1 و َذَهَبَ يَسُوعُ مُجَدَّداً إلَى المَجمَعِ، وَكانَ هُناكَ رَجُلٌ يَدُهُ مَشلُولَةٌ.

И Той влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 و َكانَ بَعضُ النّاسِ يُراقِبُونَهُ عَنْ قُرْبٍ، لِيَرَوا إنْ كانَ سَيَشفِيهِ، لِيَجِدُوا سَبَباً لاتِّهامِهِ.

И Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 ف َقالَ لِلرَّجُلِ ذِي اليَدِ المَشلُولَةِ: «انهَضْ وَتَعالَ!»

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се в средата.

4 ث ُمَّ قالَ لَهُمْ: «هَلْ يَجُوزُ فِعلُ الخَيرِ أمِ الأذَى يَومَ السَّبتِ؟ أيَجُوزُ إنقاذُ حَياةِ إنسانٍ أمْ قَتلُهُ؟» فَسَكَتُوا.

А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха.

5 ف َنَظَرَ يَسُوعُ مِنْ حَولِهِ إلَيْهِمْ بَغَضَبٍ، وَحَزِنَ لِقَساوَةِ قُلُوبِهِمْ. ثُمَّ قالَ لِلرَّجُلِ: «ابسُطْ يَدَكَ،» فَبَسَطَها، فَعادَتْ سَلِيمَةً.

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.

6 ف َخَرَجَ الفِرِّيسِيُّونَ وَابْتَدَأُوا يَتَآمَرُونَ مَعَ أتباعِ هِيرُودُسَ لِيَعرِفُوا كَيفَ يَقْتُلونَ يَسُوعَ. كَثِيرُونَ يَتبَعُونَ يَسُوع

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят.

7 و َتَوَجَّهَ يَسُوعُ مَعَ تَلامِيذِهِ إلَى بُحَيرَةِ الجَلِيلِ، وَتَبِعَهُمْ جَمْعٌ كَبِيرٌ مِنَ الجَلِيلِ وَمِنَ اليَهُودِيَّةِ أيضاً.

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея ги последва.

8 و َمِنَ القُدسِ وَأدُومِيَّةَ وَشَرْقِ نَهْرِ الأُردُنِّ، وَالمَناطِقِ المُحيطَةِ بِصُورٍ وَصَيداءَ، فَكانُوا جَمْعاً كَبيراً. وَقَدْ جاءُوا جَمِيعاً إلَيهِ بِسَبَبِ ما سَمِعُوهُ عَنْ أعمالِهِ.

И от Юдея, от Йерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан, както и от околностите на Тир и Сидон - едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

9 ف َطَلَبَ يَسُوعُ مِنْ تَلامِيذِهِ أنْ يُجَهِّزُوا لَهُ قارِباً حَتَّى لا تَزْحَمَهُ الجُمُوعُ.

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат.

10 إ ذْ كانَ يَسُوعُ قَدْ شَفَى كَثِيرِينَ، فَكانَ كُلُّ مَنْ يُعانِي مِنْ مَرَضٍ يُحاوِلُ أنْ يَصِلَ إلَيهِ لِيَلْمَسَهُ.

Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, Го притискаха, за да се допрат до Него.

11 و َكانَتِ الأرواحُ النَّجِسَةُ تَرتَمِي أمامَهُ وَتَصْرُخُ: «أنتَ هُوَ ابْنُ اللهِ!»

И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти си Божий Син.

12 ف َيُحَذِّرَهُا بِشِدَّةٍ مِنْ أنْ تَكْشِفَ مَنْ هُوَ. اختِيارُ الاثنَي عَشَر

Но той строго им заръчваше да не Го изявяват. Избиране на дванадесетте ученици

13 ث ُمَّ صَعِدَ يَسُوعُ إلَى الجَبَلِ، وَدَعا إلَيهِ الَّذِينَ أرادَهُمْ، فَذَهَبوا مَعَهُ.

След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.

14 و َاختارَ يَسُوعُ اثنَي عَشَرَ رَجُلاً وَسَمّاهُمْ رُسُلاً، لِيَكُونُوا مَعَهُ، وَلِكَيْ يُرسِلَهُمْ إلَى أماكِنَ مُختَلِفَةٍ،

И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 و َيُعطِيَهُمْ سُلْطاناً لِيَطرُدُوا الأرواحَ الشِّرِّيرَةَ.

и да имат власт да изгонват бесове.

