1 В Антиохии, в тамошней церкви были некоторые пророки и учители: Варнава, и Симеон, называемый Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаил, совоспитанник Ирода четвертовластника, и Савл.

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.

2 К огда они служили Господу и постились, Дух Святый сказал: отделите Мне Варнаву и Савла на дело, к которому Я призвал их.

И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.

3 Т огда они, совершив пост и молитву и возложив на них руки, отпустили их.

Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4 С ии, быв посланы Духом Святым, пришли в Селевкию, а оттуда отплыли в Кипр;

И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.

5 и , быв в Саламине, проповедывали слово Божие в синагогах Иудейских; имели же при себе и Иоанна для служения.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

6 П ройдя весь остров до Пафа, нашли они некоторого волхва, лжепророка, Иудеянина, именем Вариисуса,

И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 к оторый находился с проконсулом Сергием Павлом, мужем разумным. Сей, призвав Варнаву и Савла, пожелал услышать слово Божие.

който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 А Елима волхв (ибо то значит имя его) противился им, стараясь отвратить проконсула от веры.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

9 Н о Савл, он же и Павел, исполнившись Духа Святаго и устремив на него взор,

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:

10 с казал: о, исполненный всякого коварства и всякого злодейства, сын диавола, враг всякой правды! перестанешь ли ты совращать с прямых путей Господних?

О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?

11 И ныне вот, рука Господня на тебя: ты будешь слеп и не увидишь солнца до времени. И вдруг напал на него мрак и тьма, и он, обращаясь туда и сюда, искал вожатого.

И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

12 Т огда проконсул, увидев происшедшее, уверовал, дивясь учению Господню.

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение. Проповедта в Антиохия Писидийска

13 О тплыв из Пафа, Павел и бывшие при нем прибыли в Пергию, в Памфилии. Но Иоанн, отделившись от них, возвратился в Иерусалим.

А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.

14 О ни же, проходя от Пергии, прибыли в Антиохию Писидийскую и, войдя в синагогу в день субботний, сели.

А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 П осле чтения закона и пророков, начальники синагоги послали сказать им: мужи братия! если у вас есть слово наставления к народу, говорите.

И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

16 П авел, встав и дав знак рукою, сказал: мужи Израильтяне и боящиеся Бога! послушайте.

Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израелтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 Б ог народа сего избрал отцов наших и возвысил сей народ во время пребывания в земле Египетской, и мышцею вознесенною вывел их из нее,

Бог на този Израелски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

18 и около сорока лет времени питал их в пустыне.

И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 И , истребив семь народов в земле Ханаанской, разделил им в наследие землю их.

И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 И после сего, около четырехсот пятидесяти лет, давал им судей до пророка Самуила.

След това им даваше съдии до пророк Самуил.

21 П отом просили они царя, и Бог дал им Саула, сына Кисова, мужа из колена Вениаминова. лет сорок.

После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 О тринув его, поставил им царем Давида, о котором и сказал, свидетельствуя: нашел Я мужа по сердцу Моему, Давида, сына Иессеева, который исполнит все хотения Мои.

И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: "Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля."

23 И з его-то потомства Бог по обетованию воздвиг Израилю Спасителя Иисуса.

От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израел Спасител, Исус,

24 П еред самым явлением Его Иоанн проповедывал крещение покаяния всему народу Израильскому.

след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израелев народ.

25 П ри окончании же поприща своего, Иоанн говорил: за кого почитаете вы меня? я не тот; но вот, идет за мною, у Которого я недостоин развязать обувь на ногах.

И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.

26 М ужи братия, дети рода Авраамова, и боящиеся Бога между вами! вам послано слово спасения сего.

Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.

27 И бо жители Иерусалима и начальники их, не узнав Его и осудив, исполнили слова пророческие, читаемые каждую субботу,

Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

28 и , не найдя в Нем никакой вины, достойной смерти, просили Пилата убить Его.

Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.

29 К огда же исполнили всё написанное о Нем, то, сняв с древа, положили Его во гроб.

И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

30 Н о Бог воскресил Его из мертвых.

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 О н в продолжение многих дней являлся тем, которые вышли с Ним из Галилеи в Иерусалим и которые ныне суть свидетели Его перед народом.

И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.

32 И мы благовествуем вам, что обетование, данное отцам, Бог исполнил нам, детям их, воскресив Иисуса,

И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

33 к ак и во втором псалме написано: Ты Сын Мой: Я ныне родил Тебя.

че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих."

34 А что воскресил Его из мертвых, так что Он уже не обратится в тление, сказал так: Я дам вам милости, Давиду, верно.

А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: "Ще ви дам верните милости, обещани на Давид."

35 П осему и в другом говорит: не дашь Святому Твоему увидеть тление.

Защото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Твоя Светия да види тление."

36 Д авид, в свое время послужив изволению Божию, почил и приложился к отцам своим, и увидел тление;

Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.

37 а Тот, Которого Бог воскресил, не увидел тления.

А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.

38 И так, да будет известно вам, мужи братия, что ради Него возвещается вам прощение грехов;

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;

39 и во всем, в чем вы не могли оправдаться законом Моисеевым, оправдывается Им всякий верующий.

и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 Б ерегитесь же, чтобы не пришло на вас сказанное у пророков:

Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

41 с мотрите, презрители, подивитесь и исчезните; ибо Я делаю дело во дни ваши, дело, которому не поверили бы вы, если бы кто рассказывал вам.

"Погледнете, презрители, изумете се и погинете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой."

42 П ри выходе их из Иудейской синагоги язычники просили их говорить о том же в следующую субботу.

Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

43 К огда же собрание было распущено, то многие Иудеи и чтители, обращенные из язычников, последовали за Павлом и Варнавою, которые, беседуя с ними, убеждали их пребывать в благодати Божией.

И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

44 В следующую субботу почти весь город собрался слушать слово Божие.

На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.

45 Н о Иудеи, увидев народ, исполнились зависти и, противореча и злословя, сопротивлялись тому, что говорил Павел.

А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

46 Т огда Павел и Варнава с дерзновением сказали: вам первым надлежало быть проповедану слову Божию, но как вы отвергаете его и сами себя делаете недостойными вечной жизни, то вот, мы обращаемся к язычникам.

Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 И бо так заповедал нам Господь: Я положил Тебя во свет язычникам, чтобы Ты был во спасение до края земли.

Защото така ни заповяда Господ, като каза: "Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята."

48 Я зычники, слыша это, радовались и прославляли слово Господне, и уверовали все, которые были предуставлены к вечной жизни.

И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 И слово Господне распространялось по всей стране.

И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.

50 Н о Иудеи, подстрекнув набожных и почетных женщин и первых в городе, воздвигли гонение на Павла и Варнаву и изгнали их из своих пределов.

А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.

51 О ни же, отрясши на них прах от ног своих, пошли в Иконию.

А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

52 А ученики исполнялись радости и Духа Святаго.

А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.