1 ك انَ يَسُوعُ واقِفاً عِندَ بُحَيْرَةِ جَنِيْسارَتَ، وَالنّاسُ يَتَجَمهَرُونَ حَولَهُ وَيَستَمِعُونَ إلَى كَلِمَةِ اللهِ.

А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2 ف َرَأى قارِبَيْنِ عِندَ البَحرِ. وَكانَ الصَّيّادُونَ قَدْ خَرَجُوا مِنهُما وَراحُوا يَغسِلُونَ شِباكَهُمْ.

И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3 ف َدَخَلَ يَسُوعُ أحَدَ القارِبَيْنِ، وهُوَ لِرَجُلٍ اسْمُهُ سِمعانُ. فَطَلَبَ إليهِ أنْ يُبعِدَ القارِبَ قَلِيلاً عَنِ البَرِّ، ثُمَّ جَلَسَ وَعَلَّمَ الجُمهُورَ مِنَ القارِبِ.

И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4 و َلَمّا أنهَى كَلامَهُ، قالَ لِسِمْعانَ: «أبحِرْ إلَى المِياهِ العَمِيْقَةِ، وَارْمِ شِباكَكَ لِلصَّيْدِ.»

И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5 ف َأجابَ سِمْعانُ: «يا مُعَلِّمُ، لَقَدْ أنهَكَنا العَمَلُ طَوالَ اللَّيلِ وَلَمْ نُمسِكْ شَيْئاً، لَكِنِّي سَأرمِي الشِّباكَ لِأنَّكَ تَقولُ ذَلِكَ.»

А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6 و َلَمّا فَعَلَ، أمسَكُوا بِعَدَدٍ كَبِيْرٍ مِنَ الأسماكِ حَتَّى إنَّ شِباكَهُمْ بَدَأتْ تَتَمَزَّقُ.

И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7 ف َأشارُوا إلَى شُرَكائِهِمْ فِي القارِبِ الآخَرِ لِكَيْ يَأْتُوا وَيُساعِدُوهُمْ. فَجاءُوا وَمَلأُوا القارِبَيْنِ حَتَّى أوشَكا عَلَى الغَرَقِ.

И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8 ف َلَمّا رَأى سِمعانُ بُطرُسُ هَذا، ارتَمَى عِندَ رُكبَتَي يَسُوعَ وَقالَ: «ابْتَعِدْ عَنِّي يا رّبُّ، فَأنا رَجُلٌ خاطِئٌ!»

А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9 ف َقَدْ ذُهِلَ وَكُلُّ الَّذِيْنَ مَعَهُ مِنْ كَثْرةِ السَّمَكِ الَّذِي حَصَلُوا عَلَيْهِ.

Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10 و َذُهِلَ أيضاً يَعقُوبُ وَيُوحَنّا ابنا زَبَدِي شَرِيْكا سِمْعانَ. ثُمَّ قالَ يَسُوعُ لِسِمعانَ: «لا تَخَفْ. أنتَ مِنَ الآنِ فَصاعِداً صَيّادٌ لِلنّاسِ!»

също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11 ف َجاءُوا بِالقارِبَيْنِ إلَى البَرِّ، وَتَرَكُوا كُلَّ شَيءٍ وَتَبِعُوهُ. يَسُوعُ يَشفِي أبرص

И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

12 و َبَيْنَما كانَ يَسُوعُ فِي إحدَى المُدُنِ، كانَ هُناكَ رَجُلٌ يُغَطِّي جِسمَهُ البَرَصُ. فَعِندَما رَأى يَسُوعَ، ارتَمَى عَلَى وَجهِهِ وَتَوَسَّلَ إلَيْهِ قائلاً: «يا سَيِّدُ، أنتَ قادِرٌ أنْ تَجعَلَنِي طاهِراً، إنْ أرَدْتَ.»

И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

13 ف َمَدَّ يَسُوعُ يَدَهُ وَلَمَسَهُ وَقالَ: «نَعَمْ أُرِيْدُ، فَاطْهُرْ.» فَفِي الحالِ زالَ البَرَصُ عَنْهُ.

