1 У сынов Рувимовых и у сынов Гадовых стад было весьма много; и увидели они, что земля Иазер и земля Галаад есть место для стад;

А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 и пришли сыны Гадовы и сыны Рувимовы и сказали Моисею и Елеазару священнику и князьям общества, говоря:

то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:

3 А тароф и Дивон, и Иазер, и Нимра, и Есевон, и Елеале, и Севам, и Нево, и Веон,

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 з емля, которую Господь поразил пред обществом Израилевым, есть земля для стад, а у рабов твоих есть стада.

земята, която Господ порази пред Израелевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 И сказали: если мы нашли благоволение в глазах твоих, отдай землю сию рабам твоим во владение; не переводи нас чрез Иордан.

Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.

6 И сказал Моисей сынам Гадовым и сынам Рувимовым: братья ваши пойдут на войну, а вы останетесь здесь?

А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 д ля чего вы отвращаете сердце сынов Израилевых от перехода в землю, которую дает им Господь?

Защо обезсърчавате сърцата на израелтяните, за да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 т ак поступили отцы ваши, когда я посылал их из Кадес-Варни для обозрения земли:

Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

9 о ни доходили до долины Есхол, и видели землю, и отвратили сердце сынов Израилевых, чтобы не шли они в землю, которую Господь дает им;

отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израелтяните, за да не влязат в земята, която Господ им беше дал.

10 и воспылал в тот день гнев Господа, и поклялся Он, говоря:

И в онзи ден гневът на Господа пламна и Той се закле, като каза:

11 л юди сии, вышедшие из Египта, от двадцати лет и выше не увидят земли, о которой Я клялся Аврааму, Исааку и Иакову, потому что они не повиновались Мне,

Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,

12 к роме Халева, сына Иефонниина, Кенезеянина, и Иисуса, сына Навина, потому что они повиновались Господу.

освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха Господа.

13 И воспылал гнев Господа на Израиля, и водил Он их по пустыне сорок лет, доколе не кончился весь род, сделавший зло в очах Господних.

Гневът на Господа пламна против Израел и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред Господа.

14 И вот, вместо отцов ваших восстали вы, отродье грешников, чтоб усилить еще ярость гнева Господня на Израиля.

И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израел.

15 Е сли вы отвратитесь от Него, то Он опять оставит его в пустыне, и вы погубите весь народ сей.

Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ.

16 И подошли они к нему и сказали: мы построим здесь овчие дворы для стад наших и города для детей наших;

Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;

17 с ами же мы первые вооружимся и пойдем пред сынами Израилевыми, доколе не приведем их в места их; а дети наши пусть останутся в укрепленных городах, от жителей земли;

а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израелтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 н е возвратимся в домы наши, доколе не вступят сыны Израилевы каждый в удел свой;

Няма да се върнем в домовете си, докато израелтяните не наследят, всеки наследството си.

19 и бо мы не возьмем с ними удела по ту сторону Иордана и далее, если удел нам достанется по эту сторону Иордана, к востоку.

Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток.

20 И сказал им Моисей: если вы это сделаете, если вооруженные пойдете на войну пред Господом,

Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 и пойдет каждый из вас вооруженный за Иордан пред Господом, доколе не истребит Он врагов Своих пред Собою,

ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си

22 и покорена будет земля пред Господом, то после возвратитесь и будете неповинны пред Господом и пред Израилем, и будет земля сия у вас во владении пред Господом;

и земята бъде завладяна пред Господа, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израел и ще имате тази земя за притежание пред Господа.

23 е сли же не сделаете так, то согрешите пред Господом, и испытаете за грех ваш, которое постигнет вас;

Но ако не направите така, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 с тройте себе города для детей ваших и дворы для овец ваших и делайте, что произнесено устами вашими.

Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.

25 И сказали сыны Гадовы и сыны Рувимовы Моисею: рабы твои сделают, как повелевает господин наш;

И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.

26 д ети наши, жены наши, стада наши и весь скот наш останутся тут в городах Галаада,

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове;

27 а рабы твои, все, вооружившись, как воины, пойдут пред Господом на войну, как говорит господин наш.

а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 И дал Моисей о них повеление Елеазару священнику и Иисусу, сыну Навину, и начальникам племен сынов Израилевых,

Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

29 и сказал им Моисей: если сыны Гадовы и сыны Рувимовы перейдут с вами за Иордан, все вооружившись на войну пред Господом, и покорена будет пред вами земля, то отдайте им землю Галаад во владение;

Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 е сли же не пойдут они с вами вооруженные, то они получат владение вместе с вами в земле Ханаанской.

Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 И отвечали сыны Гадовы и сыны Рувимовы и сказали: как сказал Господь рабам твоим, так и сделаем;

А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.

32 м ы пойдем вооруженные пред Господом в землю Ханаанскую, а удел владения нашего пусть будет по эту сторону Иордана.

Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Йордан.

33 И отдал Моисей им, сынам Гадовым и сынам Рувимовым, и половине колена Манассии, сына Иосифова, царство Сигона, царя Аморрейского, и царство Ога, царя Васанского, землю с городами ее и окрестностями, --города земли во все стороны.

И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, градовете на околната земя.

34 И построили сыны Гадовы Дивон и Атароф, и Ароер,

Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 и Атароф-Шофан, и Иазер, и Иогбегу,

Атротсофан, Язир, Йогвея,

36 и Беф-Нимру и Беф-Гаран, города укрепленные и дворы для овец.

Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце.

37 И сыны Рувимовы построили Есевон, Елеале, Кириафаим,

А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 и Нево, и Ваал-Меон, которых имена переменены, и Сивму, и дали имена городам, которые они построили.

Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 И пошли сыны Махира, сына Манассиина, в Галаад, и взяли его, и выгнали Аморреев, которые были в нем;

И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него.

40 и отдал Моисей Галаад Махиру, сыну Манассии, и он поселился в нем.

Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.

41 И Иаир, сын Манассии, пошел и взял селения их, и назвал их: селения Иаировы.

А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир.

42 И Новах пошел и взял Кенаф и зависящие от него города, и назвал его своим именем: Новах.

И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.