1 П ророчество о Дамаске. --Вот, Дамаск исключается из городов и будет грудою развалин.

Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.

2 Г орода Ароерские будут покинуты, --останутся для стад, которые будут отдыхать там, и некому будет пугать их.

Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши.

3 Н е станет твердыни Ефремовой и царства Дамасского с остальною Сириею; с ними будет то же, что со славою сынов Израиля, говорит Господь Саваоф.

Крепостта ще се махне от Ефрем и царството - от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израелтяните, казва Господ на Силите.

4 И будет в тот день: умалится слава Иакова, и тучное тело его сделается тощим.

И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее;

5 Т о же будет, что по собрании хлеба жнецом, когда рука его пожнет колосья, и когда соберут колосья в долине Рефаимской.

и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина.

6 И останутся у него, как бывает при обивании маслин, две-три ягоды на самой вершине, или четыре-пять на плодоносных ветвях, говорит Господь, Бог Израилев.

Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината - две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва Господ, Израелевият Бог.

7 В тот день обратит человек взор свой к Творцу своему, и глаза его будут устремлены к Святому Израилеву;

В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израелев;

8 и не взглянет на жертвенники, на дело рук своих, и не посмотрит на то, что сделали персты его, на кумиры Астарты и Ваала.

той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9 В тот день укрепленные города его будут, как развалины в лесах и на вершинах гор, оставленные пред сынами Израиля, --и будет пусто.

В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израелтяните; и ще настане там запустение.

10 И бо ты забыл Бога спасения твоего, и не воспоминал о скале прибежища твоего; оттого развел увеселительные сады и насадил черенки от чужой лозы.

Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки;

11 В день насаждения твоего ты заботился, чтобы оно росло и чтобы посеянное тобою рано расцвело; но в день собирания не куча жатвы будет, но скорбь жестокая.

в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.

12 У вы! шум народов многих! шумят они, как шумит море. Рев племен! они ревут, как ревут сильные воды.

Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води!

13 Р евут народы, как ревут сильные воды; но Он погрозил им и они далеко побежали, и были гонимы, как прах по горам от ветра и как пыль от вихря.

Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.

14 В ечер--и вот ужас! и прежде утра уже нет его. Такова участь грабителей наших, жребий разорителей наших.

Привечер, ето, смущение; и преди да съмне ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.