1 و َكانَ لأخآبَ سَبْعُونَ ابْناً فِي السّامِرَةِ. فَكَتَبَ ياهُو رَسائِلَ وَأرْسَلَها إلَى السّامِرَةِ إلَى رُؤَساءِ يَزْرَعِيلَ وَقادَتِهاِ فِي السّامِرَةِ وَإلَى مُرَبِّي أولادِ أخآبَ. وَجاءَ فِيها:

А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, <в които> рече:

2 « أنتُمْ لَدَيكُمْ مَرْكِباتٌ وَخَيلٌ وَأسلِحَةٌ وَمَدِينَةٌ مُحَصَّنَةٌ، وَلَدَيكُمْ أولادُ سَيِّدِكُمْ. فَحالَما تَصِلُكُمْ رِسالَتِي هَذِهِ،

Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

3 ا ختارُوا الأفضَلَ وَالأجدَرَ مِنْ أولادِ سَيِّدِكُمْ، وَاجعَلُوهُ مَلِكاً مَكانَ أبِيهِ. ثُمَّ حارِبُوا دِفاعاً عَنْ عائِلَةِ سَيِّدِكُمْ.»

то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.

4 ل َكِنَّهُمْ خافُوا كَثِيراً وَقالُوا: «لَمْ يَسْتَطِعْ مَلِكانِ اثْنانِ أنْ يَصمِدا فِي وَجهِ ياهُو، فَكَيفَ نَسْتَطِيعُ نَحنُ؟»

Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

5 ف َأرْسَلَ المَسْؤُولُ عَنْ بَيتِ أخآبَ، وَرَئِيسُ المَدِينَةِ، وَمُرَبُّو أولادِ المَلِكِ رِسالَةً جَوابِيَّةً إلَى ياهُو قالُوا فِيها: «نَحْنُ نُعلِنُ وَلاءَنا لَكَ. وَلَنْ نُنَصِّبَ مَلِكاً عَلَينا. بَلْ سَنَفعَلُ كُلَّ ما تَقُولُهُ لَنا. وَافْعَلْ ما تَراهُ مُناسِباً.» قادَةُ السّامِرَةِ يَقتُلُونَ أبناءَ أخآب

И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.

6 ف َكَتَبَ ياهُو رِسالَةً أُخْرَى إلَى هَؤُلاءِ القادَةِ قالَ فِيها: «إذا أرَدْتُمْ أنْ تُبَرْهِنُوا أنَّكُمْ مُوالُونَ لِي وَجادُّونَ فِي طاعَتِي، فاقطَعُوا رُؤُوسَ أولادِ أخآبَ، وَأحضِرُوها إلَيَّ فِي يَزرَعِيلَ فِي مِثلِ هَذا الوَقتِ مِنْ يَومِ غَدٍ.» وَكانَ لأخآبَ سَبْعُونَ ابْناً كانُوا مَعَ قادَةِ المَدِينَةِ الَّذِينَ رَبُّوهُمْ.

Тогава им писа второ писмо, <в което> рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).

7 ف َلَمّا اسْتَلَمَ قادَةُ المَدِينَةِ الرِّسالَةَ، أخَذُوا أولادَ المَلِكِ السَّبْعِينَ وَقَتَلُوهُمْ جَمِيعاً. ثُمَّ وَضَعُوا رُؤُوسَهُمْ فِي سِلالٍ وَأرْسَلُوها إلَى ياهُو فِي يَزرَعِيلَ.

И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.

8 ف َجاءَ الرَّسُولُ إلَى ياهُو وَقالَ لَهُ: «لَقَدْ أحضَرُوا رُؤُوسَ أبناءِ المَلِكِ.» فَقالَ ياهُو: «كَوِّمُوا الرُّؤُوسَ كَوْمَتَينِ عِندَ بابِ المَدِينَةِ حَتَّى الصَّباحِ.»

И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата <да стоят> до утре.

