1 و َعادَ داوُدُ فَجَمَعَ أفْضَلَ الجُنودِ فِي إسْرائِيلَ. فَكانَ عَدَدُهُمْ ثَلاثينَ ألفاً.

След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.

2 ث ُمَّ ذَهَبَ مَعَ رِجالِهِ كُلِّهِم إلَى بَعلَةَ فِي يَهُوَّذا، لِيُحْضِرُوا مِنْ هُناكَ صُنْدُوقَ اللهِ المُقَدَّسَ، المَدْعُو باسْمِ يهوه القَدِيرِ الجالِسِ فَوْقَ مَلائِكَةِ الكَرُوبِيمَ.

И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

3 ف َأخْرَجَ رِجالُ داوُدَ الصُّنْدُوقَ المُقَدَّسَ مِنْ بَيتِ أبِيْنادابَ عِنْدَ التَّلّةِ، وَوَضَعُوهُ عَلَى مَرْكَبَةٍ جَديدَةٍ يقودُها عُزّةُ وَأخِيُو ابنا أبِيْنادابَ.

И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

4 ف َكانَ صُندُوقُ اللهِ المقدَّسُ عَلَى العَرَبَةِ، وَأخيُو يَسِيْرُ أمامَ الصُّنْدُوقِ،

като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст. 4 се изоставя.}.

5 و َداوُدُ وَبَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهُمْ يَرْقُصُونَ فِي حَضرَةِ اللهِ ، وَيَعْزِفُونَ عَلَى الصُّنوجِ، وَعَلَى القَياثِيرَ وَالرَّبابِ وَالدُّفُوفِ وَالطُّبُولِ المَصْنوعَةِ مِنْ خَشَبِ السَّرْوِ.

А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

6 و َعِنْدَما وَصَلَ رِجالُ داوُدَ إلَى البَيدَرِ فِي ناخُونَ، تَعَثَّرَتِ الأبْقارُ، فَمَدَّ عُزّا يَدَهُ لِيُثَبِّتَ الصُّنْدُوقَ لِئَلّا يَقَعَ.

А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

7 ف َاشتَعَلَ غَضِبُ اللهُ عَلَى عُزّا وَقَتَلَهُ هُناكَ لأنَّهُ مَدَّ يَدَهُ إلَى الصُّنْدُوقِ المُقَدَّسِ! فَماتَ هُناكَ إلَى جانِبِ الصُّنْدُوقِ.

И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

8 ف َاستاءَ داوُدُ لأنَّ غَضَبَ اللهِ قَدِ انفَجَرَ ضِدَّ عُزّا، فَدَعا ذَلِكَ المَكانَ «فارَصَ عُزّا.» وَهُوَ اسمُ ذَلِكَ المَكانِ حَتَّى اليَومِ.

И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.

9 و َخافَ داود مِنَ اللهِ في ذَلِكَ اليَوْمِ وَقالَ: «كيفَ أُحْضِرُ صُنْدوقَ اللهِ المُقَدَّسَ إلَى هُنا؟»

И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 و َهَكَذا لَمْ يُدْخِلْ داوُدُ صُندُوقَ اللهِ إلَى مَدِينَةِ داوُدَ، بَلْ وَضَعَهُ في منزِلِ عُوبِيدَ أَدُومَ الجَتّي.

Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11 ف َبَقِيَ صُندُوقُ اللهِ هُناكَ ثَلاثَةَ أشْهُرٍ. وَبارَكَ اللهُ عُوبِيدَ أدُومَ وَعائِلَتَهُ كُلَّها.

И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12 ث ُمَّ قالَ النّاسُ لِداوُدَ: «لَقَد بارَكَ اللهُ عائِلَةَ عُوبِيدَ أدومَ وَكُلَّ ما يَملِكُهُ بِسَبَبِ صُنْدوقِ اللهِ المُقّدَّسِ.» فَذَهَبَ داوُدُ وَعادَ بهِ. فَكانَ مُبْتَهِجاً وَشَدِيدَ الفَرَحِ.

Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13 و َكانَ كُلَّما خَطا الرِّجالُ الّذِينَ كانُوا يَحْمِلُون صُنْدُوقَ اللهِ المقدَّسَ سِتَّ خُطُواتٍ، يَتَوقَّفُونَ، وَيُقدِّمُ داوُدُ ثَوْراً وَعِجلاً مُسَمَّناً ذَبيحَةً.

И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.

14 و َكانَ داوُدُ يَرقُصُ فِي حَضرَةِ اللهِ وَهْوَ يَرْتَدِي رِداءً كِتّانِيّاً.

И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15 ك انَ داوُدُ وَبَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهم فَرِحِينَ جِدّاً. فَراحُوا يَصْرُخُونَ وَيَنْفُخُونَ فِي البُوقِ وَهُمْ يَحْمِلونَ صُنْدُوقَ اللهِ إلَى داخِلِ المَدينَةِ.

Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16 و َمَعَ دُخُولِ صُنْدُوقِ اللهِ إلَى مَدِينَةِ داوُدَ، أطَلَّتْ مِيكالُ بِنتُ شاوُلَ مِنَ النّافِذَةِ، فَرَأتْ داوُدَ يَقْفِزُ وَيَرْقُصُ فِي حَضرَةِ اللهِ ، فَاحْتَقَرَتْهُ فِي قَلْبِها.

А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17 و َأدخَلُوا صُنْدُوقَ اللهِ ، وَوَضَعُوهُ فِي مَكانِهِ داخِلَ الخَيمَةِ الَّتِي نَصَبَها داوُدُ لَهُ. وَذَبَحَ دَاوُدُ ذَبائِحَ صاعِدَةً وَذَبائِحَ سَلامٍ فِي حَضرَةِ اللهِ.

И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18 و َلَمّا أكمَلَ داوُدُ تَقْدِيمَ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَذَبائِحِ السَّلامِ، بارَكَ الشَّعبَ بِاسْمِ يهوه القَدِيرِ.

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19 ك َذَلِكَ أعْطَى كُلَّ رَجُلٍ وكُلَّ امْرأةٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ رَغِيفَ خُبْزٍ وَكَعْكَ تَمْرٍ وَكَعْكَ زَبِيبٍ. ثُمَّ عادَ الشَّعبُ كُلُّهُ إلَى ديارِهِ. ميكال تُوَبِّخُ داوُد

И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20 ع ادَ داوُدُ ليُبارِكَ بَيتَهُ، وَخَرَجَتْ مِيكالُ بِنتُ شاوُلَ لِلِقائِهِ، وَقالَتْ: «مَلِكُ إسْرائِيلَ لَمْ يُشَرِّفْ نَفْسَهُ اليوْمَ! لَقَدْ خَلَعْتَ ملابِسَكَ أمامَ خادِماتِكَ. كُنْتَ كَالْغَبِيِّ الذي يَخلَعُ مَلابِسَهُ بِلا خَجَلٍ!»

А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21 ف َقالَ داوُدُ لِمِيكالَ: «قَدِ اخْتارَني اللهُ أنا وَلَمْ يَخْتَرْ وَالِدَكِ أوْ أيَّ شَخْصٍ في عائِلَتِهِ. اخْتارَني لأكُونَ قائِدَ شَعبِهِ، بَنِي إسْرائِيلَ. لِذا سَأُتابعُ الرَّقْصَ وَالاحْتِفالَ فِي حَضرَةِ اللهِ.

А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22 و قَدْ أفْعَلُ أشياءَ أكْثَرَ حَرَجاً! رُبمّا لَنْ تَحْتَرِمينني، لَكِنَّني سأتَعَظَّمُ أمامَ عُيُونِ الفَتَياتِ اللّواتِي تَتَكَلَّمينَ عَنْهنَّ!»

И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

23 و َلَمْ يَكُنْ لِمِيكالَ أولادٌ إلى يَومِ مَماتِها.

Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.