1 و َلَمّا تَوَقَّفَ الهِياجُ، أرسَلَ بُولُسُ فِي طَلَبِ المُؤمِنِيْنَ. وَبَعدَ أنْ شَجَّعَهُمْ، وَدَّعَهُمْ وَذَهَبَ إلَى مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ.

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 و َسافَرَ عَبرَ تِلكَ المُقاطَعَةِ، وَشَجَّعَ المُؤمِنِينَ هُناكَ بِكَلامٍ كَثِيرٍ، ثُمَّ وَصَلَ إلَى اليُونانِ.

И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

3 و َبَقِيَ هُناكَ ثَلاثَةَ شُهُورٍ. وَكانَ بُولُسُ يُجَهِّزُ نَفسَهُ لِلسَّفَرِ إلَى سُورِيّا بَحراً، لَكِنْ لأنَّ اليَهُودَ كانُوا يُخَطِّطُونَ لِشَيءٍ ضِدَّهُ، قَرَّرَ أنْ يَعُودَ عَبرَ مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ.

И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 و َرافَقَهُ سُوباتْرِسُ بْنُ بِرُّسَ مِنْ مَدِينَةِ بِيرِيَّةَ. كَما رافَقَهُ أرَسْتَرْخُسُ وَسَكُونْدُسُ مِنْ تَسالُونِيكِي، وَغايُوسُ مِنْ مَدِينَةِ دَربَةَ، وَتِيمُوثاوُسُ وَتِيخِيكُسُ وَتْرُوفِيمُوسُ مِنْ مُقاطَعَةِ أسِيّا.

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 س َبَقَنا هَؤُلاءِ وَانتَظَرُونا فِي مَدِينَةِ ترُواسَ.

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 ف َأبحَرْنا مِنْ فِيلِبِّي بَعدَ أيّامِ عِيدِ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ. وَبَعدَ خَمسَةِ أيّامٍ، انضَمَمْنا إلَيْهِمْ فِي مَدِينَةِ ترُواسَ، حَيثُ بَقِينا سَبعَةَ أيّامٍ. زِيارَةُ بُولُسَ الأخِيرَةُ لِتْرُواس

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7 و َفِي اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الأُسبُوعِ، كُنّا مُجتَمِعِينَ مَعاً لِكَسْرِ الخُبزِ، فَتَحَدَّثَ بُولُسُ مَعَهُمْ. وَلِأنَّهُ كانَ يَنوِي السَّفَرَ فِي اليَومِ التّالِي، ظَلَّ يَتَحَدَّثُ حَتَّى مُنتَصَفِ اللَّيلِ.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 و َكانَتْ هُناكَ مَصابِيحٌ كَثِيرَةٌ فِي الغُرفَةِ العُلوِيَّةِ حَيثُ كُنّا مُجتَمِعِينَ.

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9 و َكانَ شابٌّ اسْمُهُ أفتِيخُوسُ جالِساً فِي النّافِذَةِ. فَبَدَأ يَغُطُّ فِي نَومٍ عَمِيقٍ أثناءَ مُواصَلَةِ بُولُسَ حَدِيثِهِ. وَلِأنَّ النَّومَ قَدْ غَلَبَهُ تَماماً، فَقَدْ وَقَعَ مِنَ الطّابِقِ الثّالِثِ. وَلَمّا رَفَعُوهُ وَجَدُوهُ مَيِّتاً.

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 ف َنَزَلَ بُولُسُ وَانحَنَى عَلَيهِ، وَقالَ وَهُوَ يَحتَضِنُهُ: «لا تَخافُوا، فَما زالَتْ حَياتُهُ فِيهِ.»

Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 ث ُمَّ صَعِدَ بُولُسُ، وَكَسَرَ خُبزاً وَأكَلَ، وَتَحَدَّثَ إلَيْهِمْ فَترَةً طَوِيلَةً حَتَّى الفَجرِ ثُمَّ غادَرَ.