16 و َهُمْ: سِمْعانُ، الَّذِي سَمّاهُ بُطرُسَ،

Определи: Симон, на когото даде името Петър;

17 ي َعقُوبُ بْنُ زَبَدِيْ وَأخَوهُ يُوحَنّا، وَقَدْ سَمّاهُما يَسُوعُ «بُوانَرْجِسَ» – أي «ابْنا الرَّعدِ،»

и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, което значи синове на гърма,

18 أ ندراوُسُ، فِيلُّبُّسُ، بَرثُولَماوُسُ، مَتَّىْ، تُوما، يَعقُوبُ بْنُ حَلْفَىْ، سِمْعانُ القانُونِيُّ،

и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Ханаанец,

19 و َيَهُوذا الإسْخَريُوطِيُّ الَّذِي خانَهُ. قُوَّةُ يَسُوعَ مِنَ الله وَرَجِعَ يَسُوعُ إلَى البَيتِ.

и Юда Искариотски, който Го и предаде. Божествената власт на Исус Христос

20 و َاجتَمَعَ النّاسُ ثانِيَةً حَولَه وَحَولَ تَلامِيذِهِ حَتَّى إنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا وَقتاً لِيَأكُلُوا.

И отидоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат.

21 و َلَمّا سَمِعَتْ عائِلَةُ يَسُوعَ عَنْ مَجيئِهِ، جاءُوا لِيَأخُذُوهُ مَعَهُمْ، لِأنَّ النّاسَ كانُوا يَقُولُونَ إنَّهُ مَجنُونٌ!

А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 أ مّا مُعَلِّمُوا الشَّرِيعَةِ الَّذِينَ جاءُوا مِنَ القُدسِ فَكانُوا يَقُولُونَ: «إنَّ فِيهِ بَعلَزَبُولَ، وَهَوَ يُخرِجُ الأرواحَ الشِّرِّيرَةَ بِقُوَّةِ رَئِيسِ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ.»

И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 ف َدَعاهُمْ يَسُوعُ وَأخَذَ يُكَلِّمُهُمْ بِأمثالِ فَقالَ: «كَيفَ يُمكِنُ لِلشَّيطانِ أنْ يَطرُدَ رُوحاً شِرِّيراً؟

Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 ل ِأنَّهُ إذا انقَسَمَتْ مَملَكَةُ وَتَحارَبَ أهلُها، فَلَنْ تَدُومَ.

Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 و َإذا انقَسَمَ بَيتٌ عَلَى نَفسِهِ فَلَنْ يَدُومَ.

И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.

26 و َهَكَذا إذا حارَبَ الشَّيطانُ نَفسَهُ وَانقَسَمَ، فَلَنْ يَصْمُدَ أبَداً، بَلْ يَنتَهيْ أمرُهُ.

И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.

27 « لا يُمكِنُ لأَحَدٍ أنْ يَدخُلَ بَيتَ رَجُلٍ قَوِيٍّ وَيَنهَبَ أملاكَهُ، إلّا إذا رَبَطَ الرَّجُلَ القَوِيَّ أوَّلاً. حِينَئِذٍ يُصبِحُ قادِراً عَلَى نَهبِ بَيتِهِ.

И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му.

28 « أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، جَمِيعُ الخَطايا تُغفَرُ لِلنّاسِ، وَحَتَّى الإهاناتِ الَّتِي يَقُولُونَها،

Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали;

29 أ مّا مَنْ يُهِينُ الرُّوحَ القُدُسَ، فَلَنْ يُغفَرَ لَهُ أبَداً، بَلْ سَيَكُونُ مُذنِباً إلَى الأبَدِ.»

но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.

30 ق الَ هَذا لِأنَّ بَعضَهُمْ كانَ يَقُولُ إنَّ فِيهِ رُوحاً نَجِساً. أتباعُ يَسُوعَ هُمْ عائِلَتُهُ الحَقِيقِيَّة

Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух. Майката и братята на Исус Христос

31 و َجاءَتْ أُمُّهُ وَإخوَتُهُ، فَأرسَلُوا مَنْ يَستَدْعِيَهُ، بَينَما وَقَفُوا هُمْ خارِجاً.

И, ето, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.

32 و َكانَ النّاسُ يَجلِسُونَ حَولَهُ، فَقالُوا لَهُ: «ها أُمُّكَ وَإخوَتُكَ فِي الخارِجِ وَيُرِيدُونَ رُؤْيَتَكَ.»

А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят.

33 ف َأجابَهُمْ: «مَنْ هُمْ أُمِّي وَإخوَتِي؟

А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

34 ث ُمَّ نَظَرَ إلَى الجالِسِينَ حَولَهُ، وَقالَ: «هَؤُلاءِ هُمْ أُمِّي وَإخْوَتِي!

И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 ل ِأنَّ كُلَّ مَنْ يَعْمَلُ إرادَةَ اللهِ هُوَ أخِي وَأُخْتِي وَأُمِّي.»

Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.