1 « احفَظُوا شَهرَ أبِيبَ، وَاحتَفِلُوا بِالفِصحِ إكراماً لإلَهِكُمْ ، لأنَّهُ فِي هَذا الشَّهرِ أخرَجَكُمْ إلَهُكُمْ مَنْ مِصْرَ فِي اللَّيلِ.

Пази месец Авив да правиш <в него> пасхата на Господа твоя Бог; защото в месец Авив Господ твоят Бог те е извел из Египет през нощ.

2 و َقَدِّمُوا لإلَهِكُمْ ذَبِيحَةَ الفِصحِ غَنَماً أوْ بَقَراً فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ اللهُ لِيُسكِنَ اسْمَهُ فِيهِ.

Да жертвуваш пасхата на Господа твоя Бог, от овците и говедата, на мястото, което избере Господ, за да настани Името Си там.

3 ل ا يَجُوزُ لَكُمْ أنْ تَأْكُلُوا أيَّ شَيءٍ فِيهِ خَمِيرَةٌ مَعَ لَحمِ الذَّبِيحَةِ، بَلْ تَأكُلُونَ لِسَبعَةِ أيّامٍ خُبزاً لا خَمِيرَةَ فِيهِ، وَهَذا ما يُطلَقُ عَلَيهِ اسْمُ خُبزِ الضِّيقِ، لِأنَّكُمْ غادَرتُمْ أرْضَ مِصْرَ بِسُرعَةٍ، وَبِذَلِكَ تَتَذَكَّرُونَ اليَومَ الَّذِي فِيهِ تَرَكتُمْ أرْضَ مِصْرَ كُلَّ أيّامِ حَياتِكُمْ.

Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дена да ядеш с нея безквасни хлябове, хляб на печал, (защото набързо си излязъл из Египетската земя); за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си из Египетската земя.

4 و َلا تَكُونُ الخَمِيرَةُ فِي كُلِّ أرْضِكُمْ طَوالَ سَبعَةِ أيّامٍ. «لا يَجُوزُ أنْ يَبقَى شَيءٌ مَنْ لَحمِ الذَّبِيحَةِ الَّتِي تَذْبَحُونَها مَساءَ اليَومِ الأوَّلِ إلَى صَباحِ اليَومِ التّالِي.

Седем дена да се не вижда квас никъде във всичките ти предели; и от месото, което ще жертвуваш на първия ден надвечер, да не остане нищо до сутринта.

5 ل ا تُقَدِّمُوا ذَبِيحَةَ الفِصْحِ فِي أيٍّ مِنْ مُدُنِكُمُ الَّتِي أعطاها لَكُمْ إلَهُكُمْ ،

Не бива да жертвуваш пасхата в кой да е от градовете ти, които ти дава Господ твоят Бог;

6 ب َلْ فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ إلَهُكُمْ لِيُسكِنَ اسْمَهُ فِيهِ، وَتُقَدِّمُونَ الذَّبِيحَةَ فِي المَساءِ، عِنْدَ غُرُوبِ الشَّمسِ، فِي الوَقتِ الَّذِي فِيهِ خَرَجْتُمْ مِنْ مِصْرَ.

но на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там, да жертвуваш пасхата привечер, около захождането на слънцето, във времето, когато си излязъл из Египет.

7 ف َتَطْبُخُونَ الذَّبيحَةَ وَتَأكُلُونَها فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ إلَهُكُمْ. ثُمَّ تَعُودُونَ إلَى بُيُوتِكُمْ فِي الصَّباحِ.

Да я изпичаш и ядеш на мястото, което избере Господ твоят Бог; и на сутринта да се връщаш и да идеш в шатрите си.

8 ت َأْكُلُونَ خُبزاً بِلا خَمِيرَةٍ لِسِتَّةِ أيّامٍ. وَفِي اليَومِ السّابِعِ، يَكُونُ هُناكَ تَجَمُّعٌ مَهِيبٌ إكراماً لإلَهِكُمْ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ. عيدُ اليَومِ الخَمسون

Шест дена да ядеш безквасни; и на седмия ден да има тържествено събрание на Господа твоя Бог, <в който ден> да не работиш никаква работа.

9 « احسِبُوا سَبعَةَ أسابِيعَ ابْتِداءً مِنَ الوَقتِ الَّذِي يَبدَأُ فِيهِ وَقْتُ حَصادِ الحُبُوبِ.

Седем седмици да си изброяваш; почвай да броиш седемте седмици, от когато за пръв път туриш сърп на жетвата.

10 ث ُمَّ احتَفِلُوا بِعِيدِ الأسابِيعِ لِلرَّبِّ إلَهِكُمْ، حَيثُ تُقَدِّمُونَ تَقدِماتِكُمُ الخاصَّةَ بِإلَهِكُمْ ، بِحَسَبِ بَرَكَةِ إلَهِكُمْ لَكُمْ.

И да празнуваш празника на седмиците на Господа твоя Бог като <Му> възвръщаш доброволен принос от ръката си, който ще принасяш, според както Господ твоят Бог ще те е благословил.

11 ا فرَحُوا أمامَ إلَهِكُمْ ، أنتُمْ وَأبناؤُكُمْ وَبَناتُكُمْ وَعَبِيدُكُمْ وَإماؤُكُمْ، وَالَّلاوِيُّونَ السّاكِنُونَ فِي مُدُنِكُمْ، وَالغُرَباءُ وَاليَتامَى وَالأرامِلُ الَّذِينَ فِي وَسَطِكُمْ. احتَفِلُوا فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ إلَهُكُمْ لِيُسكِنَ اسْمَهُ فِيهِ.