А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

14 ث ُمَّ أمَرَهُ يَسُوعُ ألّا يُخبِرَ أحَداً، بَلْ قالَ لَهُ:اذْهَبْ وَأرِ نَفسَكَ لِلكاهِنِ، وَقَدِّمْ تَقدِمَةً عَنْ تَطَهُّرِكَ كَما أمَرَ مُوسَى، فَيَعلَمَ النّاسُ أنَّكَ شُفِيْتَ.»

И Той му заръча, никому да не каже <това:> Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

15 ل َكِنَّ أخبارَ يَسُوعَ كانَتْ تَزدادُ انتِشاراً. وَكانَتْ جَماهِيْرُ كَثِيْرَةٌ مِنَ النّاسِ تَأْتِي مَعاً لِتَسْمَعَهُ وَتُشْفَى مِنْ أمراضِها.

Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

16 أ مّا هُوَ فَكَثِيْراً ما كانَ يَذْهَبُ بَعِيداً عَنِ النّاسِ حَيْثُ يَخلُوَ إلَى نَفسِهِ وَيُصَلِّي. يَسُوعُ يَشفِي مَشلُولاً

А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

17 و َكانَ يَسُوعُ يُعَلِّمُ ذاتَ يَومٍ، وَبَينَ الجالِسينَ فِرِّيْسِيُّونَ وَمُعَلِّمُونَ لِلشَّرِيْعَةِ جاءُوا مِنْ كُلِّ بَلدَةٍ فِي الجَلِيلِ وَاليَهُودِيَّةِ وَمِنَ مَدينَةِ القُدْسِ. وَكانَتْ قُوَّةُ الرَّبِّ للِشِّفاءِ بَيْنَ يَدَيِّ يَسُوعَ.

И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

18 ف َجاءَ بَعضُ الرِّجالِ يَحمِلُونَ رَجُلاً مَشلُولاً عَلَى فِراشٍ، وَحاوَلُوا أنْ يُدخِلُوهُ وَيَضَعُوهُ أمامَ يَسُوعَ.

И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

19 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا طَرِيْقَةً لإدخالِهِ بِسَبَبِ الازدِحامِ، فَصَعِدُوا إلَى سَطحِ البَيتِ، وَأنزَلُوهُ عَلَى فِراشِهِ مِنْ فُتْحَةٍ فِي السَّقفِ إلَى وَسَطِ النّاسِ وَأمامَ يَسُوعَ.

Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

20 ف َلَمّا رَأى يَسُوعُ إيمانَهُمْ قالَ: «يا رَجُلُ، خَطاياكَ مَغفُورَةٌ!»

И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

21 ف َبَدَأ مُعَلِّمُو الشَّرِيْعَةِ وَالفِرِّيْسِيُّونَ يُفَكِّرُونَ وَيَقُولُونَ: «مَنْ هُوَ هَذا الَّذِي يُهِيْنُ اللهَ بِكَلامِهِ؟ فَمَنْ غَيْرُ اللهِ وَحدِهِ يَستَطِيْعُ أنْ يَغفِرَ الخَطايا؟»

Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22 ف َعَرَفَ يَسُوعُ أفكارَهُمْ، وَأجابَهُمْ فَقالَ: «لِماذا تُفَكِّرُونَ هَكَذا فِي قُلُوبِكُمْ؟

Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

23 أ يُّ الأمرَيْنِ أسهَلُ: أنْ يُقالَ: ‹خَطاياكَ مَغفُورَةٌ› أمْ أنْ يُقالَ: ‹انهَضْ وَامشِ؟›

Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

24 ل َكِنِّي سَأُرِيكُمْ أنَّ ابنَ الإنسانِ يَملِكُ سُلطاناً عَلَى الأرْضِ لِمَغفِرَةِ الخَطايا.» وَقالَ لِلرَّجُلِ المَشلُولِ: «أنا أقُولُ لَكَ، انهَضْ وَاحْمِلْ فِراشَكَ وَاذْهَبْ إلَى بَيتِكَ!»

Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

25 ف َوَقَفَ الرَّجُلُ فَوراً، وَحَمَلَ فِراشَهُ، وَذَهَبَ إلَى بَيتِهِ وَهُوَ يُمَجِّدُ اللهَ.

