ﺍﻟﺨﺮﻭﺝ 4 ~ Изход 4

picture

1 ف َأجابَ مُوسَى: «وَماذا إنْ لَمْ يُصَدِّقُونِي أوْ يَستَمِعُوا إلَيَّ؟ فَسَيَقُولُونَ: ‹لَمْ يَظهَرْ لَكَ يهوه حَقّاً.›»

А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

2 ف َقالَ لَهُ اللهُ: «ماذا فِي يَدِكَ؟» فَقالَ مُوسَى: «عَصاً.»

Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

3 ف َقالَ: «ألقِ بِها إلَى الأرْضِ.» فَألْقاها، فَصارَتْ ثُعْباناً! فَهَرَبَ مُوسَى مِنهُ.

И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

4 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مُدَّ يَدَكَ وَامسِكْهُ مِنْ ذَيلِهِ.» فَحِينَ مَدَّ يَدَهُ وَأمسَكَهُ تَحَوَّلَ ثانِيَةً إلَى عَصاً فِي يَدِهِ.

Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

5 ف َقالَ اللهُ: «هَذا لِكَي يُصَدِّقُوا أنَّ اللهَ إلَهَ آبائِهِمْ، إلَهَ إبْراهِيمَ وَإلَهَ إسْحاقَ وَإلَهَ يَعقُوبَ، قَدْ ظَهَرَ لَكَ.»

<стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

6 و َقالَ اللهُ لَهُ ثانِيَةً: «أدخِلْ يَدَكَ إلَى صَدْرِكَ.» فَأدخَلَ مُوسَى يَدَهُ إلَى صَدرِهِ. وَحِينَ أخرَجَها كانَتْ بَرْصاءَ كَلَونِ الثَّلجِ.

При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

7 ف َقالَ اللهُ لَهُ: «أدخِلْ يَدَكَ ثانِيَةً إلَى صَدرِكَ.» فَأدخَلَ يَدَهُ إلَى صَدرِهِ ثانِيَةً. وَحِينَ أخرَجَها مِنْ صَدرِهِ عادَتْ كَباقِي جَسَدِهِ.

Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

8 ف َقالَ اللهُ: «إنْ لَمْ يُصَدِّقُوكَ أوْ يَنتَبِهُوا لِلمُعجِزَةِ الأُولِى، فَسَيُصَدِّقُونَ المُعجِزَةَ الثّانِيَةَ.

и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

9 و َإنْ لَمْ يُصَدِّقُوا هاتَينِ المُعجِزَتَينِ وَلَمْ يَستَمِعُوا لَكَ، فَحِينَئِذٍ، خُذْ مِنْ ماءِ نَهرِ النِّيلِ وَاسكُبْهُ عَلَى اليابِسَةِ، فَيَصيرَ الماءُ دَماً عَلَى الأرْضِ.»

Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

10 و َقالَ مُوسَى للهِ: «اسْمَعْنِي أيُّها الرَّبُّ، أنا خادِمَكَ لا أُحسِنُ الكَلامَ، لا فِي الماضِي وَلا مُنذُ تَكَلَّمْتَ إلَيَّ. فَأنا بَطِيءُ الكَلامِ وَثَقِيلُ اللِّسانِ.»

А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

11 ف َقالَ اللهُ لَهُ: «مَنِ الَّذِي يُعطِي لِلإنسانِ فَهْماً، أوْ يَجعَلُ الإنسانَ أخرَسَ أوْ أصَمَّ أوْ أعرَجَ أوْ أعمَى؟ ألَيسَ أنا، اللهَ ؟

Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

12 و َالآنَ اذْهَبْ. سَأكُونُ مَعَ فَمِكَ وَسَأُعَلِّمُكَ ماذا تَقُولُ.»

Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

13 و َلَكِنَّ مُوسَى قالَ: «أرجُوكَ يا رَبُّ أنْ تُرْسِلَ شَخصاً آخَرَ.»

Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

14 ح ِينَئِذٍ، غَضِبَ اللهُ مِنْ مُوسَى، وَقالَ لَهُ: «ألَيسَ هارُونُ الَّلاوِيُّ أخاكَ؟ أعلَمُ أنَّهُ يُحْسِنُ الكَلامَ، وَهُوَ سَيَأتِي لِلِقائِكَ، وَحِينَ يَراكَ سَيَفرَحُ مِنْ كُلِّ قَلبِهِ.

И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

15 ت َستَطِيعُ أنْ تَتَكَلَّمَ إلَيهِ بِكُلِّ ما تُرِيدُهُ أنْ يَقُولَ. سَأكُونُ مَعَ فَمِكَ وَفَمِهِ، وَسَأُعَلِّمُكَ ماذا تَفعَلُ.

Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

16 ه ُوَ سَيَتَكَلَّمُ إلَى النّاسِ نِيابَةً عَنْكَ. فَكَأنَّهُ فَمُكَ، وَكَأنَّكَ إلَهُهُ.

Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

17 و َخُذْ هَذِهِ العَصا فِي يَدِكَ، فَبِواسِطَتِها سَتَصنَعُ المُعجِزاتِ.» عَودَةُ مُوسَى إلَى مِصر

И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

18 و َرَجِعَ مُوسَى إلَى يَثْرُونَ حَمِيهِ، وَقالَ لَهُ: «اسْمَحْ لِي بِالرُّجُوعِ إلَى إخْوَتِي فِي مِصرَ لِأرَى إنْ كانُوا ما يَزالُونَ أحياءَ.» فَقالَ يَثْرُونُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ بِسَلامٍ.»

Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

19 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى فِي مِدْيانَ: «ارجِعْ إلَى مِصرَ لِأنَّ كُلَّ الَّذِينَ كانُوا يُرِيدُونَ قَتلَكَ ماتُوا.»

А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

20 ف َأخَذَ مُوسَى زَوجَتَهُ وَأولادَهُ وَأركَبَهُمْ عَلَى دَوَابٍ، وَرَجِعَ إلَى أرْضِ مِصرَ. وَأخَذَ عَصا اللهِ فِي يَدِهِ.

И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

21 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «حِينَ تَرجِعُ إلَى مِصرَ، تَذَكَّرِ المُعجِزاتِ الَّتِي وَضَعْتُها فِي يَدِكَ، وَاصْنَعْها أمامَ فِرعَوْنَ. لَكِنِّي سَأجعَلُهُ يُعانِدُ حَتَّى لا يُطلِقَ الشَّعبَ.

И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

22 ق ُلْ لِفِرْعَونَ: ‹يَقُولُ اللهُ: إسْرائِيلُ ابْنِي البِكْرُ،›

А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

23 و َأنا أقُولُ لَكَ: ‹أطلِقِ ابْنِيَ لِيَعبُدَنِي. وَإلّا فَإنّي سَأقتُلُ ابْنَكَ البِكْرَ.›» خِتانُ ابْنِ مُوسَى

и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

24 و َتَوَقَّفُوا لِلاسْتِراحَةِ فِي الطَّرِيقِ. فَالتَقَى اللهُ بِمُوسَى لِكَي يَقتُلَهُ.

А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие.

25 و َلَكِنَّ زَوجَتَهُ صَفُّورَةَ أخَذَتْ قِطْعَةَ صُوّانٍ حادَّةً وَخَتَنَتِ ابْنَها. ثُمَّ أخَذَتْ غُلفَةَ ابْنِها وَمَسَّتْ بِها قَدَمَيَّ مُوسَى، وَقالَتْ لَهُ: «أنْتَ زَوْجُ دَمٍ لِيَ!»

Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

26 ف َشُفِيَ. وَكانَتْ صَفُّورَةُ قَدْ دَعَتْ مُوسَى «زَوْجَ دَمٍ» بِسَبَبِ الخِتانِ. مُوسَى وَهارُونُ فِي حَضْرَةِ الله

След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.

27 و َفِي هَذِهِ الأثناءِ، تَكَلَّمَ اللهُ إلَى هارُونَ فَقالَ: «اذْهَبْ وَالتَقِ بِمُوسَى فِي الصَّحْراءِ.» فَذَهَبَ وَالتَقَى بِهِ فِي جَبَلِ اللهِ وَقَبَّلَهُ.

А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

28 و َأخبَرَ مُوسَى هارُونَ بِكُلِّ ما قالَهُ اللهُ لَهُ وَبِكُلِّ المُعجِزاتِ الَّتِي أمَرَهُ بِعَمَلِها.

И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

29 ف َذَهَبَ مُوسَى وَهارُونُ وَجَمَعا كُلَّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ.

Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

30 و َأخبَرَ هارُونُ الشَّعبَ بِكُلِّ الأُمُورِ الَّتِي قالَها اللهُ لِمُوسَى، وَعَمِلَ المُعجِزاتِ أمامَ الشَّعبِ.

и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

31 ف َآمَنَ الشَّعبُ. وَحِينَ سَمِعُوا أنَّ اللهَ مُهْتَمٌّ بِبَنِي إسْرائِيلَ، وَأنَّهُ رَأى الذُّلَّ الَّذِي هُمْ فِيهِ، انحَنَوْا وَسَجَدُوا.

И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.