوبُ آتٍ خَلْفَنا.›» فَقَدْ قالَ يَعقُوبُ فِي نَفْسِهِ: «سَأسْتَرْضِيهِ بِالهَدِيَّةِ الَّتِي تَسْبِقُنِي. وَسَأراهُ فِيما بَعْدُ وَجْهاً لِوَجهٍ. فَحِينَئِذٍ، رُبَّما أحظَى بِرِضاهُ.»

и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 ف َمَضَتِ الهَدِيَّةُ أمامَ يَعقُوبَ. أمّا يَعْقُوبُ فَأمضَى تِلْكَ اللَّيلَةَ فِي المُخَيَّمِ.

И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

22 و َفِي تِلْكَ اللَّيلَةِ قامَ وَأخَذَ زَوْجَتَيهِ وَخُدّامَهُ وَخادِماتِهِ وَعَبَرَ نُهَيرَ يَبُّوقَ، عِنْدَ المَعبَرِ.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

23 أ خَذَهُمْ وَأرْسَلَهُمْ عَبْرَ الوادِي، وَأرْسَلَ أيضاً كُلَّ ما كانَ لَهُ. يَعْقُوبُ يُجاهدُ معَ الله

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

24 أ مّا يَعقُوبُ فَبَقِيَ وَحدَهُ. وَتَصارَعَ إنْسانٌ مَعَهُ هُناكَ حَتَّى طُلُوعِ الفَجْرِ.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 ف َلَمّا رَأى الإنْسانُ أنَّهُ لا يَقْدِرُ عَلَى يَعْقُوبَ، ضَرَبَ مِفْصَلَ فَخذِ يَعقُوبَ فانخَلَعَ وَهُوَ يُصارِعُهُ.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

26 ث ُمَّ قالَ لِيَعْقُوبَ: «أطلِقْنِي، فَها الفَجْرُ يَبْزُغُ.» فَقالَ يَعقُوبُ: «لَنْ أُطلِقَكَ حَتَّى تُبارِكَنِي!»

Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

27 ف َقالَ لِيَعقُوبَ: «ما اسْمُكَ؟» فَقالَ: «اسْمِي يَعقُوبُ.»

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 ف َقالَ لَهُ: «لَنْ تُدعَى يَعقُوبَ فِيما بَعْدُ، بَلْ إسْرائِيلَ. فَأنتَ جاهَدْتَ مَعَ اللهِ وَمَعَ النّاسِ، وَفُزْتَ.»

А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

29 ف َسَألَهُ يَعقُوبُ: «أخبِرْنِي بِاسْمِكَ.» فَقالَ: «لِماذا تَسألُ عَنِ اسْمِي؟» ثُمَّ بارَكَهُ هُناكَ.

А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

30 و َسَمَّى يَعقُوبُ المَكانَ فَنِيئِيلَ. إذْ قالَ: «لَقَدْ رَأيتُ اللهَ وَجهاً لِوَجهٍ، لَكِنَّهُ أبقَى عَلَى حَياتِي.»

И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

31 و َأشْرَقَتِ الشَّمْسُ عَلَيهِ وَهُوَ مارٌّ بِفَنِيئِيلَ. وَكانَ يَعرُجُ بِسَبَبِ فَخذِهِ.

Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 و َلِهَذا فَإنَّ بَنِي إسْرائِيلَ لا يَأْكُلُونَ العَضَلَةَ الَّتي عَلَى مِفْصَلِ الفَخذِ إلَى هَذا اليَوْمِ، لِأنَّ يَعقُوبَ ضُرِبَ عَلَى عَضَلَةِ مِفصَلِ فَخذِهِ.

Затова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.