9 و َفِي الصَّباحِ خَرَجَ ياهُو وَوَقَفَ أمامَ الشَّعبِ وَقالَ لَهُمْ: «أنتُمْ أبْرِياءُ. ها أنا قَدْ تَمَرَّدْتُ عَلَى سَيِّدِي وَقَتَلْتُهُ. لَكِنْ مَنْ قَتَلَ أبناءَ أخآبَ هَؤُلاء؟ أنتُمْ قَتَلْتُمُوهُمْ!

И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

10 ف َلْيَكُنْ مَعلُوماً لَدَيكُمْ أنَّ كُلَّ ما أنْبَأ بِهِ اللهُ لا بُدَّ أنْ يَتَحَقَّقَ. وَقَدْ تَكَلَّمَ اللهُ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ عَنْ عائِلَةِ أخآبَ مِنْ خِلالِ إيلِيّا. وَها قَدْ فَعَلَ اللهُ ما تَكَلَّمَ بِهِ.»

Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

11 ف َقَتَلَ ياهُو كُلَّ أفرادِ عائِلَةِ أخآبَ السّاكِنِينَ فِي يَزرَعِيلَ. قَتَلَ قادَتَهُمْ وَأصْدِقاءَهُمْ وَكَهَنَتَهُمْ، فَلَمْ يَنجُ أحَدٌ مِنهُمْ. ياهُو يَقتُلُ كُلَّ أقارِبِ أخَزْيا

И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.

12 و َغادَرَ ياهُو يَزرَعِيلَ إلَى السّامِرَةِ. وَتَوَقَّفَ فِي الطَّرِيقِ فِي مَكانٍ يُدعَى «مُخَيَّمَ الرّاعِي.»

Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,

13 و َصادَفَ هُناكَ أقارِبَ أخَزْيا، مَلِكِ يَهُوذا. فَسَألَهُمْ ياهُو: «مَنْ تَكُونُونَ؟» فَأجابُوا: «نَحنُ أقرِباءُ أخَزْيا مَلِكِ يَهُوذا. وَقَدْ نَزَلْنا لِكَي نَزُورَ أبناءَ المَلِكِ وَأبناءَ المَلِكَةِ الأُمِّ.»

Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

14 ف َقالَ ياهُو: «أمسِكُوا بِهِمْ أحياءً.» فَأمسَكُوا بِهِمْ أحياءَ. وَكانَ عَدَدُهُمُ اثْنَينِ وَأربَعِينَ رَجُلاً. فَقَتَلَهُمْ عِندَ البِئْرِ قُرْبَ بَيتِ عَقْدٍ، وَلَمْ يَعفُ عَنْ أحَدٍ مِنهُمْ. ياهُو يُلاقِي يَهُوناداب

И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.

15 و َبَعدَ أنِ انطَلَقَ مِنْ هُناكَ، قابَلَ يَهُونادابَ بْنَ رَكابٍ الَّذِي كانَ قادِماً لِلِقائِهِ. فَحَيّا ياهُو يَهُونادابَ وَقالَ لَهُ: «هَلْ أنتَ وَفِيٌّ لِي كَما أنا لَكَ؟» فَأجابَ يَهُونادابُ: «نَعَمْ، هَذا أمْرٌ أكِيدٌ.» فَقالَ ياهُو: «إنْ كانَ الأمْرُ كَذَلِكَ، فَأعطِنِي يَدَكَ.» ثُمَّ مَدَّ ياهُو يَدَهُ وَأصعَدَهُ إلَى المَركَبَةِ.

И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце <към мене>, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, <каза Ииуй>, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:

16 و َقالَ ياهُو: «تَعالَ مَعِي، وَسَأُرِيكَ مَدَى غَيرَتِي للهِ.» رَكِبَ يَهُونادابُ فِي مَركَبَةِ ياهُو.

Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.

