1 م َلجَأُنا وَقُوَّتُنا هُوَ اللهُ. هُوَ مُعِينٌ يَسهُلُ إلَيهِ الوُصُولُ فِي الضِّيقاتِ.

(По слав. 45.) За първия певец, за Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е прибежище и сила за нас, винаги изпитана помощ в напасти,

2 ل ِهَذا لا نَخافُ حَتَّى لَو تَزَلْزَلَتِ الأرْضُ وَسَقَطَتِ الجِبالُ فِي البَحرِ.

затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила и планините се преместили сред моретата,

3 ح َتَّى لَو هاجَتِ البِحارُ وَماجَتْ وَهَزَّ كِبرِياؤُها الجِبالَ. سِلاهْ

ако и да бучат и да се вълнуват водите им и планините да се тресат от надигането им. (Села.)

4 ه ُناكَ نَهْرٌ رَوافِدُهُ تُفَرِّحُ مَدِينَةَ اللهِ، المَسكِنَ المُقَدَّسَ للهِ العَلِيِّ.

Има една река, чиито води веселят Божия град, святото място, където обитава Всевишният.

5 ا للهُ فِي المَدِينَةِ، فَلَنْ تَسقُطَ أبَداً. اللهُ هُناكَ لِيُدافِعَ عَنها حَتَّى قَبلَ الفَجرِ.

Бог е сред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

6 ا لشُّعُوبُ تَرتَعِدُ خَوفاً، وَتَسقُطُ المَمالِكُ وَتَنْحَلُّ الأرْضُ حِينَ يُرْعِدُ اللهُ بِصَوتِهِ.

Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; нададе Той гласа си; земята се разтопи.

7 ا للهُ القَدِيرُ مَعَنا إلَهُ يَعقُوبَ هُوَ قَلْعَتُنا. سِلاهْ

Господ на Силите е с нас; прибежище е за нас Якововият Бог. (Села.)

8 ه َلُمُّوا انظُرُوا بِأنفُسِكُمْ أعْمالَ اللهِ القَوِيَّةَ. انظُرُوا أعمالَهُ الَّتِي تُوقِعُ الرَّهبَةَ فِي النُّفُوسِ.

Елате и вижте делата на Господа, какви опустошения е направил на земята.

9 ه ُوَ الَّذِي يُخمِدُ الحُرُوبَ فِي الأرْضِ كُلِّها، مُكَسِّراً الأقواسَ وَقاطِعاً الرِّماحَ وَحارِقاً التُّرُوسَ.

Прави да престанат войните до края на земята; строшава лък и сломява копие; изгаря с огън колесници.

10 ي َقُولُ: «كُفُّوا عَنِ القِتالِ، وَاعلَمُوا أنِّي أنا اللهَ، مُرتَفِعٌ فَوقَ الشُّعُوبِ وَفَوْقَ كُلِّ الأرْضِ.»

Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята.

11 ا للهُ القَدِيرُ مَعَنا إلَهُ يَعقُوبَ هُوَ قَلعَتُنا. سِلاهْ

Господ на Силите е с нас; прибежище е за нас Якововият Бог. (Села.)