1 ي ا اللهُ ، اذكُرْ داوُدَ وَكُلَّ ما عاناهُ!

(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

2 ق َطَعَ هَذا الوَعدَ بِقَسَمٍ للهِ القَدِيرِ، إلَهِ إسرائِيلَ:

Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

3 « بَيتِي لَنْ أدخُلَهُ، وَعَلَى سَرِيرِي لَنْ أضطَجِعَ.

Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

4 ع َينايَ لَنْ تَعرِفا نَوماً، وَلا أجفانِي نُعاساً.

Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

5 إ لَى أنْ أجِدَ للهِ مَكاناً، مَسكِناً لِلعَلِيِّ، إلَهِ يَعقُوبَ!»

Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

6 س َمِعنا عَنِ المَسكِنِ فِي أفراتَةَ. وَجَدْنا صُندُوقَ العَهدِ فِي قَرياتِ ياعِيرَ.

Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

7 ي َقُولُ النّاسُ: «لِنَذهَبْ إلَى مَسكِنِهِ المُقَدَّسِ! لِنَنْحَنِ عِندَ مَوطِئِ قَدَمَيهِ!»

Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

8 ق ُمْ يا اللهُ ، أنتَ وَتابُوتُ عَهدِ قُوَّتِكَ وَاسْتَقِرَّ فِي مَكانِ راحَتِكَ الجَدِيدِ!

Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

9 ل ِيَلبَسْ كَهَنَتُكَ الصَّلاحَ كَثِيابٍ، وَلْيَتبَعْهُمْ أتقِياؤُكَ بِالرَّقصِ وَالفَرَحِ!

Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

10 م ِنْ أجلِ داوُدَ، عَبدِكَ، لا تَرفُضْ طَلَبَ المَلِكِ الَّذِي مَسَحتَهُ.

Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11 أ قسَمَ اللهُ لِداوُدَ، وَهُوَ لا يَكذِبُ وَلَنْ يَرْجِعَ عَنْ وَعْدِهِ: «سَأضَعُ نَسلَكَ عَلَى عَرشِكَ،

Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

12 إ نْ ظَلَّ بَنُوكَ يَحفَظُونَ عَهدِي وَوَصايايَ الَّتِي أُعَلِّمُها. وَنَسلُهُمْ أيضاً، سَيَجلِسُونَ عَلَى العَرشِ إلَى الأبَدِ.»

Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

13 ه َذا لأنَّ اللهَ اختارَ صِهْيَوْنَ. فَهُناكَ يُرِيدُ مَسكَنَهُ.

Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

14 ه َذا مَكانُ راحَتِي، مَسكَنِي إلَى الأبَدِ، لانَّنِي اختَرتُهُ.

Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

15 ب ِالوَفرَةِ سَأُبارِكُها، وَسَيَكُونُ حَتَّى لِلفُقَراءِ طَعامٌ كَثِيرٌ.

Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

16 س َأكسُو كَهَنَتَها بِثِيابِ الخَلاصِ، وَبِالفَرَحِ سَيَرقُصُ أتقِياؤُها!

Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

17 ه ُناكَ سَأُعَظِّمُ قُوَّةَ داوُدَ. وَهُناكَ سَأُمَجِّدُ المَلِكِ الَّذِي مَسَحتَهُ.

Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

18 س َأُذِلُّ أعداءَهُ، أمّا تاجُ داوُدَ، فَسَأجعَلُهُ يَسطَعُ!

Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.