1 و َاعتَلَى آحازُ بْنُ يُوثامَ عَرْشَ يَهُوذا فِي السَّنَةِ السّابِعَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ فَقَحَ بْنِ رَمَلْيا لإسْرائِيلَ.

В седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.

2 و َكانَ آحازُ فِي العِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ. وَحَكَمَ سِتَّ عَشْرَةَ سَنَةً فِي القُدْسِ. وَلَمْ يَكُنْ آحازُ مِثلَ جَدِّهِ داوُدَ، إذْ لَمْ يَعمَلْ ما يُرضِي إلهَهُ.

Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,

3 ب َلْ سارَ عَلَى نَهْجِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ. حَتَّى إنَّهُ ضَحَّى بابْنِهِ بِإحراقِهِ فِي النّارِ. وَتَبَنَّى كُلَّ الخَطايا البَشِعَةِ لِلأُمَمِ الَّتِي سَبَقَ أنْ طَرَدَها اللهُ لَدَى دُخُولِهِمْ تِلْكَ الأرْضَ.

но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

4 و َقَدَّمَ آحازُ ذَبائِحَ وَأحرَقَ بَخُوراً فِي المُرتَفَعاتِ وَعَلَى التِّلالِ وَتَحتَ كُلِّ شَجَرَةٍ خَضْراءَ.

Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.

5 و َجاءَ رَصِينُ، مَلِكُ أرامَ، وَفَقَحُ بْنُ رَمَلْيا، مَلِكُ إسْرائِيلَ، لِلهُجُومِ عَلَى القُدْسِ. وَحاصَرا آحازَ، لَكِنَّهُما لَمْ يَقدِرا أنْ يَهزِماهُ.

Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият.

6 ف ِي ذَلِكَ اليَومِ، اسْتَرْجَعَ رَصِينُ، مَلِكُ أرامَ، أيلَةَ لأرام. وَطَرَدَ كُلَّ اليَهُودِ مِنْها. وَاسْتَقَرَّ الأرامِيُّونَ مَكانَهُمْ فِي أيلَةَ. وَمازالُوا يَسْكُنُونَ هُناكَ حَتَّى يَوْمِنا هَذا.

В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат та живееха там, <гдето са> и до днес.

7 و َأرْسَلَ آحازُ رُسُلاً إلَى تَغلَثَ فَلاسِرَ، مَلِكِ أشُّورَ، جاءَ فِيها: «أنا خادِمُكَ، وَبِمَثابَةِ ابْنٍ لَكَ. فَتَعالَ وَأنقِذْنِي مِنْ مَلِكِ أرامَ وَمَلِكِ إسْرائِيلَ اللَّذَينِ يُحارِبانَنِي.»

Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се подигнаха против мене.

8 و َأخَذَ آحازُ الفِضَّةَ وَالذَّهَبَ الَّذِيِ فِي بَيتِ اللهِ وَالكُنُوزَ فِي بَيتِ المَلِكِ، وَأرسَلَها هَدِيَّةً لِمَلِكِ أشُّورَ.

И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.

9 ف َاسْتَجابَ مَلِكُ أشُّورَ لِآحازَ، وَذَهَبَ لِمُقاتَلَةِ دِمَشْقَ. وَاسْتَولَى عَلَى المَدِينَةِ وَسَبَى أهلَها إلَى قِيرَ. وَقَتَلَ أيضاً رَصِينَ.

И асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск та го превзе, и отведе <жителите> му в Кир, а Расина уби.

10 و َذَهَبَ آحازُ إلَى دِمَشْقَ لِلَّقاءِ بِتَغلَثَ فَلاسِرَ، مَلِكِ أشُّورَ. وَهُناكَ رَأى المَذْبَحَ. فَأرْسَلَ المَلِكُ آحازُ نَمُوذَجاً وَرَسْماً لِهَذا المَذْبَحِ إلَى الكاهِنِ أُورِيّا.

А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.

11 ف َبَنَى الكاهِنُ أُورِيّا مَذْبَحاً عَلَى غِرارِ النَّمُوذَجِ الَّذِي أرْسَلَهُ إلَيهِ مِنْ دِمَشْقَ. وَأتَمَّ بِناءَهُ قَبلَ عَوْدَةِ المَلِكِ آحازَ مِنْ دِمَشْقَ.

И свещеник Урия направи жертвеник точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.

12 و َعِنْدَ عَوْدَةِ المَلِكِ مِنْ دِمَشْقَ، رَأى المَذْبَحَ. وَقَدَّمَ ذَبائِحَ عَلَيهِ.

И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника та направи принос върху него.

13 و َقَدَّمَ عَلَيهِ أيضاً ذَبائِحَ وَتَقدِماتِ حُبُوبٍ وَسَكِيبٍ، وَرَشَّ دَمَ تَقدِماتِ الشَّرِكَةِ عَلَيهِ.

И върху <тоя> жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.

14 أ مّا المَذْبَحُ البُرونْزيُّ الَّذِي كانَ فِي حَضرَةِ اللهِ ، فَقَدْ أخَذَهُ مِنْ أمامِ الهَيكَلِ، فَوَضَعَهُ عَلَى الجانِبِ الشَّماليِّ مِنْ مَذْبَحِهِ ما بَينَ مَذْبَحِهِ وَبَيتِ اللهِ. فَوَضَعَهُ عَلَى الجانِبِ الشِّمالِيِّ مِنْ مَذبَحِهِ.

А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от <мястото му> между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.

15 و َأمَرَ آحازُ الكاهِنَ أوْرِيّا فَقالَ لَهُ: «اسْتَخدِمِ المَذبَحَ الكَبِيرَ فِي تَقدِيمِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ الصَّباحِيَّةِ، وَتَقدِماتِ الحُبُوبِ المَسائِيَّةِ، وَتَقدِماتِ السَّكِيبِ الَّتِي يُقَدِّمُها كُلُّ أهلِ هَذا البَلَدِ. وَرُشَّ دَمِ كُلِّ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَالذَّبائِحِ الأُخرَى عَلَى المَذبَحِ الكَبِيرِ. أمّا المَذبَحُ البُرونْزِيُّ، فَسَأسْتَخدِمُهُ حِينَ أُرِيدُ أنْ أسْألَ اللهَ عَنْ أمرٍ ما.»

И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето <принасяно> от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене за да се допитвам <до Господа>.

16 ف َفَعَلَ الكاهِنُ أُورِيّا كُلَّ ما أمَرهُ بِهِ المَلِكُ آحازُ.

И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.

17 ث ُمَّ نَزَعَ المَلِكُ آحازُ عَوارِضَ القَواعِدِ، وَرَفَعَ عَنها أحْواضَ المِياهِ، وَنَزَعَ الخَزّانَ الكَبِيرَ عَنِ الثِّيرانِ البُرونْزِيَّةِ الَّتِي تَحتَهُ، وَوَضَعَهُ عَلَى رَصِيفٍ حَجَرِيٍّ.

А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.

18 و َكانَ العُمّالُ قَدْ بَنَوْا قاعَةً داخِلَ مِنْطَقَةِ الهَيكَلِ مِنْ أجلِ اجتِماعاتِ السَّبْتِ. فَهَدَمَها آحازُ أيضاً. نَزَعَ هَذِهِ كُلَّها مِنْ بَيتِ اللهِ مِنْ أجلِ مَلِكِ أشُّورَ.

И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.

19 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ آحازَ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

20 و َماتَ آحازُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ فِي مَدِينَةِ داوُدَ. وَخَلَفَهُ فِي الحُكْمِ ابْنُهُ حَزَقِيّا.

И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.