И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

26 ف َذُهِلَ الجَمِيعُ، وَأخَذوا يُمَجِّدُونَ اللهَ. وَامتَلأُوا رَهبَةً وَقالوا: «لَقَدْ رَأيْنا اليَومَ أُمُوراً مُذهِلَةً!» لاوِي (مَتَّى) يَتبَعُ يَسُوع

И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

27 و َبَعدَ هَذا خَرَجَ يَسُوعُ وَرَأى جامِعَ ضَرائِبَ اسْمُهُ لاوِي جالِساً عِندَ مَكانِ جَمعِ الضَّرائِبِ. فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «اتبَعنِي!»

След това <Исус> като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

28 ف َقامَ وَتَرَكَ كُلَّ شَيءٍ وَتَبِعَهُ.

Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

29 و َأقامَ لاوِي مَأْدُبَةً فِي بَيتِهِ لِيَسُوعَ. وَكانَ جَمعٌ كَبِيْرٌ مِنْ جامِعِي الضَّرائِبِ وَغَيرِهِمْ يَأْكُلُونَ مَعَهُمْ.

А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

30 ف َتَذَمَّرَ الفِرِّيْسِيُّونَ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَقالوا لِتَلامِيذِهِ: «لِماذا تَأْكُلُونَ وَتَشرَبُونَ مَعَ جامِعي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ؟»

А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

31 ف َأجابَهُمْ يَسُوعُ: «لا يَحتاجُ الأصِحّاءُ إلَى طَبِيبٍ، بَلِ المَرضَى.

Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

32 أ نا لَمْ آتِ لِكَي أدعُوَ الصّالِحِينَ، لَكِنِّي جِئتُ لِأدعُوَ الخُطاةَ إلَى التَّوبَةِ.» سُؤالٌ حَولَ الصَّوم

Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

33 و َقالُوا لَهُ: «إنَّ تَلامِيذَ يُوحَنّا يَصُومُونَ كَثِيراً وَيُصَلُّونَ، وَكَذَلِكَ يَفعَلُ تَلامِيذُ الفِرِّيْسِيِّينَ، أمّا تَلامِيذُكَ فَيَأكُلُونَ وَيَشرَبُونَ دائِماً!»

И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

34 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أيُمكِنُكُمْ أنْ تُجبِرُوا ضُيُوفَ العَرِيسِ عَلَى الصَّومِ وَالعَرِيسُ مَعَهُمْ؟

Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

35 ل َكِنْ سَيَأتِي يَومٌ يُؤخَذُ فِيهِ العِرِيسُ مِنهُمْ، فَحينَئِذٍ سَيَصُومُونَ.»

Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

36 و َرَوَى لَهُمْ أيضاً مَثَلاً فَقالَ: «ما مِنْ أحَدٍ يَنتَزِعُ رُقعَةً مِنْ ثَوبٍ جَدِيدٍ لِيَرقَعَ بِها ثَوباً قَدِيماً، لِأنَّهُ سَيُتلِفُ الثَّوبَ الجَدِيدَ، وَلَنْ تُلائِمَ الرُّقعَةُ الثَّوبَ القَدِيمَ.

Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37 و َما مِنْ أحَدٍ يَضَعُ نَبيذاً جَدِيداً فِي أوعِيَةٍ جِلدِيَّةٍ قَدِيمَةٍ، لِأنَّ النَّبيذَ الجَدِيدَ سَيُمَزِّقُ الأوعِيَةَ الجِلدِيَّةَ، فَيُراقَ النَّبيذُ وَتَتلَفَ الأوعِيَةُ.

И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38 ل َكِنْ يَنبَغِي أنْ يُوضَعَ النَّبيذُ الجَدِيدُ فِي أوعِيَةٍ جِلدِيَّةٍ جَدِيدَةٍ.

Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39 و َما مِنْ أحَدٍ يَشرَبُ النَّبيذَ القَدِيمَ ثُمَّ يَرغَبُ فِي الجَدِيْدِ. لِأنَّهُ يَقُولُ: «القَدِيمُ أفضَلُ.»

И никой, след като е пил старо< вино>, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.