1 ث ُمَّ قالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ: إنَّ مِنْ بَينِ الواقِفِينَ هُنا أشخاصاً لَنْ يَذُوقُوا المَوتَ قَبلَ أنْ يَرَوا مَلَكوتَ اللهِ آتِياً بِقُوَّةٍ.» يَسُوعُ وَمَعَهُ مُوسَى وَإيلِيّا

И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.

2 و َبَعْدَ سِتَّةِ أيّامٍ، أخَذَ يَسُوعُ بُطرُسَ وَيَعقُوبَ وَيُوحَنّا إلَى جَبَلٍ مُرتَفِعٍ وَحْدَهُمْ، وَغَيَّرَ هَيئَتَهُ أمامَهُمْ.

И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.

3 ف َصارَتْ ثِيابُهُ مُشِعَّةً، وَناصِعَةَ البَياضِ. حَتَّىْ إنَّهُ لا يُمكِنُ لأيِّ قَصّارٍ عَلَى الأرْضِ أنْ يُبَيِّضَ هَكَذا!

Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.

4 و َظَهَرَ لَهُمْ إيلِيّا مَعَ مُوسَى، وَكانا يَتَحَدَّثانِ مَعَ يَسُوعَ.

И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус.

5 ف قالَ بُطرُسُ لِيَسُوعَ: «يا مُعَلِّمُ، ما أجمَلَ أنْ نَكُونَ هُنا! فَلنَنصُبْ ثَلاثَ خَيماتٍ، واحِدَةً لَكَ، وَواحِدَةً لِمُوسَى، وَواحِدَةً لإيلِيّا.»

А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри - една за Теб, една за Моисей и една за Илия;

6 و َلَمْ يَكُنْ يَعرِفْ ما الَّذِي يَقُولُهُ، فَقَدْ كانُوا خائِفِينَ.

защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.

7 ث ُمَّ جاءَتْ غَيمَةٌ وَغَطَّتْهُمْ، وَجاءَ صَوتٌ مِنَ الغَيمَةِ يَقولُ: «هَذا هُوَ ابْنِي حَبيبيْ، فَأصغُوا إلَيهِ.»

И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

8 و َفَجأةً، نَظَروا حَولَهُمْ، فَلَمْ يَرَوا مَعَهُمْ إلّا يَسُوعَ وَحدَهُ.

И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус.

9 و َبَينَما هُمْ يَنزِلُونَ مِنَ الجَبَلِ، أمَرَهُمْ يَسُوعُ وَقالَ: «لا تُخبِرُوا أحَداً بِهَذِهِ الرُؤيا، إلَى أنْ يُقامَ ابْنُ الإنسانِ مِنَ المَوتِ.»

И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 ف َحَفِظُوا الأمرَ بَينَهُمْ، وَكانُوا يَتَحَدَّثونَ عَنْ مَعنَى القِيامَةِ مِنَ المَوتِ.

И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.

11 ف َسَألُوهُ: «لِماذا يَقُولُ مُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ إنَّ إيلِيّا يَنبَغي أنْ يَأتِيَ أوَّلاً؟»

И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде?

12 ف َقالَ لَهُمْ: «هُمْ مُصيبُونَ بِقَولِهِمْ إنَّ إيلِيّا يَنبَغي أنْ يَأتيَ أوَّلاً، فَهوَ يَرُدُّ كُلَّ شَيءٍ إلَى أصلِهِ. وَلَكِنْ كُتِبَ أيضاً عَنِ ابْنِ الإنسانِ أنَّهُ سَيَتَألَّمُ كَثِيراً وَيُرفَضُ.

А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13 أ قُولُ لَكُمْ إنَّ إيلِيّا قَدْ جاءَ، وَعامَلُوهُ كَما يُرِيدُونَ، تَماماً كَما كُتِبَ عَنْهُ.» يَسُوعُ يُخرِجُ رُوحاً شِرِّيراً مِنْ صَبِيٍّ

Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. Излекуването на бесноватия младеж

14 و َعِندَما وَصَلُوا إلَى بَقِيَّةِ التَّلامِيذِ، شاهَدُوا جَمْعاً كَبِيراً مِنَ النّاسِ حَولَهُمْ، وَكانَ مُعَلِّمُوا الشَّرِيعَةِ يُجادِلُونَهُمْ.

И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.

15 و َحالَما رَآهُ النّاسُ امتَلأوا دَهشَةً وَأسْرَعُوا لِيُسَلِّمُوا عَلَيهِ.

И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.

16 ف َسَألَهُمْ يَسُوعُ: «ما الَّذِي تَتَجادَلُونَ فِيهِ مَعَهُمْ؟»

А Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17 ف َأجابَهُ رَجُلٌ كانَ هُناكَ: «يا مُعَلِّمُ، لَقَدْ أحضَرْتُ ابْنِي إلَيكَ، لأنَّهُ مَسكُونٌ بِرُوحٍ شِرِّيرٍ يُخرِسُهُ.

