1 و َسَمِعَ الرُّسُلُ وَالإخوَةُ فِي جَمِيعِ أنحاءِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ أنَّ غَيرَ اليَهُودِ قَدْ تَلَقُّوا أيضاً كَلِمَةَ الرَّبِّ.

И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

2 ف َلَمّا صَعِدَ بُطرُسُ إلَى القُدسِ، انتَقَدَهُ أولَئِكَ الَّذِينَ يَدعُونَ إلَى الخِتانِ.

И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

3 و َقالُوا لَهُ: «لَقَدْ دَخَلتَ بُيُوتَ أشخاصٍ غَيرِ مَختُونِينَ وَأكَلتَ مَعَهُمْ!»

При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

4 ف َبَدَأ بُطرُسُ يَشرَحُ لَهُمْ ما حَدَثَ تَماماً.

А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:

5 ق الَ: «كُنتُ فِي بَلْدَةِ يافا أُصَلِّي، فَوَقَعَ عَلَيَّ سُباتٌ وَرَأيتُ رُؤيا. رَأيتُ شَيئاً يَشبِهُ قِطعَةَ قُماشٍ كَبِيرَةً مُعَلَّقَةً مِنْ أطرافِها الأربَعَةِ وَمُدَلّاةً مِنَ السَّماءِ، وَنَزَلَتْ عَلَيَّ.

Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

6 ف َدَقَّقْتُ النَّظَرَ فِيها، فَرَأيتُ بَهائمَ وَحَيواناتٍ مُتَوَحِّشَةً وَزَواحِفَ وَطُيُوراً.

В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

7 ث ُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً يَقُولُ لِي: ‹انهَضْ يا بُطرُسُ. اذبَحْ وَكُلْ.›

Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8 « لَكِنِّي قُلْتُ: ‹لَنْ أفعَلَ هَذا يا رَبُّ! لَمْ يَدخُلْ فَمِي طَعامٌ مُحَرَّمٌ أوْ نَجِسٌ مِنْ قَبلُ!›

Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

9 « فَأجابَني الصَّوتُ ثانِيَةً مِنَ السَّماءِ: ‹ما طّهَّرَهُ اللهُ، لا تُحَرِّمُهُ أنتَ!›

Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10 « وَقَدْ حَدَثَ ذَلِكَ ثَلاثَ مَرّاتٍ. ثُمَّ ارتَفَعَ كُلُّ شَيءٍ إلَى السَّماءِ.

Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11 و َفِي تِلكَ اللَّحظَةِ، وَصَلَ ثَلاثَةُ رِجالٍ إلَى البَيتِ الَّذِي كُنّا نَنزِلُ فِيهِ. وَكانُوا قَدْ أُرسَلُوا إلَيَّ مِنْ مَدِينَةِ قَيصَرِيَّةَ.

И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12 ف َأمَرَنِي الرُّوحُ بِأنْ أذهَبَ مَعَهُمْ دُونَ تَرَدُّدٍ. كَما ذَهَبَ مَعِي هَؤُلاءِ الإخوَةُ السِّتَّةُ، وَدَخَلنا بَيتَ الرَّجُلِ.

И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13 ف َأخبَرَنا كَيفَ أنَّهُ رَأى مَلاكاً واقِفاً فِي بَيتِهِ يَقُولُ لَهُ: ‹أرسِلْ رِجالاً إلَى بَلدَةِ يافا وَاَسْتَدْعِ سِمعانَ الَّذِي يُدعَى بُطرُسَ.

И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14 و َهُوَ سَيُخبِرُكَ كَلاماً بِهِ يَكُونُ خَلاصُكَ وَخَلاصُ كُلِّ عائِلَتِكَ.›

той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15 « فَلَمّا بَدَأْتُ أتَكَلَّمُ، حَلَّ الرُّوحُ القُدُسُ عَلَيهِمْ، تَماماً كَما حَلَّ عَلَينا نَحنُ فِي البِدايَةِ.

И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

16 ث ُمَّ تَذَكَّرتُ ما سَبَقَ أنْ قالَهُ الرَّبُّ: ‹كانَ يُوحَنّا يُعَمِّدُ فِي الماءِ، أمّا أنتُمْ فَسَتُعَمِّدُونَ فِي الرُّوحِ القُدُسِ.›

Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17 ف َإنْ كانَ اللهُ قَدْ أعطاهُمُ العَطِيَّةَ نَفسَها الَّتِي أعطاها لَنا عِندَما آمَنّا بِالرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ، فَمَنْ أنا لِأُقاوِمَ اللهَ؟»

И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?