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 و َأخَذُوا الشّابَّ إلَى بَيتِهِ حَيّاً، فَتَعَزَّوا كَثِيراً. مِنْ تْرُواسَ إلَى مِيلِيتُس

А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13 أ مّا نَحنُ فَتابَعنا السَّفَرَ وَسَبَقنا بُولُسَ. فَأبحَرْنا إلَى مَدِينَةِ أسُّوسَ. كُنّا مُتَّجِهِينَ إلَى هُناكَ لِكَي نَأْخُذَهُ مَعَنا عَلَى ظَهرِ السَّفِينَةِ، فَقَدْ رَتَّبَ هُوَ ذَلِكَ لِأنَّهُ أرادَ أنْ يَذهَبَ بِنَفسِهِ إلَى أسُّوسَ ماشِياً.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 و َعِندَما قابَلَنا فِي أسُّوسَ، أركَبْناهُ السَّفِينَةَ وَذَهَبْنا إلَى مِيتِيلِينِي.

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 و َأبحَرْنا مِنْ هُناكَ فِي اليَومِ التّالِي، وَوَصَلْنا إلَى نُقطَةٍ مُقابِلَ خَيُوسَ. وَفِي اليَومِ التّالِي عَبَرنا إلَى سامُوسَ. وَفِي اليَومِ الَّذِي يَلِيهِ وَصَلْنا إلَى مِيلِيتُسَ.

И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

16 ف َقَدْ قَرَّرَ بُولُسُ ألّا يَتَوَقَّفَ فِي أفَسُسَ لِئَلّا يُضطَرَّ لِقَضاءِ وَقتٍ فِي أسِيّا. إذْ كانَ يُرِيدُ الوُصُولَ إلَى مَدِينَةِ القُدسِ قَبلَ عيدِ يَومِ الخَمسِينَ إنْ أمَكَنَ. بُولُسُ يَتَحَدَّثُ إلَى الشُّيُوخِ فِي أفَسُس

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 و َمِنْ مِيلِيتُسَ، أرسَلَ بُولُسُ إلَى شُيُوخِ الكَنِيسَةِ فِي أفَسُسَ طالِباً إلَيْهِمْ أنْ يُلاقُوهُ هُناكَ.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 ف َلَمّا وَصَلُوا قالَ لَهُمْ: «أنتُمْ تَعلَمُونَ كَيفَ عِشتُ مَعَكُمْ طَوالَ الوَقتِ، مِنْ أوَّلِ يَومٍ وَصَلتُ فِيهِ إلَى أسِيّا.

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 و َقَدْ خَدَمتُ الرَّبَّ بِكُلِّ تَواضُعٍ وَدُمُوعٍ. خَدَمتُهُ عَبرَ التَّجارِبِ الكَثِيرَةِ الَّتِي أصابَتنِي بِسَبَبِ مُؤامَراتِ اليَهُودِ.

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 و َأنتُمْ تَعلَمُونَ أنَّنِي لَمْ أتَرَدَّدْ فِي عَمَلِ أيِّ شَيءٍ لِمَنفَعَتِكُمْ. وَلَمْ أتَرَدَّدْ فِي إعلانِ هَذِهِ الأُمُورِ وَتَعلِيمِكُمْ إيّاها عَلَناً، وَمِنْ بَيْتٍ إلَى بَيتٍ.

как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 و َشَهِدتُ لِليَهُودِ وَاليُونانِيِّينَ عَلَى حَدٍّ سَواءِ داعِياً إيّاهُمْ إلَى التَّوبَةِ إلَى اللهِ، وَالإيمانِ بِرَبِّنا يَسُوعَ.

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 « وَها أنا الآنَ ذاهِبٌ إلَى القُدسِ مَدفُوعاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، دُونَ أنْ أدرِيَ ما سَيَحدُثُ لِي هُناكَ.

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 إ لّا أنَّ الرُّوحَ القُدُسَ يُحَذِّرُنِي فِي كُلِّ مَدِينَةٍ فَيَقولُ إنَّ الحَبسَ وَالصُّعُوباتِ فِي انتِظارِي.