И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 و َحينَ يُسَيطِرُ عَليهِ، يُلْقيَهُ أرْضاً، ثُمَّ يَزبدُ وَيَصُرُّ عَلَى أسنانِهِ وَيَتَشَنَّجُ. وَقَدْ طَلَبْتُ مِنْ تَلامِيذِكَ أنْ يُخرِجُوهُ فَلَمْ يَقْدِرُوا.

И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.

19 ف َقالَ يَسُوعُ: «أيُّها الجَيلُ غَيْرُ المُؤمِنِ، إلَى مَتَى أكُونُ مَعَكُمْ، إلَى مَتَى أحتَمِلُكُمْ؟» ثُمَّ قالَ للرَجُلِ: «أحضِرِ ابنَكَ إلَيَّ.»

А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.

20 ف َأحضَروا الصَّبِيِّ إلَيهِ. فَلَمّا رَأى الرُّوحُ الشِّرِّيرُ يَسُوعَ، أدخَلَ الصَّبِيَّ فِي نَوبَةِ تَشَنُّجاتٍ، وَألقاهُ أرْضاً. فَكانَ الصَّبِيُّ يَتَقَلَّبُ وَيُزْبِدُ.

И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 ف َسَألَ يَسُوعُ وَالِدَ الصَّبِيِّ: «مُنذُ مَتَى وَهُوَ عَلَى هَذِهِ الحالِ؟» فَأجابَ: «مُنْذُ طُفُولَتِهِ.

Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.

22 و َكَثِيراً ما كانَ هَذا الرُّوحُ يُلقِيهِ فِي النّارِ أوْ فِي الماءِ لِيَقتُلَهُ. فَإنْ كُنتَ تَستَطِيعُ أنْ تَفعَلَ شَيئاً، فَارحَمْ حالَنا وَساعِدْنا.»

И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.

23 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لِماذا تَقُولُ: ‹إنْ كُنْتُ أستَطيعُ›؟ فَكُلُّ شَيءٍ مُستَطاعٌ لِمَنْ يُؤمِنُ.»

А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 ف َصَرَخَ وَالِدُ الصَّبِيِّ وَقالَ: «أنا أُومِنُ، فَساعِدْنِي لِكَيْ يَقَوَى إيمانيَ الضَّعيفُ.»

Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.

25 و َلَمّا رَأى يَسُوعَ أنَّ أعدادَ النّاسِ تَتَكاثَرُ، انتَهَرَ الرُّوحَ النَّجِسَ، وَقالَ لَهُ: «يا أيُّها الرُّوحُ الَّذِي أخرَسَتَ هَذا الصَّبِيَّ وَأغلَقْتَ أُذُنَيهِ، أنا آمُرُكَ بِأنْ تَخرُجَ مِنْهُ، وَلا تَرجِعَ إلَيهِ ثانِيَةً.»

А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.

26 ف َصَرَخَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ وَأدخَلَ الصَّبِيَّ فِي نَوبَةٍ، ثُمَّ خَرَجَ مِنْهُ. فَصارَ الصَّبِيُّ كَأنَّهُ مَيِّتٌ، حَتَّى إنَّ كَثيرينَ قالُوا إنَّهُ ماتَ.

И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.

27 أ مّا يَسُوعُ فَأمسَكَ بِيَدِهِ وَأنهَضَهُ، فَوَقَفَ الصَّبِيُّ.

Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.

28 و َبَعْدَ أنْ دَخَلَ يَسُوعُ إلَى البَيتِ، سَألَهُ تَلامِيذُهُ عَلَى انفِرادٍ: «لِماذا لَمْ نَستَطِعْ نَحنُ إخراجَهُ؟»

И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 ف َقالَ لَهُمْ: «هَذا النَّوعُ لا يَخرُجُ إلّا بِالصَّلاةِ.» يَسُوعُ يُنبِئُ بِمَوتِهِ وَقِيامَتِه

Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.

30 و َانطَلَقُوا مِنْ هُناكَ وَابتَدَأُوا رِحلَتَهُمْ عَبْرَ إقليمِ الجَلِيلِ. وَلَمْ يُرِدْ يَسُوعُ أنْ يَعرِفَ أحَدٌ مَكانَهُ،

И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.

31 ب َلْ أرادَ أنْ يَكونَ مَعَ تَلامِيذَهُ لِيُعَلِّمَهُمْ. فَكانَ يَقُولُ لَهُمْ: «سَيُوضَعُ ابنُ الإنسانِ تَحتَ سُلطانِ البَشَرِ. وَسَيَقتُلُونَهُ. وَلَكِنَّهُ، بَعْدَ أنْ يُقتَلَ، سَيَقُومُ فِي اليَومِ الثّالِثِ مِنَ المَوتِ.»

Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.

32 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا كَلامَهُ. وَخافُوا أنْ يَسألُوهُ عَنْ مَعناهُ. مَنِ الأعظَم

Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат. Наставление за смирение

33 و َبَعْدَ هَذا جاءُوا إلَى كَفْرِناحُومَ. فَلَمّا اجتَمَعُوا فِي البَيتِ، سَألَهُمْ يَسُوعُ: «عَمّا كُنْتُمْ تَتَجادَلونَ فِي الطَّرِيقِ.»