17 و َجاءَ ياهُو إلَى السّامِرَةِ وَقَتَلَ كُلَّ عائِلَةِ أخآبَ الَّذِينَ كانُوا ما يَزالُونَ عَلَى قَيدِ الحَياةِ فِي السّامِرَةِ. أبادَهُمْ جَمِيعاً، كَما أنْبَأ اللهُ عَلَى لِسانِ إيلِيّا. ياهُو يَجمَعُ عابِدِي البَعل

И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

18 ث ُمَّ جَمَعَ ياهُو الشَّعبَ مَعاً، وَقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ خَدَمَ أخآبُ البَعلَ خِدمَةً قَليلَةً. وَأمّا أنا فَسَأخدِمُهُ خِدمَةً كَبِيرَةً وكَثِيرَةً!

Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.

19 و َالآنَ، استَدعُوا كُلَّ كَهَنَةِ البَعلِ وَأنبِيائِهِ، وَكُلَّ مَنْ يَعبُدُ البَعلَ. لا تَدَعُوا أحَداً مِنْهُمْ يُفَوِّتُ هَذا الاجْتِماعَ. فَأنا سَأُقَدِّمُ ذَبِيحَةً عَظِيمَةً لِلبَعلِ. وَسَأقتُلُ كُلَّ مَنْ لا يَحضُرُ هَذا الاجْتِماعَ!» لَكِنَّ ياهُو كانَ يَحتالُ عَلَيهِمْ. إذْ كانَ يَنوِي أنْ يَقضِيَ عَلَى عابِدِي البَعلِ.

Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам <да принеса> голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

20 و َقالَ ياهُو: «أقِيمُوا اجتِماعاً مُقَدَّساً لِلبَعلِ.» فَأعلَنَ الكَهَنَةُ عَنِ الاجْتِماعِ.

И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.

21 ف َأرسَلَ ياهُو رِسالَةً إلَى جَمِيعِ أنحاءِ أرْضِ إسْرائِيلَ. فَجاءَ كُلُّ عابِدِي البَعلِ. لَمْ يَتَخَلَّفْ أحَدٌ عَنِ الحُضُورِ. وَدَخَلُوا مَعبَدَ البَعلِ، فامتَلأ بِالنّاسِ.

И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.

22 ح ِينَئِذٍ، قالَ ياهُو لِلرَّجُلِ المَسؤُولِ المُوَكَّلِ عَلَى ثِيابِ العِبادَةِ: «أحضِرْ ثِيابَ العِبادَةِ لِعابِدِي البَعلِ.» فَأخرَجَ الثِّيابَ لَهُمْ.

И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.

23 ث ُمَّ دَخَلَ ياهُو وَيَهُونادابُ بْنُ رَكابٍ إلَى مَعبَدِ البَعلِ. وَقالَ ياهُو لِعابِدِي البَعلِ: «انظُرُوا حَولَكُمْ وَتَحَقَّقُوا مِنْ أنَّهُ لا يُوجَدُ بَينَكُمْ أحَدٌ مِنْ خُدّامِ اللهِ. تَحَقَّقُوا مِنْ أنَّهُ لا يُوجَدُ هُنا إلّا مَنْ يَعبُدُونَ البَعلَ.»

Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но <да бъдат> само служители на Ваала.

24 و َبَعدَ أنْ تَحَقَّقُوا مِنْ ذَلِكَ، دَخَلَ أنبِياءُ البَعلِ لِكَي يُقَدِّمُوا تَقدِماتٍ وَذَبائِحَ لَهُ. أمّا خارِجَ الهَيكَلِ، فَقَدْ كانَ هُناكَ ثَمانُونَ جُندِيّاً أحضَرَهُمْ ياهُو. فَقالَ لَهُمْ: «لا تَدَعُوا أحَداً يَهرُبُ. وَمَنْ يَسمَحُ لِأحَدٍ بِأنْ يَهرُبَ سَيَدفَعُ حَياتَهُ ثَمَناً لِذَلِكَ.»

И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от <тия> човеци, които доведох в ръцете ви, животът му <ще се вземе> вместо неговия живот.

