1 ف ِي ضِيقِي دَعَوتُ اللهَ ، فَاسْتَجابَ لِي.

(По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

2 م ِنَ النّاسِ الكاذِبِينَ المُخادِعِينَ نَجِّنِي، يا اللهُ.

Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

3 أ يُّها الكاذِبُونَ المُخادِعُونَ، ماذا سَتَربَحُونَ مِنَ الكَذِبِ؟

Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

4 ل َنْ تَربَحُوا غَيرَ سِهامٍ حادَّةٍ وَجَمراتٍ حامِيَةٍ.

Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

5 و َيلٌ لِي! فَانا بَينَكُمْ كالغَرِيبِ السّاكِنِ فِي ماشِكَ أوْ فِي الخِيامِ فِي صَحراءِ قِيدارَ.

Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

6 ط الَتْ سُكنايَ بَينَ أعداءِ السَّلامِ.

Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

7 إ لَى السَّلامِ أدعُو، أمّا هُمْ فَيُنادُونَ بِالحَربِ.

Аз <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.