1 Б оже, Тебе подобает хвала на Сионе, пред Тобой исполним обеты свои.

(По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

2 Т ы слышишь молитву; к Тебе придут все люди.

Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

3 К огда одолевают нас наши грехи, Ты прощаешь нам беззакония.

Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

4 Б лажен тот, кого Ты избрал и приблизил, чтобы он жил при Твоем святилище. Мы насытимся благами дома Твоего, святого храма Твоего.

Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

5 Т ы отвечаешь нам устрашающими делами, даруя избавление, Боже, Спаситель наш. Ты – надежда всех краев земли и самых дальних морей.

С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

6 С илой Своей утвердил Ты горы; Ты препоясан могуществом.

Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

7 Т ы усмиряешь шум морей, шум их волн, и смуту народов.

Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

8 Ж ивущие на краю земли устрашатся Твоих знамений. Ворота зари и сумерек Ты наполнишь песнями радости.

Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

9 Т ы заботишься о земле и орошаешь ее, обильно даруя ей плодородие. Потоки Божьи полны воды, чтобы дать народу зерно, потому что так Ты землю устроил.

Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>

10 Т ы наполняешь водой ее борозды и уравниваешь ее гребни, смягчая ее дождями, благословляя ее ростки.

Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

11 Т ы венчаешь год Своей щедростью; и повозки Твои перегружены изобилием.

Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

12 Т рава преображает пустыню, и весельем одеты холмы.

Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;

13 Л уга покрыты стадами, и зерном одеты долины. Все восклицает и поет от радости!

Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.