1 ا للهُ هُوَ إلَهُ الانتِقامِ. فَيا إلَهَ الانتِقامِ اظهَرْ!

(По слав. 93.) Господи Боже, на Когото принадлежи отмъщението, Боже, на Когото принадлежи отмъщението, възсияй.

2 ي ا قاضِيَ الأرْضِ قُمْ، وَعاقِبِ المُتَغَطرِسِينَ بِما يَستَحِقُّونَ.

Издигни се Ти, Съдия на земята, отдай на горделивите това, което им се пада.

3 ي ا اللهُ ، إلَى مَتَى يَسرَحُ أُولَئِكَ الأشرارُ وَيَمرَحُونَ؟ حَتَّى مَتَى يَعْمَلُونَ ما يُرِيدُونَ؟

Господи, докога нечестивите, докога нечестивите ще тържествуват?

4 ح َتَّى مَتَى يَظَلُّ أُولَئِكَ المُجرِمُونَ بِحَماسَةٍ يَتَبَجَّحُونَ!

Те бъбрят, говорят надменно; всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

5 س َحَقُوا شَعبَكَ يا اللهُ! وَاضطَهَدُوا الَّذِينَ يَخُصُّونَكَ!

Те съкрушават народа Ти, Господи, и притесняват наследството Ти;

6 ي َقتُلُونَ الأرامِلَ وَالغُرَباءَ، وَيَذْبَحُونَ اليَتامَى!

убиват вдовицата и чужденеца, умъртвяват сирачетата

7 ي َقُولُونَ: « اللهُ لا يَرَى ما نَفعَلُ! إلَهُ يَعقُوبَ لا يَدرِي.»

и казват: Господ няма да види, нито ще обърне внимание Якововият Бог.

8 ت َعَقَّلُوا أيُّها البُلَهاءُ! مَتَى تَتَعَلَّمُونَ أيُّها الحَمقَى؟

Разсъдете вие, безумни между народа! Вие, глупави, кога ще поумнеете? -

9 ا للهُ الَّذِي صَنَعَ آذانَكُمْ، ألا يَسمَعُ! وَالَّذِي صَنَعَ عُيُونَكُمْ، ألا يَرَى!

Онзи, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

10 ا للهُ يُؤَدِّبُ الأُمَمَ، فَلا بُدَّ أنَّهُ يَقدِرُ أنْ يُوَبِّخَهُمْ! اللهُ يُعَلِّمُ النّاسَ ما لا يَعلَمُونَ.

Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, не изобличава ли?

11 ي َعلَمُ اللهُ ما يُفَكِّرُ بِهِ النّاسُ. يَعلَمُ أنَّهُمْ لَيسُوا سِوَى بُخارٍ!

Господ знае, че човешките мисли са лъх.

12 ه َنِيئاً لِلإنسانِ الَّذِي تُؤَدِّبُهُ يا اللهُ ، وَتُعَلِّمُهُ تَعالِيمَكَ.

Блажен онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш и когото учиш от закона Си,

13 ت ُهَدِّئُهُ فِي وَقتِ الضِّيقِ إلَى أنْ يَفصِلَ المَوتُ بَينَ الأشرارِ وَبَينَهُ.

за да го успокояваш през дните на нещастието, докато се изкопае ров за нечестивия.

14 ل َنْ يَترُكَ اللهُ شَعبَهُ، أوْ يَهجُرَ الَّذِينَ لَهُ.

Защото Господ няма да отхвърли народа Си, нито ще остави наследството Си;

15 س َيَعُودُ العَدلُ وَيَتَحَقَّقُ الإنصافُ، وَسَيَراهُ كُلُّ مُستَقِيمِي القَلبِ.

понеже съдът пак ще се съобразява с правдата и всички, които са с прави сърца, ще я последват.

16 م َنْ سَيَنصُرُنِي عَلَى هَؤُلاءِ الأشرارِ؟ مَنْ سَيَتَصَدَّى لِهَؤُلاءِ المُجرِمِينَ؟

Кой ще стане за мене против злодеите, кой ще застане с мене против онези, които вършат беззаконие?

17 ل َولا أنَّ اللهَ هُوَ عَونِي، لَسَكَنَتْ نَفسِي سَرِيعاً فِي أرضِ المَوتِ.

Ако не ми беше помогнал Господ, душата ми без малко щеше да се пресели в мълчанието.

18 ح َتَّى عِندَما ظَنَنتُ أنَّ قَدَمِي سَتَزِلُّ، سَنَدَتْنِي مَحَبَّةُ اللهِ.

Когато казах: Подхлъзва се кракът ми, тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.

19 ق َلِقاً كُنتُ وَمُضطَرِباً، لَكِنَّكَ عَزَّيتَنِي وَفَرَّحتَنِي.

Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

20 أ نتَ لا تَصنَعُ تَحالُفاً مَعَ المَلِكِ الشِّرِّيرِ، الَّذِي يَستَخدِمُ الشَّرِيعَةَ لِخَلْقِ المَتاعِبِ.

Ще има ли нещо общо с Тебе седалището на беззаконието, което е скроено да върши зло чрез закон?

21 ي ُهاجِمُونَ الصّالِحِينَ، وَيُدِينُونَ الأبرِياءَ وَيَقتُلُونَهُمْ!

Те се опълчват против душата на праведния и осъждат невинна кръв.

22 ل َكِنَّ اللهَ سَيَكُونُ مَلْجَأِي المُرتَفِعَ. إلَهِي سَيَكُونُ حِصنِي الَّذِي ألُوذُ بِهِ.

Но Господ е високата моя кула, моят Бог е канара, при която се крия.

23 ع َلَى جَرائِمِهِمْ سَيُعاقِبُهُمْ، وَعَلَى سَيِّئاتِهِمْ سَيُحَطِّمُهُمْ. اللهُ إلَهُنا سَيُحَطِّمُهُمْ!

Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие и ще ги отсече в нечестието им; Господ, нашият Бог, ще ги отсече.