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 ل َكِنْ لَيسَ ما سَيَحدُثُ لِي هُوَ المُهِّمُ، بَلِ المُهِمُّ أنْ أُكمِلَ السِّباقَ وَالمَهَمَّةَ الَّتِي أعطانِي إيّاها الرَّبُّ يَسُوعَ، وَهيَ أنْ أشهَدَ عَن بِشارَةِ نِعمَةِ اللهِ.»

Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 و َقالَ: «وَأنا الآنَ أعلَمُ أنَّكُمْ لَنْ تَرَوا وَجهِي ثانِيَةً، أنتُمُ الَّذِينَ تَجَوَّلْتُ أُبَشِّرُكُمْ بِمَلَكوتِ اللهِ.

И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

26 و َلِهَذا فَإنِّي أُعلِنُ لَكُمْ هَذا اليَومَ أنِّي غَيرُ مَسؤُولٍ عَنْ عَدَمِ خَلاصِ أيِّ واحِدٍ فِيكُمْ.

Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 ف َأنا لَمْ أتَرَدَّدْ فِي إخبارِكُمْ بِكُلِّ مَشِيئَةِ اللهِ.

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 ف َاحرُسُوا أنفُسَكُمْ وَكُلَّ الرَّعِيَّةِ الَّتي جَعَلَكُمِ الرُّوحُ القُدُسُ مُشْرِفِينَ عَلَيها، لِتَرعُوا كَنِيسَةَ اللهِ الَّتِي اشتَراها بِدَمِهِ.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 و َأنا أعرِفُ أنَّهُ بَعدَ رَحِيلِي سَتَتَسَلَّلُ بَينَكُمْ ذِئابٌ شَرِسَةٌ لا تَرحَمُ القَطِيعَ.

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 و َسَيَظهَرُ رِجالٌ حَتَّى مِنْ بَينِكُمْ أنتُمْ يَقُولُونَ أشياءَ مُشَوَّهَةً لِيُضِلُّوا المُؤمِنِينَ.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 ف َكُونُوا مُتَيَقِّظِينَ! وَتَذَكَّرُوا أنِّي لَمْ أتَوَقَّفْ مُدَّةَ ثَلاثِ سَنَواتٍ عَنْ تَحذِيرِكُمْ بِدُمُوعٍ لَيلَ نَهار.

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

32 أ مّا الآنَ فَإنِّي أترُكُكُمْ فِي رِعايَةِ الله وَكَلِمَةِ نِعمَتِهِ القادِرَةِ عَلَى أنْ تَبنِيكُمْ وَأنْ تُعطِيَكُمْ مِيراثاً بَينَ كُلِّ المُقَدَّسِينَ.

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

33 « أنا لَمْ أشتَهِ فِضَّةَ أحَدٍ مِنْكُمْ أوْ ذَهَبَهُ أوْ ثِيابَهُ.

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 و َأنتُمْ أنفُسُكُمْ تَعلَمُونَ أنَّنِي سَدَدْتُ حاجاتِي وَحاجاتِ الَّذِينَ مَعِي مِنْ تَعَبِ يَدِيَّ.

Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

35 و َقَدْ أرَيتُكُمْ فِي كُلِّ شَيءٍ عَمِلتُهُ مِثالاً عَلَى العَمَلِ الجادِّ الَّذِي يَنْبَغي أنْ نَخدِمَ بِهِ الضُّعَفاءَ. وَعَلَينا أنْ نَتَذَكَّرَ كَلامَ الرَّبِّ يَسُوعَ نَفسِهُ الَّذي قالَ: ‹فِي العَطاءِ بَرَكَةٌ أكثَرُ مِمّا فِي الأخذِ.›»

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

36 و َبَعدَ أنْ قالَ بُولُسُ هَذا، رَكَعَ مَعَهُمْ جَمِيعاً وَصَلَّى.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 و َبَكَى الجَمِيعُ كَثِيراً، وَعانَقُوهُ وَقَبَّلُوهُ.

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38 و َكانَ أكثَرَ ما أحزَنَهُمْ قَولُهُ إنَّهُمْ لَنْ يَرَوا وَجهَهُ ثانِيَةً. ثُمَّ رافَقُوهُ إلَى السَّفِينَةِ.

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.