18 ف َلَمّا سَمِعَ المُؤمِنُونَ هَذا، تَوَقَّفُوا عَنِ الجَدَلِ، وَمَجَّدُوا اللهَ وَقالوا: «إذاً، فَقَدْ أعطَى اللهُ حَتَّى غَيرَ اليَهُودِ فُرصَةَ التَّوبَةِ الَّتِي تَقُودُ إلَى الحَياةِ!» البِشارَةُ فِي أنطاكِيَّة

Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19 أ مّا الَّذِينَ شَتَّتَهُمُ الاضْطِهادُ الَّذِي حَدَثَ فِي زَمَنِ إستِفانُوسَ، فَوَصَلُوا إلَى فِينِيقِيَّةَ وَقُبرُصَ وَأنطاكِيَّةَ. وَكانُوا لا يُبَشِّرُونَ أحَداً غَيرَ اليَهُودِ.

Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

20 و َكانَ بَينَهُمْ بَعضُ الرِّجالِ مِنْ قُبرُصَ وَقِيرِينَ. فَلَمّا جاءُوا إلَى أنطاكِيَّةَ، بَدَأُوا يَتَحَدَّثُونَ أيضاً مَعَ اليُونانِيِّيْنَ، ؤَيُبَشِّرونَهُمْ بِالرَّبِّ يَسُوعَ.

Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

21 و َكانَتْ يَدُ الرَّبِّ مَعَهُمْ. فَآمَنَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ وآمَنُوا بِالرَّبِّ.

Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

22 و َوَصَلَتْ هَذِهِ الأخبارُ إلَى الكَنِيسَةِ فِي القُدسِ، فَأرسَلُوا بَرنابا إلَى أنطاكِيَّةَ.

И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23 ف َلَمّا وَصَلَ وَرَأى نِعمَةَ اللهِ تَعمَلُ هُناكَ، فَرِحَ كَثِيراً، وَشَجَّعَهُمْ جَمِيعاً عَلَى أنْ يَظَلُّوا مُخلِصِينَ لِلرَّبِّ مِنْ كُلِّ قُلُوبِهِمْ.

който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24 ف َقَدْ كانَ بَرنابا رَجُلاً صالِحاً، مَملُوءاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ وَالإيمانِ. فَجاءَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ إلَى الرَّبِّ.

Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25 ث ُمَّ تَوَجَّهَ بَرنابا إلَى طَرسُوسَ بَحثاً عَنْ شاوُلَ.

Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

26 ف َلَمّا وَجَدَهُ، أحضَرَهُ إلَى أنطاكِيَّةَ. وَاجتَمَعا مَعَ الكَنِيسَةِ سَنَةً كامِلَةً، وَعَلَّما عَدَداً كَبِيراً مِنَ النّاسِ. وَدُعِيَ التَّلامِيذُ مَسِيحِيِّينَ لِأوَّلِ مَرَّةٍ فِي أنطاكِيَّةَ.

и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

27 و َفِي ذَلِكَ الوَقتِ، جاءَ بَعضُ الأنبِياءِ مِنَ مَدينَةِ القُدسِ إلَى أنطاكِيَّةَ.

И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28 و َوَقَفَ واحِدٌ مِنهُمْ، اسْمُهُ أغابُوسُ، وَتَنَبَّأ بِالرُّوحِ بِأنَّ مَجاعَةً شَدِيدَةً سَتَعُمُّ العالَمَ كُلَّهُ. حَدَثَ هَذا أثناءَ حُكمِ كلُوديُوسَ.

един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

29 ف َقَرَّرَ التَّلامِيذُ أنْ يُرسِلَ كُلُّ واحِدٍ قَدرَ ما يَستَطِيعُ، لِمُساعَدَةِ الإخوَةِ السّاكِنِينَ فِي اليَهُودِيَّةِ.

Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30 و َهَذا ما فَعَلُوهُ، حَيثُ أرسَلُوا تَبَرُّعاتِهِمْ لِلشُّيُوخِ عَنْ طَرِيقِ بَرنابا وَشاوُلَ.

което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.