1 و َبَعْدَ أبِيمالِكَ جاءَ تُولَعُ بْنُ فُواةَ بْنِ دُودُو لِيُنقِذَ بَنِي إسْرائِيلَ. وَكانَ يَنتَمِي إلَى قَبِيلَةِ يسّاكَرَ. وَقَدْ سَكَنَ فِي شامِيرَ، فِي مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ.

А след Авимелеха издигна се да избави Израиля един Исахаров мъж Тола, син на Фуя, син на Додо; и той живееше в Самир у Ефремовата хълмиста земя.

2 و َقَضَى لإسْرائِيلَ ثَلاثاً وَعِشرِينَ سَنَةً، ثُمَّ ماتَ وَدُفِنَ فِي شامِيرَ. القاضِي يائِير

И като съди Израиля двадесет и три години, умря, и бе погребан в Самир.

3 و َجاءَ بَعدَهُ يائِيرُ الجِلْعادِيُّ. وَقَضَى لإسْرائِيلَ اثْنَتَينِ وَعِشرِينَ سَنَةً.

А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години.

4 و َكانَ لَهُ ثَلاثُونَ ابْناً، رَكِبُوا عَلَى ثَلاثِينَ حِماراً. وَكانَتْ لَهُمْ ثَلاثُونَ بَلْدَةً فِي أرْضِ جِلْعادَ. وَاسْمُها قُرَى جِلْعادَ حَتَّى يَومِنا هَذا.

Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.

5 و َماتَ يائِيرُ وَدُفِنَ فِي قامُونَ. العَمُّونِيُّونَ يُحارِبُونَ بَنِي إسْرائِيل

И Яир умря и бе погребан в Камон.

6 و َفَعَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ مَرَّةً أُخْرَى. فَقَدْ عَبَدُوا آلِهَةً زائِفَةً: البَعلَ وَعَشْتارُوثَ، وَآلِهَةَ أرامَ، وَآلِهَةَ صِيدُونَ، وَآلِهَةَ مُوآبَ، وَآلِهَةَ العَمُّونِيِّينَ، وَآلِهَةَ الفِلِسْطِيِّينَ. وَتَرَكُوا اللهَ وَلَمْ يَعْبُدُوهُ.

И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему.

7 ف َغَضِبَ اللهُ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ، وَسَمَحَ لِلفِلِسْطِيِّينَ وَالعَمُّونِيِّينَ بِأنْ يَغْزُوهُمْ.

Затова гневът на Господа пламна против Израиля и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците.

8 ف َسَحَقُوا وَقَمَعُوا بَنِي إسْرائِيلَ فِي تِلْكَ السَّنَةِ. قَمَعُوا كُلَّ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِينَ شَرْقَ نَهْرِ الأُردُنِّ فِي أِرضِ الأمُورِيِّينَ، أي جِلْعادَ، مُدَّةَ ثَمانِيَ عَشْرَةَ سَنَةٍ.

От тая година те измъчваха и притесняваха израилтяните осемнадесет години, всичките израилтяни, които бяха оттатък Иордан в земята на аморейците, която е в Галаад.

9 و َعَبَرَ العَمُونِّيونَ نَهْرَ الأُردُنِّ لِيُحارِبُوا بَنِي يَهُوذا أيضاً، بِالإضافَةِ إلَى بَنِي بَنْيامِيْنَ وَبَنِي أفْرايِمَ. فَكانَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي ضِيقٍ عَظِيمٍ.

При това, амонците преминаха Иордан, за да воюват против Юда, против Вениамина и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно утеснение.

10 ف َصَرَخَ بَنُو إسْرائِيلَ إلَى اللهِ: «إلَيكَ أخطَأْنا، لِأنَّنا تَرَكْنا إلَهَنا، وَعَبَدْنا الإلَهَ الزّائِفَ بَعلَ.»

Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казваха: Съгрешихме Ти, защото оставихме нашия Бог та служихме на ваалимите.

11 ف َقالَ اللهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ: «ألَمْ أُنقِذْكُمْ مِنَ المِصْرِيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالعَمُّونِيِّينَ وَالفِلِسْطِيِّينَ؟

А Господ каза на израилтяните: Не <избавих ли ви> от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?

12 ق َمَعَكُمُ الصَّيدُونِيُّونَ وَالعَمالِقَةُ وَالمَعُونِيّونَ، فَصَرَخْتُمْ مُستَنجِدِينَ بِي، فَخَلَّصْتُكُمْ مِنْ سَيطَرَتِهِمْ.

Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им.

13 ل َكِنَّكُمْ تَرَكتُمُونِي وَعَبَدْتُمْ آلِهَةً أُخْرَى! وَلِهَذا فَإنِّي لَنْ أُخَلِّصَكُمْ ثانِيَةً.

А въпреки това, вие Ме оставихте та служихте на други богове; за туй няма да ви избавям вече.

14 ا ذْهَبُوا وَاصرُخُوا مُستَنجِدِينَ بِالآلِهَةِ الَّتِي اختَرتُمُوها. فَلْتُنقِذْكُمْ هِيَ فِي وَقْتِ ضِيقِكُمْ.»

Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на утеснението ви.

15 ف َقالَ بَنُو إسْرائِيلَ للهِ: «لَقَدْ أخطَأْنا! فافعَلْ بِنا كَما يَحلُو لَكَ، لَكِنْ أنقِذْنا الآنَ!»

А израилтяните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес, молим Ти се.

16 ف َأزالُوا الآلِهَةَ الغَرِيبَةَ مِنْ بَينِهِمْ، وَعَبَدُوا اللهَ. لَكِنَّ اللهَ لَمْ يَكُنْ قَدْ رَضيَ تَماماً عَنْ إسرائيلَ. اختِيارُ يَفتاح

И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове та служиха на Господа; и Неговата душа се смили за окаянието на Израиля.

17 و َدُعِيَ العَمُّونِيُّونَ لِلاحتِشادِ لِلحَرْبِ، وَعَسْكَرُوا فِي جِلْعادَ. وَتَجَمَّعَ بَنُو إسْرائِيلَ وَعَسْكَرُوا فِي المِصْفاةِ.

Тогава амонците се събраха та разположиха стан в Галаад. Събраха се израилтяните та разположиха стан в Масфа.

18 ف َقالَ قادَةُ قُوّاتِ جِلْعادَ أحَدُهُمْ لِلآخَرِ: «مَنْ هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي سَيَقُودُنا فِي القِتالِ ضِدَّ العَمُّونِيِّينَ؟ سَنَجْعَلُ ذَلِكَ الرَّجُلَ رَئِيساً عَلَى جَمِيعِ سُكّانِ جِلْعادَ.»

И людете <и> галаадските началници си рекоха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всичките галаадски жители.