1 ث ُمَّ رَأيتُ عَلامَةً عَظِيمَةً وَمُدهِشَةً أُخْرَى فِي السَّماءِ. رَأيتُ سَبعَةَ مِلائِكَةٍ وَمَعَهُمُ الكَوارِثُ السَّبعُ الأخِيرَةُ الَّتِي يَنتَهِي بِها غَضَبُ اللهِ.

И видях на небето друго знамение, голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

2 ث ُمَّ رَأيتُ شَيئاً يُشبِهُ بَحراً مِنَ الزُّجاجِ المَخلُوطِ بِالنّارِ، وَرَأيتُ الَّذِينَ انتَصَرُوا عَلَى الوَحشِ وَتِمثالِهِ، وَعَلَى العَدَدِ الَّذِي يُوافِقُ اسْمَهُ. كانُوا يَقِفُونَ بِقَياثيرِهُمْ إلَى جانِبِ بَحرِ الزُّجاجِ

Видях и нещо като стъклено море, размесено с огън, и тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, като държаха Божии арфи.

3 و َهُمْ يُنشِدُونَ تَرنِيمَةَ مُوسَى عَبْدِ اللهِ، وَأُنشُودَةَ الحَمَلِ: «عَظِيمَةٌ وَرائِعَةٌ هِيَ أفعالُكَ، أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ. طُرُقُكَ عَدلٌ وَحَقٌّ، يا مَلِكَ الأُمَمِ.

Те пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнеца, като казваха: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

4 ك ُلُّ الشُّعُوبِ سَتَهابُكَ يا رَبُّ، وَسَتُسَبِّحُ اسْمَكَ. لِأنَّكَ وَحدَكَ القُدُّوسُ. كُلُّ الأُمَمِ سَتَأتِي وَتَسجُدُ فِي حَضرَتِكَ، لِأنَّ أحكامَكَ العادِلَةَ صارَتْ مَعرُوفَةً.»

Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всички земни племена ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди.

5 ب َعدَ هَذا نَظَرتُ، فَإذا بِالهَيكَلِ السَّماوِيِّ، أيْ خَيمَةُ الشَّهادَةِ، قَدْ فُتِحَ،

И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството;

6 و َخَرَجَ مِنهُ المَلائِكَةُ السَّبعَةُ الَّذِينَ يَحمِلُونَ الكَوارِثَ السَّبعَ الأخِيرَةَ. كانُوا يَلبِسُونَ أثواباً مِنَ الكِتّانِ النَّظِيفِ البَهِيِّ، وَحَولَ صُدُورِهِمْ أحزِمَةٌ ذَهَبِيَّةٌ.

и седемте ангела, които държаха седемте вида язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.

7 ث ُمَّ أعطَى أحَدُ المَخلُوقاتِ الأربَعَةِ لِلمَلائِكَةِ السَّبعَةِ سَبعَ آنِيَةٍ ذَهَبِيَّةٍ مَملُوءَةٍ بِغَضَبِ اللهِ الحَيِّ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.

А едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

8 و َامتَلأ الهَيكَلُ بِالدُّخانِ مِنْ مَجدِ اللهِ وَقُوَّتِهِ، فَلَمْ يَستَطِعْ أحَدٌ أنْ يَدخُلَ الهَيكَلَ حَتَّى تَنتَهِي الكَوارِثُ السَّبعُ الَّتِي حَمَلَها المَلائِكَةُ السَّبعَةُ.

И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да приключат седемте язви на седемте ангела.