1 ل ِهَذا قَرَّرتُ ألّا أزُورَكُمْ زِيارَةً أُخْرَى قَدْ تَأتي لَكُمُ بِالألَمِ.

Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.

2 ف َإنْ سَبَّبتُ لَكُمُ الحُزنَ، فَمَنْ سَيُفرِحُنِي غَيرُكُمْ أنتُمُ الَّذِينَ أحزَنتُكُمْ أنا؟

Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

3 و َلَقَدْ كَتَبتُ إلَيكُمْ ما كَتَبتُهُ، لِئَلّا يُحزِنَنِي أُولَئِكَ الَّذِينَ يَنبَغِي أنْ يُفرِحُونِي. فَأنا واثِقٌ أنَّكُمْ تُسَرُّونَ بِسُرُورِي.

И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

4 ل َقَدْ كَتَبتُ إلَيكُمْ بِقَلبٍ مَلِيءٍ بِالِانزِعاجِ وَالعَذابِ، وَبِدُمُوعٍ كَثِيرَةٍ، لا لِكَي أُحزِنَكُمْ، بَلْ لِتَعرِفُوا عِظَمَ مَحَبَّتِي لَكُمْ. سامِحُوا الَّذِي أخطأ

Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.

5 ل َكِنْ إنْ أحزَنَنِي أحَدٌ، فَإنَّهُ لَمْ يُحزِنِّي وَحدِي، بَلْ لا بُدَّ أنَّهُ أحزَنَكُمْ جَمِيعاً بَعضَ الشَّيءِ، لِئَلّا أُبالِغَ.

Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.

6 أ مّا مِنْ جِهَةِ ذَلِكَ الشَّخصِ الَّذيْ أخطأ، فَيَكفِيهِ العِقابُ الَّذِي أوقَعَتْهُ عَلَيهِ غالِبِيَّتُكُمْ.

За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

7 ف َيَنبَغي الآنَ أنْ تُسامِحُوهُ وَتُشَجِّعُوهُ، لِئَلّا يَتَمَلَّكَهُ الحُزنُ الشَّدِيدُ.

така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

8 ل ِهَذا فَإنِّي أرجُوكُمْ أنْ تُؤَكِّدُوا لَهُ مَحَبَّتَكُمْ.

Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

9 و َهَذا هُوَ ما دَفَعَنِي إلَى الكِتابَةِ إلَيكُمْ: لِكَي أرَى إنْ كُنتُمْ سَتَصمُدُونَ أمامَ الِامتِحانِ، وَإنْ كُنتُمْ مُطِيعِينَ لِي فِي كُلِّ شَيءٍ.

Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.

10 ف َإنْ سامَحتُمْ أحَداً بِشَيءٍ، فَإنِّي أُسامِحُهُ أنا أيضاً. وَإنْ كُنتُ قَدْ سامَحتُ بِشَيءٍ مَهما كانَ، فَقَدْ سامَحتُ بِهِ مِنْ أجلِكُمْ. وَالمَسِيحُ شاهِدٌ عَلَى ذَلِكَ.

А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,

11 ل ِنَفعَلْ ذَلِكَ لِئَلّا يَستَغِلَّنا إبلِيسُ، لِأنَّنا نَعرِفُ أفكارَهُ. انزِعاجُ بُولُسَ فِي تْرُواس

да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли. Успехът на проповедта за Исус Христос

12 ل َقَدْ جِئتُ إلَى تْرُواسَ لِأُعلِنَ بِشارَةَ المَسِيحِ. وَفَتَحَ لِي الرَّبُّ باباً هُناكَ.

А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,

13 إ لّا أنَّنِي لَمْ أجِدْ راحَةً لِأنِّي لَمْ أجِدْ أخِي تِيطُسَ هُناكَ. فَوَدَّعتُهُمْ وَاتَّجَهتُ إلَى مَكدُونِيَّةَ. الِانتِصارُ في المَسِيح

духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 ل َكِنْ شُكراً للهِ الَّذِي يَقُودُنا فِي مَوكِبِ انتِصارِهِ بِالمَسِيحِ. فَهُوَ الَّذِي يَنشُرُ شَذَى مَعرِفَتِهِ فِي كُلِّ مَكانٍ بِواسِطَتِنا.

Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

15 ف َنَحنُ بَخُورُ المَسِيحِ العَطِرُ المُقَدَّمُ للهِ. وَيَنتَشِرُ هَذا الشَّذَى بَينَ الَّذِينَ هُمْ فِي طَرِيقِ الخَلاصِ، وَالَّذِينَ هُمْ فِي طَرِيقِ الهَلاكِ.

Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

16 أ مّا للَذينَ فِي طَرِيقِ الهَلاكِ فَهُوَ رائِحَةٌ نَتِنَةٌ، المَوتُ مَصدَرُها وَالمَوتُ مَصيرُها. وَأمّا لِلَّذِينَ هُمْ فِي طَرِيقِ الخَلاصِ، فَهُوَ شَذَىً مَصدَرُهُ الحَياةُ وَيُؤَدِّي إلَى الحَياةِ. فَمَنْ هُوَ المُؤَهَّلُ لِمِثلِ هَذِهِ المَهَمَّةِ؟

На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите - животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело ?

17 ف َلَسنا باعَةً مُتَجَوِّلِينَ نُتاجِرُ بِكَلِمَةِ اللهِ مِنْ أجلِ رِبحٍ خَسِيسٍ، كَما يَفعَلُ كَثِيرُونَ. بَلْ نَتَكَلَّمُ الصِّدقَ فِي المَسِيحِ أمامَ اللهِ كَرِجالٍ مُرسَلِينَ مِنهُ.

Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.