1 А Иаков пошел путем своим. И встретили его Ангелы Божии.
Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.
2 И аков, увидев их, сказал: это ополчение Божие. И нарек имя месту тому: Маханаим.
А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.
3 И послал Иаков пред собою вестников к брату своему Исаву в землю Сеир, в область Едом,
И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;
4 и приказал им, сказав: так скажите господину моему Исаву: вот что говорит раб твой Иаков: я жил у Лавана и прожил доныне;
и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;
5 и есть у меня волы и ослы и мелкий скот, и рабы и рабыни; и я послал известить господина моего, дабы приобрести благоволение пред очами твоими.
придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 И возвратились вестники к Иакову и сказали: мы ходили к брату твоему Исаву; он идет навстречу тебе, и с ним четыреста человек.
А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 И аков очень испугался и смутился; и разделил людей, бывших с ним, и скот мелкий и крупный и верблюдов на два стана.
А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:
8 И сказал: если Исав нападет на один стан и побьет его, то остальной стан может спастись.
Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 И сказал Иаков: Боже отца моего Авраама и Боже отца моего Исаака, Господи, сказавший мне: возвратись в землю твою, на родину твою, и Я буду благотворить тебе!
Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,
10 Н едостоин я всех милостей и всех благодеяний, которые Ты сотворил рабу Твоему, ибо я с посохом моим перешел этот Иордан, а теперь у меня два стана.
не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.
11 И збавь меня от руки брата моего, от руки Исава, ибо я боюсь его, чтобы он, придя, не убил меня матери с детьми.
Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.
12 Т ы сказал: Я буду благотворить тебе и сделаю потомство твое, как песок морской, которого не исчислить от множества.
А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 И ночевал там в ту ночь. И взял из того, что у него было, в подарок Исаву, брату своему:
Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:
14 д вести коз, двадцать козлов, двести овец, двадцать овнов,
двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 т ридцать верблюдиц дойных с жеребятами их, сорок коров, десять волов, двадцать ослиц, десять ослов.
тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,
16 И дал в руки рабам своим каждое стадо особо и сказал рабам своим: пойдите предо мною и оставляйте расстояние от стада до стада.
и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 И приказал первому, сказав: когда брат мой Исав встретится тебе и спросит тебя, говоря: чей ты? и куда идешь? и чье это пред тобою?
На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?
18 т о скажи: раба твоего Иакова; это подарок, посланный господину моему Исаву; вот, и сам он за нами.
Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.
19 Т о же приказал он и второму, и третьему, и всем, которые шли за стадами, говоря: так скажите Исаву, когда встретите его;
Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;
20 и скажите: вот, и раб твой Иаков за нами. Ибо он сказал: умилостивлю его дарами, которые идут предо мною, и потом увижу лице его; может быть, и примет меня.
и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 И пошли дары пред ним, а он ту ночь ночевал в стане.
И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога
22 И встал в ту ночь, и, взяв двух жен своих и двух рабынь своих, и одиннадцать сынов своих, перешел через Иавок вброд;
А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.
23 и , взяв их, перевел через поток, и перевел все, что у него.
Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 И остался Иаков один. И боролся Некто с ним до появления зари;
А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 и , увидев, что не одолевает его, коснулся состава бедра его и повредил состав бедра у Иакова, когда он боролся с Ним.
който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.
26 И сказал: отпусти Меня, ибо взошла заря. Иаков сказал: не отпущу Тебя, пока не благословишь меня.
Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.
27 И сказал: как имя твое? Он сказал: Иаков.
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 И сказал: отныне имя тебе будет не Иаков, а Израиль, ибо ты боролся с Богом, и человеков одолевать будешь.
А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 С просил и Иаков, говоря: скажи имя Твое. И Он сказал: на что ты спрашиваешь о имени Моем? И благословил его там.
А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.
30 И нарек Иаков имя месту тому: Пенуэл; ибо,, я видел Бога лицем к лицу, и сохранилась душа моя.
И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
31 И взошло солнце, когда он проходил Пенуэл; и хромал он на бедро свое.
Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 П оэтому и доныне сыны Израилевы не едят жилы, которая на составе бедра, потому что коснулся жилы на составе бедра Иакова.
Затова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.