1 ع َلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ تَنالُ ما تَستَحِقُّ مِنْ تَسبِيحٍ وَتُوفَى لَكَ النُّذُورُ.

(По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

2 ه ُناكَ سَيَأتِي أمامَكَ كُلُّ إنسانٍ، يا مَنْ تَسمَعُ الصَّلَواتَ!

Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

3 إ ثمُنا يَغمُرُنا، لَكِنَّكَ أنتَ تُغَطِّي خَطايانا وَتَغْفِرُها.

Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

4 ه َنيئاً لِمَنْ تَختارُهُ لِلاقتِرابِ إلَيكَ وَالسُّكنَى فِي ساحاتِ بَيتِكَ، لأنَّهُ سَيَشبَعُ مِنْ أطايِبِ هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ.

Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

5 أ نَتَ تُخَلِّصُنا يا إلَهَنا، تَستَجِيبُ لَنا، وَبِقُوَّةٍ مُهِيبَةٍ تَنصُرُنا. عَلَيكَ يَعتَمِدُ كُلُّ بَشَرٍ فِي الأراضِي البَعِيدَةِ وَفِي البِحارِ النّائِيَةِ.

С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

6 ي َلبَسُ اللهُ القُدرَةَ. يُثَبِّتُ الجِبالَ بِقُوَّتِهِ.

Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

7 ي ُهَدِّئُ البِحارَ الهائِجَةَ، وَالأمواجَ المُضطَرِبَةَ، وَالشُّعُوبَ الثّائِرَةَ.

Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

8 آ ياتُكَ تُوقِعُ الهَيبَةَ فِي النّاسِ فِي البِلادِ البَعِيدَةِ. وَأنتَ تُدهِشُ السّاكِنِينَ فِي أقاصِي الشَّرقِ وَالغَربِ.

Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

9 ت َعتَنِي بِالأرْضِ وَتَسقِيها. تَجْعَلُها خَصْبَةً وَمُثْمِرَةً. أنْهارُ اللهِ مَلآنَةٌ ماءً، تُهَيِّئُ الأرْضَ وَتَزِيدُ قَمْحَها وَغِلالَها.

Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>

10 أ نتَ تُرَطِّبُ حُقُولَها. الأمطارُ الخَفِيفَةُ تُمَهِّدُ تُربَتَها وَتُنَعِّمُها. وَأنتَ تُبارِكُ نَباتاتِها وَغَلّاتِها.

Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

11 ت ُكَلِّلُ السَّنَةَ بِخَيرِكَ الوَفِيرِ، وَتَملأُ عَرَباتِكَ بِغَلَّةٍ عَظِيمَةٍ.

Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

12 ت َفِيضُ المَراعِي دَسَماً كَثِيراً. وَالتِّلالُ المُحِيطَةُ تُعطِي ثَمَرَها كامِلاً.

Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;

13 ت َكتَسِي المُرُوجُ بِقُطعانِ الغَنَمِ. وَبِالحُبُوبِ تَتَغَطَّى الوِديانُ. تَهتِفُ وَتُغَنِّي.

Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.