Да се веселиш пред Господа твоя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти, и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са всред вас, на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там.

12 و َتَذَكَّرُوا أنَّكُمْ كُنتُمْ عَبِيداً فِي مِصْرَ، فاحرِصُوا عَلَى عَمَلِ كُلِّ هَذِهِ الشَّرائِعِ. عِيدُ السَّقائِف

И като помниш, че ти си бил роб в Египет, да внимаваш да вършиш тия повеления.

13 « وَاحتَفِلُوا بَعِيدُ السَّقائِفِ بَعدَ أنْ تَكُونُوا قَدْ جَنَيتُمُ القَمحَ المَدْرُوسَ وَنَبيذَ المِعْصَرَةِ.

Да празнуваш за седем дена празника на скинопигията, {Или, шатрите.} след като прибереш житото си и виното си;

14 و َافرَحُوا فِي عِيدِكُمْ أنتُمْ وَأبناؤُكُمْ وَبَناتُكُمْ وَعَبِيدُكُمْ وَإماؤُكُمْ، وَالَّلاوِيُّونَ وَالغُرَباءُ وَاليَتامَى وَالأرامِلُ السّاكِنوُنَ فِي مُدُنِكُمْ.

и да се веселиш на празника си, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти, левитинът и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти.

15 س َبعَةَ أيّامٍ تُعَيِّدٌونَ لإلَهِكُمْ فِي المَكانِ الَّذِي يَختارُهُ اللهُ. لِأنَّ إلَهَكُمْ سَيُبارِكُ كُلَّ مَحاصِيلِكُمْ وَأعمالِكُمْ، فَتَفرَحُونَ فَرَحاً عَظيماً.

Седем дена да празнуваш на Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ; защото Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти произведения и във всичките дела на ръцете ти; и ти всецяло да се веселиш.

16 ي َنبَغِي أنْ يَحضُرَ جَمِيعُ الذُّكُورِ أمامَ إلَهِكُمْ ثَلاثَ مَرّاتٍ فِي السَّنَةِ فِي المَكانِ الَّذِي يَختارُهُ. وَذَلِكَ فِي عِيدِ الخُبْزِ غَيرِ المُخْتَمِرِ، وَعِيدِ الأسابِيعِ، وَعِيدُ السَّقائِفِ. وَلا يَجُوزُ لِأحَدٍ أنْ يَظهَرَ فِي حَضرَةِ اللهِ مِنْ دُونِ تَقدِمَةٍ يُقَدِّمُها.

Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните, в празника на седмиците и в празника на скинопигията; но да се не явяват пред Господа с празни ръце.

17 ف َليُقَدِّمْ كُلُّ رَجُلٍ بِحَسَبَ قُدرَتِهِ، وَبِحَسَبِ البَرَكَةِ الَّتِي أعطاها إلَهُكُمْ لَهُ. تَعيِينُ القُضاة

Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал.

18 « وَعَيِّنُوا لِأنفُسِكُمْ قُضاةً وَمَسؤُولِينَ لِكُلِّ قَبائِلِكُمْ فِي كُلِّ المُدُنِ الَّتِي أعطاها إلَهُكُمْ لَكُمْ. فَيَنبَغِي أنْ يَحكُمُوا بِعَدلٍ دُونَ تَميِيزٍ بَينَ النّاسِ.

Да си поставяш между племената си съдии и надзиратели във всичките си градове, които ти дава Господ твоят Бог; и те да съдят людете справедливо.

19 ل ا تُشَوِّهُوا الحُكمَ العادِلَ، وَلا تُحابُوا وَلا تُمَيِّزُوا بَينَ النّاسِ. «لا تَقبَلُوا رِشوَةً. فَهِيَ تُعمِي عُيُونَ الحُكَماءِ، وَتَجعَلُ أقوالَ الصّالِحِينَ مُلتَوِيَةً.

Да не изкривяваш съд, да не гледаш на лице, нито да приемаш дар; защото дарът заслепява очите на мъдрите и превръща думите на справедливите.

20 ا لعَدلَ! وَالعَدلَ وَحدَهُ فَقَطْ أُطلُبُوا دائِماً، لِتَحيَوْا وَتَمتَلِكُوا الأرْضَ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ. الأصنام

По правдата, по правдата да се водиш, за да живееш и да наследиш земята, която Господ твоят Бог ти дава.

21 « لا تُقِيمُوا أعمِدَةً لِعَشْتَرُوتَ مِنَ الشَّجَرِ أوِ الخَشَبِ إلَى جانِبِ المَذبَحِ الَّذِي تَبنُونَهُ لإلَهِكُمْ!

Да си не садиш дъбрава {Еврейски: Ашера, <т.е>., идол на Астарта заедно с дърветата под чиято сянка стоеше.} от какви да било дървета при олтара на Господа твоя Бог, който ще си издигнеш;

22 و َلا تُقِيمُوا أنْصاباً حَجَرِيَّةً لإلَهٍ زائِفٍ، لِأنَّ هَذا مَكرُوهٌ لَدَى إلَهِكُمْ.

нито да си поставяш стълб, <нещо>, което Господ твоят Бог мрази.