1 ا سْتَمِعْنَ إلَى هَذِهِ الرِّسالَةِ يا بَقَراتِ باشان: أنْتُنّ تَظلِمنَ شَعبِيَ الذَّلِيلَ وَتَسْحَقْنَ المَساكِينَ. تَقُلْنَ لأسْيادِكُنَّ: «أحْضِرُوا لَنا ما نَشرَبُهُ!»

Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си: Донесете и да пием,

2 أ قسَمَ الرَّبُّ الإلَهُ بِقَداسَتِهِ: «سَيَأتِي عَلَيكُنَّ وَقْتٌ حِينَ تُؤسَرْنَ بِالكَلالِيبِ، وَيَؤخَذُ أطفالُكُنَّ بِصَنانِيرِ السَّمَكِ.

Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.

3 س َتخرُجُنَ مِنَ ثَغَراتِ سُورِ المَدِينَةِ، وَسَتُطرَدْنَ إلَى الخارِجِ بِاتِّجاهِ حَرمُونَ،» يَقُولُ اللهُ:

И ще излезете през проломите, Всяка <от вас> направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.

4 « اذهَبُوا إلَى بَيتِ إيلَ وَأخطِئُوا! اذهَبُوا إلَى الجِلْجالِ وَأخطِئُوا أكثَرَ! أحْضِرُوا ذَبائِحَكُمْ فِي كُلِّ صَباحٍ، وَعُشُورَكُمْ كُلَّ ثَلاثَةِ أيّامٍ.

Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десетъците си през три дни;

5 أ حْضِرُوا خُبزاً مُختَمِراً كَتَقدِمَةِ شُكرٍ، وَأعلِنُوا تَقْدِماتِكُمُ الاختِيارِيَّةَ بِافْتِخارٍ، لأنَّكُمْ تُحِبُّونَ عَمَلَ هَذا يا بَني إسْرائِيلَ.» هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ.

Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, израилтяни, казва Господ Иеова.

6 « حَتَّى إنَّنِي أعطَيتُكُمْ أسناناً نَظِيفَةً بِسَبَبِ الجُوعِ فِي كُلِّ مُدُنِكُمْ، وَقَلَّةِ الطَعامِ فِي كُلِّ مَناطِقِكُمْ، وَلَكِنَّكُمْ لَمْ تَعُودُوا إلَيَّ،» يَقُولُ اللهُ.

А, <от моя страна>, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.

7 « حَجَزتُ المَطَرَ عَنكُمْ، مَعَ أنَّهُ بَقِيَ هُناكَ ثَلاثَةَ شُهُورٍ عَلَى الحَصادِ. وَكُنتُ أُرسِلُ مَطَراً عَلَى مَدِينَةٍ، وَلا أُرسِلُهُ عَلَى أُخْرَى. كانَ المَطَرُ يَنزِلُ عَلَى حَقلٍ دُونَ آخَرَ فَيَجِفَّ.

При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.

8 ي َذهَبُ النّاسُ مِنْ مَدِينَتَينِ أوْ ثَلاثِ مُدُنٍ إلَى أُخْرَى لِيَشرَبُوا ماءً وَلا يَجِدُونَ كِفايَتَهُمْ. وَمَعَ كُلِّ هَذا لَمْ تَرجِعُوا إلَيَّ،» يَقُولُ اللهُ.

Така <жителите на> два-три града, като се скитаха, <Стекоха се> в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

9 « ضَرَبتُكُمْ بِرِيحِ الصَّحراءِ وَبِالعَفَنِ، فَجَفَّتْ حَدائِقُكُمْ وَكُرُومُكُمْ. أكَلَ الجَرادُ تِينِكُمْ وَزَيتُونِكُمْ، وَمَعَ هَذا لَمْ تَرجِعُوا إلَيَّ،» يَقُولُ اللهُ.

Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

10 « أرسَلتُ عَلَيكُمْ وَبَأً كَما عَمِلتُ فِي مِصرَ، قَتَلتُ شَبابَكُمْ بِالسَّيفِ، وَخُيُولُكُمْ سُبِيَتْ. أصعَدتُ رائِحَةَ الجُثَثِ فِي مُخَيَّماتِكُمْ إلَى أُنُوفِكُمْ، وَمَعَ هَذا لَمْ تَرجِعُوا إلَيَّ،» يَقُولُ اللهُ.

Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

11 « دَمَّرتُكُمْ كَما دَمَّرْتُ سَدُومَ وَعَمُورَةَ، وَكُنتُمْ كَعِصِيٍّ انتُزِعَتْ مِنَ النّارِ، وَمَعَ هَذا لَمْ تَرجِعُوا إلَيَّ،» يَقُولُ الله.

Разорих <градове> между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

12 « وَلِذَلِكَ سَأُعاقِبُكُمْ يا إسْرائِيلُ، فَاسْتَعِدُّوا لِلِقاءِ إلَهِكُمُ الَّذِي سَيَحكُمُ عَلَيكُمْ.»

Затова, според <твоите постъпки> ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.

13 ف َهُوَ الَّذِي يَصنَعُ الجِبالَ، وَيَخلِقُ الرِّيحَ، وَيُخبِرُ البَشَرَ عَمّا يُرِيدُ فِعلَهُ. يُحَوِّلُ الفَجرَ إلَى ظُلمَةٍ، وَيَسِيرُ عَلَى جِبالِ الأرْضِ. اسْمُهُ يهوه ، الإلَهُ القَدِيرُ.

Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.