1 ي ا اللهُ ، ما أنا بِالمُتَكَبِّرِ أوِ المُنتَفِخِ. وَفِي أُمُورٍ أعظَمَ مِنِّي وَمَسائِلَ عَوِيصَةٍ لا أُقحِمُ نَفسِي.

(По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

2 ل َكِنْ ها أنا هَدَّأتُ نَفسِي، سَكَّتُّها كَاُمٍّ تُسَكِّتُ فَطِيمَها. نَعَمْ، نَفْسِي عِنْدِي كَطِفلٍ مَفطُومٍ.

Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.

3 ي ا بَنِي إسرائِيلَ، لِيَكُنْ رَجاؤُكُمْ فِي اللهِ ، مِنَ الآنَ وَإلَى الأبِدِ.

Израилю, надей се на Господа От сега и до века.