25 و َحالَما انتَهَى ياهُو مِنْ تَقدِيمِ التَّقْدِماتِ وَالذَّبائِحِ. قالَ ياهُو لِلحُرّاسِ وَالقادَةِ: «ادخُلُوا وَاقتُلُوا عابِدِي البَعلِ. وَلا تَدَعُوا أحَداً مِنْهُمْ يَخرُجُ مِنَ الهَيكَلِ حَيّاً.» فَقَتَلُوهُمْ بِالسَّيفِ. وَرَمُوا جُثَثَهُم فِي الخارِجِ. ثُمَّ دَخَلَ الحَرَسُ وَالقادَةُ إلَى الغُرْفَةِ الرَّئِيسِيَّةِ لِمَعبَدِ البَعلِ.

И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

26 و َأخرَجُوا الأنْصابَ التَّذْكارِيَّةَ مِنْ مَعبَدِ البَعلِ، وَأحْرَقُوا المَعبَدَ.

извадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха,

27 ث ُمَّ سَحَقُوا تِلكَ الأنْصابَ وَمَعبَدَ البَعلِ. وَحَوَّلُوا مَعبَدَ البَعلِ إلَى مِرْحاضٍ عامٍّ مازالَ يُسْتَخدَمُ إلَى هَذا اليَومِ.

строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, <както е> до днес.

28 و َهَكَذا قَضَى ياهُو عَلَى عِبادَةِ البَعلِ فِي إسْرائِيلَ.

Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.

29 غ َيرَ أنَّهُ لَمْ يَتْرُك تَماماً خَطايا يَرُبْعامَ بْنِ ناباطَ الَّذِي جَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ. إذْ لَمْ يُحَطِّمِ العِجلَينِ الذَّهَبِيَّينِ فِي بَيتِ إيلَ وَفِي دانَ. ياهُو يَحكُمُ إسْرائِيل

Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, <то ест>, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

30 و َقالَ اللهُ لِياهُو: «أحسَنْتَ صُنعاً. قَدْ فَعَلْتَ ما يُرضِينِي، حَيثُ قَضَيتَ عَلَى عائِلَةِ أخآبَ حَسَبَ مَشِيئَتِي. لِهَذا سَيَحكُمُ نَسلُكَ إسْرائِيلَ إلَى الجِيلِ الرّابِعِ.»

Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.

31 غ َيرَ أنَّ ياهُو لَمْ يَحرِصْ عَلَى إطاعَةِ شَرِيعَةِ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ بِكُلِّ قَلبِهِ. فَقَدْ سارَ عَلَى خُطَى يَرُبْعامَ الَّذِي جَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ. حَزائِيلُ يَهزِمُ إسْرائِيل

Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.

32 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، بَدَأ اللهُ يَقتَطِعُ أجزاءً مِنْ أرْضِ إسْرائِيلَ وَيُعطِيها لِأُمَمٍ أُخْرَى. وَهاجَمَ حَزائِيلُ مَلِكُ أرامَ إسْرائِيلَ مِنْ جَمِيعِ حُدُودِها وَهَزَمَها.

В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,

33 و َاسْتَولَى عَلَى كُلِّ أرْضِ جِلْعادَ، أيْ الأراضِي الَّتِي كانَتْ لِعَشائِرِ جادَ وَرَأُوبَيْنَ وَمَنَسَّى. وَاسْتَولَى عَلَى كُلِّ الأرْضِ مِنْ عَرُوعِيرَ قُرْبَ وادِي أرنُونَ إلَى جِلْعادَ وَباشانَ. مَوْتُ ياهُو

от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.

34 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ ياهُو وَجَبَرُوتِهِ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

35 و َماتَ ياهُو وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. وَدُفِنَ فِي السّامِرَةِ. وَتَوَلَّى عَرْشَ إسْرائِيلَ بَعدَهُ ابْنُهُ يَهُوآحازُ.

И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.

36 و َقَدْ حَكَمَ ياهو مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ مُدَّةَ ثَمانٍ وَعَشْرِينَ سَنَةً فِي مَدِينةِ السّامِرَةِ.

И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.