И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя?

34 ف َلَمْ يُجِبْهُ التَّلامِيذُ بِشَيءٍ، لِأنَّهُمْ كانُوا يَتَجادَلُونَ حَولَ مَنْ هُوَ الأعظَمُ بَينَهُمْ.

А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си - кой е по-голям?

35 ف َجَلَسَ يَسُوعُ، وَدَعا الاثْني عَشَرَ إلَيهِ وَقالَ لَهُمْ: «مَنْ أرادَ مِنْكُمْ أنْ يَكُونَ الأوَّلَ، فَيَنبَغي أنْ يَكُونَ آخِرَ الكُلِّ، وَخادِمَ الكُلِّ.»

И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.

36 ث ُمَّ دَعا يَسُوعُ طِفلاً، وَأوقَفَهُ أمامَهُمْ وَاحتَضَنَهُ وَقالَ:

Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:

37 « مَنْ يَقبَلُ طِفلاً كَهَذا باسمِي فَإنَّما يَقبَلُني، وَمَنْ يَقبَلُني فَإنَّما يَقبَلُ الَّذي أرسَلَنِي أيضاً.» مَنْ لَيسَ ضِدَّنا فَهُوَ مَعَنا

Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. "Който не е против нас, той е на наша страна"

38 و َقالَ لَهُ يُوحَنّا: «يا مُعَلِّمُ، رَأينا رَجُلاً يَطرُدُ الأرواحَ الشِّرِّيْرَةَ باسْمِكَ، فَحاوَلْنا أنْ نَمنَعَهُ لِأنَّهُ لَيْسَ مِنّا.»

Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.

39 ف َقالَ يَسُوعَ: «لا تَمْنَعوهُ. فَمَنْ يَصنَعُ مُعجِزَةً باسمي، لا يُمْكِنَهُ أنْ يُسيئَ إلَيَّ بِهَذِهِ السُّرعَةِ.

А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.

40 ل ِأنَّ الَّذِي لَيسَ ضِدَّنا هُوَ مَعَنا.

Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна.

41 أ قُولُ لَكُمُ الحَقَّ، إنَّ مَنْ يَسقِيكُمْ كَأسَ ماءٍ لِأنَّكُمْ لِلمَسِيحِ، فَلَنْ يُحرَمَ مِنْ مُكافَأتَهُ.» تَحذيرٌ مِنَ العَثَرات

Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. За изкушенията

42 « أمّا مَنْ يُعثِرُ أحَدَ هَؤُلاءِ الصِّغارِ المُؤْمِنِينَ بِي، فَسَيَكُونُ أفضَلَ لَهُ لَو أنَّ حَجَرَ رَحَىً وُضِعَ حَولَ رَقَبَتِهِ، وَأُلقِيَ بِهِ فِي البَحرِ.

А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.

43 ف َإنْ كانَتْ يَدُكَ تَدفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، اقْطَعْها. لِأنَّهُ خَيرٌ لَكَ أنْ تَدخُلَ الحَياةَ بِيَدٍ واحِدَةٍ، مِنْ أنْ تَكونَ لَكَ يَدانِ اثْنَتانِ، وَتَدخُلَ جُهَنَّمَ، حَيثُ لا تُطْفَأُ النّارُ.

И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 ب َلْ حَيثُ الدُّودُ لا يَمُوتُ، وَالنّارُ لا تُطفَأُ.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

45 و َإنْ كانَتْ قَدَمُكَ تَدفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، اقطَعْها. لِأنَّهُ خَيرٌ لَكَ أنْ تَدخُلَ الحَياةَ بِقَدَمٍ واحِدَةٍ، مِنْ أنْ تَكونَ لَكَ قَدَمانِ اثْنَتانِ، وَتُطْرَحَ فِيْ جُهَنَّمَ،

И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 ح َيثُ الدُّودُ لا يَمُوتُ، وَالنّارُ لا تُطفَأُ.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

47 و َإنْ كانَتْ عَينُكَ تَدفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، فَاقلَعْها. لِأنَّهُ خَيرٌ لَكَ أنْ تَدخُلَ مَلَكوتَ اللهِ بِعَينٍ واحِدَةٍ، مِنْ أنْ تَكونَ لَكَ عَينانِ اثْنَتانِ، وَتُطْرَحَ فِيْ جُهَنَّمَ،

И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 ح َيثُ الدُّودُ لا يَمُوتُ، وَالنّارُ لا تُطفَأُ.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

49 « لِأنَّ كُلَّ إنسانٍ سَيُمَلَّحُ بِالنّارِ.

Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

50 ل ِأنَّ المِلْحَ جَيِّدٌ. فَإنْ فَقَدَ المِلْحُ مُلُوحَتَهُ، بِماذا تُصلِحُونَهُ؟ فَلْيَكُنْ لَكُمْ فِي نُفوسِكُمْ مِلْحٌ، وَعيشوا فِي سَلامٍ بَعضُكُمْ مَعَ بَعْضٍ.»

Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.